Решение № 9838 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2017 г.

Решение № 9838 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14248/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуален представител против решение № 679А/31.10.2017 г., постановено по адм. д. № 958/2017 г. от Административен съд Х.. Със същото е отменено решение № 11046/31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. С. Р., гражданка на Ирак и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът изтъква, че административният съд не е съобразил актуалните данни относно страната на произход. По тези съображения и приложените пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ за актуалното положение в Ирак и в И. К. касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - М. С. Р. чрез назначения служебен защитник оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятно за нея съдебно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна. Административният съд е сезиран с жалба, подадена от М. С. Р., гражданка на Ирак, против решение № 11046/31.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказан статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ и хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Съдът установил, че с молба с вх. № 105450-534821.09.2016 г. М. С. Р., етническа принадлежност кюрд и йезид по религия, поискала предоставяне на международна закрила от Р. Б.. След покана, с нея било проведено интервю на 3.11.2016., с цел установяване на бежанската й история. При интервюто е установено, че чужденката е дошла в България от Турция. Напуснала е град С. в Ирак, където е живяла, след нападението на Ислямска държава, както и заради лошите условия на живот в гр. З., където е живяла след това. Посочва, че не е била арестувана или преследвана заради нейната етническа принадлежност, религия, пол или принадлежност към определена социална група. Съобразно доказателствата, приети по производството, председателят на ДАБ постановил решение № 11046/31.05.2017 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила по съображения, че търсещата закрила е пълнолетно лице, принадлежащо към етническото и верско малцинство йезиди, но че на територията на И. К. има достатъчно възможности за вътрешно разселване, т. е. жалбоподателката е могла да се установи там, без да бъде заплашвана или застрашена по някакъв начин. Съдът приел, че обжалваното решение е неправилно, поради което го отменил и при условията на чл. 173, ал. 2 АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Съдът е приел, че в Ирак съществува опасност за населението, особено за жени и деца, позовавайки се на данни за сексуален трафик, принудителен труд, продължаващ конфликт с Ислямска държава, довел до отвличане и задържане на жени и деца от широк кръг етнически и религиозни групи с цел принудителен брак, сексуално робство, изнасилване и домашно робство. Съдът е приел, че в светлината на тези факти административният орган не е обсъдил личното положение на чужденката, по религия-йезид. Съдебното решение е неправилно, като са налице посочените касационни основания. Съдът не е взел предвид актуалната информация за страната на произход, според която територията, на която е живяла търсещата закрила - района на град С. в Ирак, вече не е под контрола на Ислямска държава, поради което и не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 ЗУБ. Видно е от мотивите на решението на председателя на ДАБ, че религията на чужденката е взета предвид при обсъждане на нейното лично положение. Анализът на чл. 8 и 9 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К., съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ обосновават извод, че не е налице заплаха за търсещия закрила чужденец по смисъла на посочените по-горе норми. От представените справки за актуалното положение в Ирак може да се направи извод, че в областта липсват данни за наличие на насилие, което да е породено от въоръжен конфликт, и което да е повсеместно. На територията на областта продължават да съществуват лагери за вътрешно разселени лица. Не може да се приеме, че са налице негативни нагласи спрямо кюрдите-йезиди в И. К., които да доведат до конфликт вътре в общността чрез натиск и смъртни заплахи. Не са на лице основания да се смята, че поради своята религия М. С. Р. може да бъде подложена на мъчение, на нечовешко или унизително отношение или наказание или преследване, или че е налице обоснован риск при завръщането си тя да стане обект на трафик на хора с цел предлагане на сексуални услуги, отвличане или принудителен брак. Във връзка с установяването на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът не е съобразил правнорелевантния факт, че към момента на постановяването на атакувания административен акт не може да се изведе обосновано заключение, че групировката Ислямска държава има влияние и контролира И. К., а напротив - там е разселен огромен брой бежанци от други райони на Р. И., което е посочено и в годишния доклад за 2015 г. на iDMC (internal displacement monitoring centre)-водещ източник на информация и анализи относно вътрешното разселване и е независима, недържавна хуманитарна организация. Горният извод следва от и представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ за актуалното положение в Ирак и в И. К., в която е посочено, че проведеният на 25 септември 2017 г. референдум в И. К. е довел до напрежение между И. К. и централното правителство на страната на произход на молителя, но не и до въоръжен вътрешен конфликт, което обстоятелство, анализирано в съвкупност с данните от бежанската история на търсещата закрила, обосновава изводи, различни от изведените в мотивите на обжалваната част на съдебното решение. Налице е информация относно съществуването на групировката "Белите знамена", действаща на територията на С. И., но в постъпилите по делото източници на информация относно страната на произход на оспорващата не е установено наличие на вътрешен или международен конфликт на територията на цялата държава Р. И.. Даже напротив, територията, на която е живяла търсещата закрила - района на град С. в Ирак, доказано вече не е под контрола на Ислямска държава. От изложеното следва извод за законосъобразност на изводите на административния орган. Поради това съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което жалбата на М. С. Р. да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение