Решение № 7075 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10569/2023 г.

ВАСЧетвърто отделение10.06.2024 г.докладчик Мира Райчева

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на СД" Трансграфика-Димитрови и сие" гр.София за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК на влязло в сила решение 4873/17.07.2023г., постановено по адм. дело 3448/2023г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА СД" Трансграфика-Димитрови и сие" гр.София, представлявано от К. М. Д., със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ЕИК 020723286, да заплати на Столична община сумата от 100 /сто/ лв- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА/п/ МАРИЯ РАДЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК и е образувано по искане на СД" Трансграфика-Димитрови и сие" гр.София за отмяна на основание чл. 239, т.1 АПК на влязло в сила решение 4873/17.07.2023г., постановено по адм. дело 3448/2023г. по описа на Административен съд София-град. В искането се излагат твърдения за открити нови писмени доказателства за сделки на територията на Столична община за периода м.09.2021г.-м.09.2022г., някои от които представляват годни пазарни аналози, които е следвало да бъдат използвани при определяне на дължимото обезщетение за отчуждения имот. Информацията за тези сделки била подадена от Агенцията по вписванията-Имотен регистър на 29.06.2023г., което е след обявяване за решаване на делото на 13.06.2023г. и страната била в невъзможност да представи тези данни преди решаване на делото. При тяхното съобразяване се получава значително по-висок размер на дължимото обезщетение. Ответникът- кметът на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Иванова, изразява становище за недопустимост, алтернативно- за неоснователност на искането, доколкото доказателствата за пазарни аналози не са нови доказателства по смисъла на чл. 239, т.1 АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира искането за допустимо- подадено в срока по чл. 240, т.1 АПК-в тримесечен срок от снабдяване с твърдяното ново писмено доказателства и от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, тъй като с него не се удовлетворява изцяло искането за определяне на по-високо парично обезщетение. Разгледано по същество, искането е неоснователно, по следните съображения: В чл.239, т.1 от АПК е предвидено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които факти не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната да представи по делото всички необходими доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. С решението, чиято отмяна се иска, е изменена заповед за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава трета от ЗОС СОА23-РД40-22/17.02.2023г. на кмета на СО, като е увеличен размера на равностойното парично обезщетение за ПИ с идентификатор 68134.512.246 (застроен) с площ от 234 кв.м. по КККР на София, от 91 685.88 лв на 95 350 лв. Към искането за отмяна са приложени нотариални актове за сделки с недвижими имоти на територията на СО, извършени в перода 08.11.2021г.- 04.08.2022г., изискани от Агенцията по вписванията с молба от процесуалния представител на искателя от 08.06.2023г. въз основа на издадено съдебно удостоверение. Търсената информация по зададените критерии е предоставена под формата на електронна справка и връчена на 29.06.2023г. Приложените писмени доказателства не представляват нови писмени доказателства, които при решаване на делото да не са могли да бъдат известни на страната. Вписаните сделки с недвижими имоти в Агенцията по вписванията са публични и всички участници в процеса са имали достъп до тях. При положена дължима процесуална грижа страната е могла да се снабди с данни за сделките (вкл. и въз основа на съдебно удостоверение) преди решаване на делото, което е образувано на 10.04.20023г., и са проведени три открити съдебни заседания, в които са приети две заключения на вещо лице. Делото е обявено за решаване на 13.06.2023г. и решението е постановено на 20.06.2023г. Издадената по-късно електронна справка не променя обстоятелството, че доказателствата за пазарните аналози са съществували по-рано и е било възможно снабдяването с тях. По тези съображения искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 239, т.1 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. В този смисъл са и постановените решение 3411 от 20.03.2024г. по адм.д. 10641/2023г.; решение 4100 от 04.04.2024г. по адм.д. 10607/2023г. и решение 4087 от 04.04.2024г. по адм.д. 425/2024г. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от Граждански процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 244, ал.1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,