Решение № 348 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 657/2009 г.

Решение № 348 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 657/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на М. окръжен съд, постановено на 07.01.2009 г. по в. гр. дело № 211/2008 г., с което е обезсилено решението на районен съд Л. от 12.04.2008 г., постановено по гр. дело № 906/2007 г. като недопустимо, вместо което постановено прекратяване производството по предявения от К. К. Н. от гр. Лом, ул. "С" № 34 против М. И. П. от гр. С., ж. к. "Л", бл. 40, ет. 15, ап. 68 иск за установяване, че А. Н. Г. е била собственик към образуване на ТКЗС на нива от 8.200 дка, част от нива от 14 дка в м. "Б", землище гр. Лом, като недопустимо. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. К. Н., представляван от адвокат П от АК - М., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Процесуалният представител адвокат Н от Софийската адвокатска колегия поддържа касационната жалба и по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за направените разноски пред настоящата инстанция. От ответника по касация М. И. П., представляван от адвокат Х от АК-София е постъпил отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище за неоснователност. Процесуалният представител адвокат Х поддържа оспорването на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че с подаденото заявление ищецът не е претендирал възстановяване на земеделски имот от 14 дка в м. "Б" както не е заявил за възстановяване и индивидуализирания с исковата молба имот от 8.200 дка в същата местност, поради което решението от 13.03.1997 г. на ПК Л. за възстановяване в реални граници право на собственост върху нива от 14 дка в тази местност, е нищожно поради липса на компетентност. Направен е извод, че не са събрани доказателства, че този имот е идентичен с възстановения на ответника от 8.275 дка, но в местността "Б", за това е направен извод, че не е налице и правен интерес за водене на иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Отчетено е, че в землището на гр. Лом няма местност с наименование "Б" като в посоченото решение е отбелязано, че се намира в терен по § 4, а съгласно писмо от 28.10.2008 г. на ОбСЗ Л. изрично е заявено, че в м. "Б" няма имоти, попадащи в терен по § 4. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Целта на производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е да се установи принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент - внасянето му в ТКЗС. В това производство не се разрешава спор за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент и решението на съда по предявения по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск само по себе си не легитимира лицето, за чийто наследодател е прието, че е притежавал правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС като собственик на този имот. Правото на собственост се възстановява само с решение на ОСЗ, който индивидуален административен акт легитимира определени лица като собственици на имота към настоящия момент. В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, като преценката дали посредством тях това право е установено следва да се извърши винаги конкретно с оглед вида на представеното доказателство и съдържащите се в него данни за момента на придобиване и основанието, на което е придобита собствеността. Във въззивната жалба се поддържа още, че и спорната земеделска земя от 14 дка в м. "Б" през 1948 г.: на основание ЗТПС е заменена от наследодателката с други земеделски имоти в с. Т.. От писмо изх. № 1* от 28.10.2008 г. на ОСЗГ Л. се установява, че местност "Б" в плана за земеразделяне не съществува, заснетият имот на вх. № 4*-н-ци на А. Г. Н. с проектен № 901 попада върху вече регистрирани имоти на: имот 604095, имот 604096 и част от имот 604094, а според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, в старите си реални граници имотите по нот. акт № 85 от 01.09.1921 г., нот. акт № 53/1945 г. и протокол за делба от 16.10.1942 г. се припокриват, при което възстановения на ответника имот № 6* в стари реални граници е идентичен с оглед посочените по-горе доказателства от двете страни. Видно от приложената преписка на ответника М. И. П. е възстановена земя в м. "Б", която в заявлението е посочена като: Борунски бахчи/оброка/. Събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, при което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора тъй като за ищеца е налице правен интерес от водене на иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за процесния имот при съобразяване легитимацията на страните по спора, но към минал момент - образуването на ТКЗС. Понеже са допуснати нарушения, водещи до отмяна съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК