Решение № 4276 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2020 г.

Решение № 4276 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12417/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 АПК на "Топлофикация Разград" АД със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. "Черна", подадено чрез пълномощника му адв. Д., за отмяна на влязлото в сила решение № 9775 от 16.07.2020 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по административно дело № 5293/2019 г. В искането се твърди, че решението на Върховния административен съд е неправилно и противоречи на други, влезли в сила решения на същия съд – решение № 4807 от 24.04.2020 г. по административно дело № 11650/2019 г., решение № 9283 от 10.07.2020 г. по административно дело № 7996/2019 г., решение № 11107 от 17.08.2020 г. по административно дело № 1399/2019 г., решение № 11110 от 17.08.2020 г. по административно дело № 4240/2019 г. Допълнително в проведеното открито съдебно заседание се представят освен изброените съдебни решения и още две - решение № 13267 от 26.10.2020 г. по административно дело № 8942/2019 г. и решение № 10864 от 07.08.2020 г. по административно дело № 7813/2019 г. Претендира се отмяната на решение № 9775 от 16.07.2020 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по административно дело № 5293/2019 г., като неправилно и присъждане на разноски. Ответникът по искането за отмяна – Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10 – оспорва същото чрез пълномощника си юрк. В. и иска от съда да го отхвърли като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия намира искането за отмяна на посоченото в него влязло в сила съдебно решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 4 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен /чл. 238, ал. 1 АПК/. За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: С решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. КЕВР утвърждава считано от 01.07.2018 г. пределни цени на топлинната енергия и определя преференциални цени и премии за електрическа енергия, произведена по високо ефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала" по подадените от 35 дружества заявления. В 35 точки от разпоредителната му част по всяко едно от заявленията на дружествата КЕВР определя: 1. преференциална цена на електрическа енергия /без ДДС/; 2. премия по чл. 33а от Закона за енергетиката /ЗЕ/ без ДДС и 3. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с топлоносител гореща вода /без ДДС/ за доставчици по чл. 149а ЗЕ и асоциации по чл. 151, ал. 1 ЗЕ. Посочва конкретно ценообразуващите елементи на изброените в т. 1, т. 2 и т. 3 цени – необходими годишни приходи в т. ч. разходи, от които условно постоянни и променливи; регулаторна база на активите; норма на възвращаемост; електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство и топлинна енергия с топлоносител гореща вода. Изложени са мотиви, общо свързани с приложимите норми относно метода на ценово регулиране "норма на възвращаемост на капитала" и с прилаган от КЕВР общ подход при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия към всички дружества, подали заявленията, както и мотиви, свързани с всяко едно конкретно заявление на всяко едно от всичките 35 дружества. От тези мотиви се установява, че всяко от дружествата представя обосновка на техническите и икономическите данни, съдържащи се в неговото предложение за утвърждаване на цени – обосновка на разходите /за амортизация, за ремонт, за заплати и възнаграждения, разходи, свързани с лицензии, разходи за горива, разходи за външни услуги пр. /, съответно – обосновка на количествата произведена енергия. По така представените предложения за цени, които да бъдат утвърдени, КЕВР извършва корекции на разходите, намаление на нормата на възвращаемост и др., за да мотивира утвърдените от него на всяко дружество цени. С решение № 9775 от 16.07.2020 г. на Върховен административен съд, трето отделение, постановено по административно дело № 5293/2019 г., чиято отмяна се претендира, е отменено решение № 2067/26.03.2019 г. на Административен съд – София – град по административно дело № 7739/2018 г. и е постановено друго по съществото на спора, с което е отхвърлена жалбата на "Топлофикация Разград" ЕАД срещу решение № Ц-10 на КЕВР от 01.07.2018 г. /допусната грешка в датата на решението в диспозитива/, но само в частта му по т. 8. Видно от изложените мотиви в това решение и в първоинстанционното решение предмет на съдебен контрол е решението на КЕВР № Ц-10 от 01.07.2018 г. само в частта му по т. 8, в която са утвърдени цени именно на "Топлофикация Разград" ЕАД. С представените от молителя съдебни решения: решение № 4807 от 24.04.2020 г. по административно дело № 11650/2019 г., решение № 9283 от 10.07.2020 г. по административно дело № 7996/2019 г., решение № 11107 от 17.08.2020 г. по административно дело № 1399/2019 г., решение № 11110 от 17.08.2020 г. по административно дело № 4240/2019 г., решение № 10864 от 07.08.2020 г. по административно дело № 7813/2019 г., решение № 13267 от 26.10.2020 г. по административно дело № 8942/2019 г. са оставени в сила решения на Административен съд – София – град, с които по: жалбата на "Топлофикация – Сливен" ЕАД е отменена т. 13 от решение № Ц-10 на КЕВР от 01.07.2018 г., по жалбата на "Топлофикация – Русе" ЕАД е отменена т. 11 от решението на КЕВР, по жалбата на "Топлофикация – Враца" ЕАД е отменена т. 6 от решението на КЕВР, по жалбата на "Топлофикация – Бургас" ЕАД е отменена т. 4 от решението на КЕВР, по жалбата на "Топлофикация – Габрово" ЕАД е отменена т. 14 от решението на КЕВР, по жалбата на "Топлофикация – Плевен" ЕАД е отменена т. 3 от решението на КЕВР. Всички жалби срещу съответните оспорени части от решението на КЕВР са разгледани от първоинстанционните съдилища в производства по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК, в които е регламентирано оспорването на индивидуални административни актове по съдебен ред пред първа инстанция. Решението, чиято отмяна се претендира, и останалите, изброени в искането решения на Върховния административен съд, трето отделение са постановени в производства по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК, регламентиращи касационното производство, и във всяко едно от тях страна е била КЕВР и едно от гореизброените топлофикационни дружества. При така установените факти петчленният състав на първа колегия на Върховния административен съд обосновава следните правни изводи: За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, е необходимо между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието следва да е между диспозитивите на влезлите в сила решения на еднакво компетентни правораздавателни органи и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени /виж мотивите на тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд/. В случая от данните по делото не се установява нито субективно, нито обективно тъждество между делата, по които са постановени решенията, на които "Топлофикация Разград" АД се позовава. Всяко едно от тези дела е постановено с участието на КЕВР като страна, и различни други страни - "Топлофикация – Сливен" ЕАД, "Топлофикация – Русе" ЕАД, "Топлофикация – Враца" ЕАД "Топлофикация – Бургас" ЕАД "Топлофикация – Габрово" ЕАД, "Топлофикация – Плевен" ЕАД. Както беше посочено, предмет на съдебен контрол в съдебните производства са били различни индивидуални административни актове, издадени от КЕВР, по подадени заявления от изброените дружества, и установяващи считано от 01.07.2018 г. пределни цени на топлинната енергия, преференциални цени и премии за електрическа енергия на всяко едно от дружествата. Обстоятелството, че 35 на брой индивидуални административни актове са включени в решение с един номер и дата / Ц-10 от 01.07.2018 г./, издадено от един административен орган, не обосновава извод за това, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност е един и същ акт. Видно от диспозитивите на решенията, всяко едно от тях отменя различни части от посоченото решението на КЕВР, всяка една от тях, съставляваща индивидуален административен акт, засягащ конкретния жалбоподател. С оглед изложеното наличието на противоречиви мотиви в решенията относно един от спорните въпроси, а именно материално законосъобразно ли е определена от регулатора нормата на възвращаемост на привлечения капитал, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице идентичност в предмета на делата, противно на доводите, изложени в искането за отмяна. Тъй като не е налице друго решение на Върховния административен съд, постановено между "Топлофикация – Разград" АД и КЕВР, разрешаващо по противоречащ на решение № 9775 от 16.07.2020 г. на Върховен административен съд, трето отделение по административно дело № 5293/2019 г. начин правния спор относно законосъобразността на решение № Ц-10 от 01.07.2018 г. КЕВР в частта му по т. 8, искането на "Топлофикация – Разград" АД за отмяна на посоченото решение на основание чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед този изход на спора основателна е претенцията за разноски на ответника на основание чл. 249 вр. чл. 143, ал. 3 АПК. Поисканото юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. чл. 144 АПК. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия