Решение № 2170 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6940/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Али, гражданин на Република Сирия, чрез адв. Кулова, срещу решение 3309/19.05.2023г., постановено по адм. дело 3630/2023г. на Административен съд София- град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 5779/23.03.2023г. на заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерският съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел и обсъдил представените по делото доказателства, в резултат на което правни изводи в противоречие с чл.9 на ЗУБ. Сочи, че на чужденеца не е била предоставена своевременна възможност да ползва безплатна правна консултация. Счита, че не са налице основанията по чл.12 от ЗУБ, които съдът кредитирал, защото лицето е било осъдено условно, поради многобройни смекчаващи вината обстоятелства, въпреки квалификацията на деянието като тежко по смисъла на чл.93, т.7 от Наказателния кодекс. Отправя искане за неговата отмяна, както и за постановяване на друго, с което да бъде върната преписката на ДАБ при МС за ново произнасяне. Ответната страна - Заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Али, гражданин на Сирия, срещу решение 5779/23.03.2023 г., издадено от заместник - председателя на ДАБ при Министерския съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че е издаден в предвидената писмена форма и от компетентен орган. Посочено е, че при постановяване на оспореното решение не са констатирани и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито нарушения на материалния закон. Според съда, решаващият орган е издал оспореното решение след преценката на всички факти и обстоятелства, от значение за случая и са изложени надлежни фактически и правни основания. Въз основа данните от административната преписка, първата инстанция е приела за установени фактите, изложени в оспорения административен акт, а оттам и че в случая са съобразени както административнопроизводствените правила по ЗУБ, така и приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че е спазено изискването на чл. 58, ал 3 от ЗУБ, тъй като административния орган е предоставил информация - Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за закрила до ДАБ, като списъкът е преведен на разбираем за чужденеца език с помощта на преводач от арабски език. Съдът е посочил, че липсват доказателства и дори твърдения оспорващият да е поискал предоставянето на безплатна правна помощ, респ. такава не му е била отказана, за да е налице нарушение на чл. 12, т. 1, б. в. и г от Директива 2013/32/ЕС. Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на касатора са били налице доказателства, че същият е бил осъден за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК, за което наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, когато деянието е извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, извършено по отношение на лице, ненавършило 16-годишна възраст, извършено по отношение на повече от едно лице. Приел е, че деянието само по себе си обективира наличието и на предпоставката, по смисъла на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Приел е, че неспазването от административния орган на сроковете по чл. 74 и чл. 75 от ЗУБ, не представлява съществено нарушаване, защото същите са инструктивни, а не преклузивни. Прието е, че събраните доказателства не установяват преследване или наличие на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността или принадлежността към убеждение на чужденеца, а оттам и че не са налице законовите основания да му бъде предоставен статут на бежанец. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставяне на хуманитарен статут, при което е прието, че не са налице основанията и по чл. 9 от закона. По изложените съображения, съдът е стигнал до заключението, че обжалваното решение е законосъобразно, поради което е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Постановеното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, действащ при спазване на предоставените му по силата на чл. 48, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците правомощия, спазени са законовата процедура, изискуемите форма и реквизити. Решението е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Касаторът е обжалвал съдебното решение само в частта му по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Законосъобразни са изводите на Административен съд София - град, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на И. Али по реда на чл. 9 ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози смъртно наказание или екзекуция, съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т.1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е мотивирал напускането страната си на произход с желанието му да намери начин да се грижи за своите братя и сестри, като си намери работа в България или Германия. Предвид посочените обстоятелства от бежанската му история следва да се сподели преценката на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му, с оглед на което лицето следва да се определи като икономически емигрант. Касационният съдебен състав счита, че обосновано административният съд е преценил и липсата на предпоставките за получаване на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който нормативен текст съответства на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Неоснователни са оплакванията на касатора, че не му е била предоставена безплатна правна помощ. Съдът точно е посочил, че на молителя са били връчени Указания относно реда за подаване на молба за статут, относно последващата процедура и относно неговите права, при подаване на молба за статут в Република България, като текстът му е бил преведен на разбираем за него език с помощта на преводач от арабски език. АССГ точно е преценил, че липсват твърдения на чуждия гражданин в хода на административното производство да е поискал предоставяне на правна помощ и такава му е била отказана, поради което няма как да е осъществено нарушение на чл. 12, т. 1, б. в. и г от Директива 2013/32/ЕС. Неоснователни са твърденията на касатора, че административният орган и съда неправилно са приели, че са налице основанията по чл.12 от ЗУБ, относно факта, че молителят е извършил тежко престъпление на територията на Република България. Точно е отчетено, че чужденецът на дата 09.12.2022 година е осъден в РБ за извършено престъпление по чл. 281, ал. 2 от НК. Предвиденото наказание по този член от НК, в приложимата редакция е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Видно от документите по делото се установява, че наказателното производство е приключило със Споразумение и на касатора е било наложено наказание лишаване от свобода 11 месеца, което е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. По смисъла на чл. 93, т.7 от Наказателния кодекс тежко престъпление е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Правилно АССГ е приел, че извършеното престъпление от чужденеца е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7, независимо от това, че делото е приключило със споразумение и с по ниско наказание от предвиденото. Съгласно разпоредбата на на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление, каквото в случая безспорно е налице. Актът е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т.2 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянието, извършено от съответното лице, представлява основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай. В този смисъл е решение по дело C-369/17 на СЕС. По тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно, и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, четвърто отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,