Решение № 3821 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение № 3328/11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 632/2025 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 478 - ФК/29.07.2025 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – офис находящ се на адрес в гр. Русе, [улица], стопанисван от „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, чрез адв. Златкова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № 478 - ФК/29.07.2025 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Варна в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на Националната агенция за приходите, на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – офис нахобящ се на адрес в гр. Русе, [улица], стопанисван от „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 20 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 02.06.2025 г. след извършен анализ от служители на Национална агенция за приходите – Варна на представени по електронен път от „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД документи е установено, че дружеството е приело плащане в брой по издадени фактури за предоставени услуги, без да има монтирано и въведено в експлоатация и регистриране в компетентната Териториална дирекция на Националната агенция за приходите Варна, офис Русе фискално устройство с изградена дистанционна мобилна връзка с Националната агенция за приходите за отчитане на регистрираните продажби и получени суми в брой. Прието е, че е извършено нарушение на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДДС, довело до неотразяване на приходи. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването, при спазване на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения административен акт първоинстанционният съд е обосновал извод, че процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. Прието е, че по отношение на продължителността на мярката, органът не е съобразил, че 20 дни са прекомерно дълъг срок на запечатване на търговския обект. Според съда развитите в заповедта подробни мотиви за необходимостта от по – продължителен срок – значимост на охраняваното обществено отношение, тежестта на извършеното нарушение и последиците от него са относими към административнонаказателното производство и определяне на административното наказание, но не и към мотивиране на конкретната продължителност на запечатване на търговския обект, която продължителност следва да има превантивен, а не санкционен характер. Във връзка с несъответствието на мярката с целта на закона по чл. 22 от ЗАНН административният съд в съответствие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК е съобразил представения от дружеството приемо-предавателен протокол, с който дружеството-жалбоподател, в качеството му на наемател на магазин № 2, с площ 30.00 кв.м. с адрес гр. Русе, [улица], е предал на наемодателя имота поради прекратяване от 01.09.2025 г. на сключения договор за наем. Предвид прекратяването на договора за наем на търговския обект, както освобождаването и фактическото му предаване на собственика съдът е приел, че към настоящия момент мярката няма да постигне целения ефект, доколкото принудата вече не е върху „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД, а върху собственика на имота, като ефектът от прилагането й пряко се отразява върху упражняването на правото на собственост на последното лице, което не е извършило нарушение, и в този смисъл е в нарушение на чл. 17 от Конституцията, на Протокол № 1 към ЕСПЧ, на чл.17 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни, като краен резултат правни изводи, но е необходима корекция на изложените мотиви. Изводите на първоинстанционния съд са формирани по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка и по отношение на несъответствието й с целта на закона по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Съобразно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Правилни сА изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на мотивираност на същия относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Преценката, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока от 20 дни на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка от 20 дни не може да се обоснове единствено с необходимото време за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретните продажби или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения, което е съобразено от първоинстанционния съд. По този начин запечатването на обекта за срок от 20 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В настоящия случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 20 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, което не е съобразено от административния съд, че от представените по делото доказателства се установява, че за извършеното нарушение по отношение на търговското дружество е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение от 23.06.2025 г. и наказателно постановление за наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер от 6000 лв. Предвид тази установеност е необходимо да се съобрази решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Съобразно това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. При съобразяване на изложените в настоящото съдебно решение мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка не се дължи обсъждане на изводите на първоинстанционният съд във връзка с транслативния ефект на тежестта на мярката върху собственика на имота, обосновани въз основа на доказателствата за прекратяване на договора за наем на недвижимия имот. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като Националната агенция за приходите следва да се осъди да плати в полза на „Работяги-транспортни и хамалски услуги“ ЕООД направените разноски в размер на 600 евро, представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение