Решение № 9725 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2011 г.

Решение № 9725 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3424/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на "Кумакс инвест" ЕООД, с ЕИК 123077640, представлявано от Иван Кутев, против решение № 44/8.02.2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказано издаване на разрешително за ползване на воден обект - язовир "Копринка" с цел изземване на наносни отложения с проектни параметри на ползването: площ от 112,5 дка, с географски координати на крайните точки - 1. 42р37'10'', 25р14'48''; 2. 42р37'03'', 25р14'53''; 3. 42р37'13'', 25р15'12'' и 4. 42р37'19'', 25р15'07'', в принадлежащите земи на яз. "Копринка" под кота най-високо водно ниво - 391,0 м. Процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Р. Еленски, излага доводи за незаконосъобразност на административния акт и иска отмяната му, както и присъждане на разноски. Изложени са възражения, че административния орган неправилно е възприел предмета на искане в производството, определяйки го като заявление за продължаване на срока на действие на разрешително за ползване на воден обект, вместо да се съобрази с волята на дружеството, а именно да му бъде издадено ново разрешително за ползване, с обхват и параметри на действало в миналото разрешително по което жалбоподателя е бил титуляр. Позовавайки се на писмо от 16.11.2009 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, жалбоподателя е възразил и против последователността в тълкуването и прилагането на Закона за водите (ЗВ) от страна на административния орган, издавайки акт, чиито мотиви са противоположни по смисъл спрямо даваните до дружеството указания. Ответната страна - Министърът на околната среда и водите, действащ чрез юрк. Цветков, оспорва основателността на жалбата по съображения изложени в представеното по делото писмено становище, чието съдържание се припокрива с мотивната част на обжалвания административен акт. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа заключение за законосъобразност на оспорения административен акт. Посочено е по отношение на възраженията в жалбата, че в хода на административното производство правилно са приложени чл. 68, т. 4, чл. 78 и чл. 78а от ЗВ и видно от представените доказателства е налице неизпълнение от страна на "Кумакс инвест" ЕООД на задължения при ползване на процесния воден обект. По отношение на позоваването на чл. 68 от ЗВ от страна на органа, прокурорът е посочил, че следва да се отчете, че разпоредбата е изписана с точки, а не с алинеи, поради което грешно позоваване не е налице. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е редовно подадена, от надлежна страна, в срока по чл. 146 от АПК, намира същата за допустима. По силата на разрешително за ползване на воден обект № 3503/14.01.2005 г., министъра на околната среда и водите е учредил по отношение на "Кумакс инвест" ЕООД право на ползване върху язовир "Копринка", за времето от 1.02.2005 г. до 31.12.2009 г., осъществимо чрез изземване на наносните отложения в заливаемите площи под кота максимално водно ниво - 391,00 м, в участък с площ от 112 500 м2 в чашата на обекта при вливането на р. Тунджа с координати 1. 42р37'10'', 25р14'48''; 2. 42р37'03'', 25р14'53''; 3 42р37'13'', 25р15'12'' и 4. 42р37'19'', 25р15'07''. На 4.11.2009 г. при МОСВ е регистрирано заявление от дружеството - ползвател за продължаване срока на действие на описаното по-горе разрешително, като с писмо от 16.11.2009 г., подписано от заместник- министър на околната среда и водите, е посочено, че тъй като не е спазен шестмесечният срок по чл. 78 от ЗВ, то следва, че ако дружеството иска да продължи да ползва обекта следва да бъде подадено заявление за откриване на процедура за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект в съответствие с изискванията на чл. 52, ал. 1, т . 2, б. "в-аа" и чл. 60 от ЗВ. Със същото писмо на дружеството е указан достъпът до необходимите документи и дължимите такси в производството. Обсъжданият документ е получен от заявителя на 19.11.2009 г. като документ с вх. № 112. С вх. № ПВ-2776/14.12.2010 г. при МОСВ, дружеството - жалбоподател, позовавайки се на чл. 60, ал. 1 от ЗВ, е депозирало заявление за издаване на разрешително за ползване на воден обект до министъра на околната среда и водите, отнасящо се до обекта, целта, мястото и начина на ползване, описани в разрешително № 3503/14.01.2005 г. Към искането са приложени становища на РИОСВ - Стара Загора от 4.03.2010 г. и на Предприятие "Язовири и каскади" ЕАД от 9.12.2010 г., документ за платена държавна такса в размер на 500 лева, на основание ПМС № 253 (чл. 1, ал. 1, т. 1а, декларация по чл. 71, ал. 2 от ЗООС, геодезически проект и технически проект за добив на наносни отложения. По делото е представено и писмо от 6.01.2011 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, с което относно заявлението от 14.12.2010 г. е изразено становище да не бъде издавано ново разрешително на заявителя. Становището е мотивирано с наличието на системни нарушения, извършвани от дружеството по време на ползване на обекта по силата на разрешително № 3503/14.01.2005 г., както и извършването на административни нарушения във връзка с ползването на водни ресурси към 13.12.2010 г. Посочен е като мотив и обстоятелството, че с писмо от 8.12.2010 г. (което не е представено по делото) е поискано от министъра на околната среда и водите налагането на основание чл. 199 във вр. с чл. 199а, ал. 2, т. 1 и 3 от ЗВ на ПАМ за спиране на дейността на дружеството - заявител. Като част от административната преписка е представен документ, озаглавен "преценка на искането", чрез който министърът на околната среда и водите е установил, че има основание да бъде отказано издаването на заявеното разрешително. С оспорваното решение административния орган, позовавайки се на чл. 68, т. 4 във вр. с чл. 78 и чл. 78а от ЗВ, е отказал издаването на исканото разрешително, по начина описан в заявлението от 14.12.2010 г. Решението е мотивирано с обстоятелството, че тъй като ЗВ не предвижда хипотеза за издаване на разрешително за един и същ участък на едно и също юридическо лице, имащо едни и същи цели и параметри на ползване и като е съобразил данните от разрешително № 3503/14.01.2005 г. с тези от заявлението от 14.12.2010 г, е приел, че предмет на производството е искане по чл. 78 от ЗВ за продължаване срока на действие на разрешителното от 14.01.2005 г. По така определен от административния орган предмет на искането същият е приел, че на първо място е налице неспазване на чл. 78 от ЗВ, тъй като искането за продължаване срока на разрешеното ползване е подадено извън установения с разпоредбата срок. На второ място е налице основание по чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, тъй като се установява от становището на БДУВ "Източнобеломорски район" неизпълнение на условията на ползване, произтичащи от разрешително № 3503/14.01.2005 г. Спрямо основанието по чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ е посочено, че неизпълнението се изразява в това, че: не е изградена опорна и работна геодезична мрежа; не са изпращани геодезични измервания на иззетите количества материал; не са маркирани границите на участъка с трайни знаци; на 30.11.2010 г. е установено, че на около 300 м след вливането на р. Тунджа е "ситуиран" багер на дружеството, с обем на кофата от 1,5 куб. м в изкоп с дълбочина около 4 м; не е изземвано равномерно по посочения участък; машини на дружеството са се намирали към 30.11.2010 г. в обекта; не е заплатена такса за ползване на воден обект, дължима за 2009 г.; на дружеството е съставен АУАН № 231/13.12.2010 г. за взимана на води от р. Тунджа без разрешително за водоползване. При така установеното от фактическа страна, съдът намира обжалваното административно решение за незаконосъобразно, като издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в постановяването на административен акт в нарушение на диспозитивното начало, установено в чл. 60 от ЗВ и чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ във вр. с чл. 24, ал. 1 от АПК, и при липса на относими мотиви към постановено разпореждане. По делото е установено, че жалбоподателя е подал искане до административния орган за издаване на разрешително за ползване на воден обект, действайки съгласно указанията дадени му с писмо от 16.11.2009 г. и при яснота между двете страни, че поради просрочие в упражняване правата по чл. 78, ал. 1 от ЗВ (ред. до ДВ, бр. 61/2010 г.), дружеството е пропуснало възможността да иска продължаване срока на действие на разрешително № 3503/14.01.2005 г., изтичащ на 31.12.2009 г. В тази връзка, разглеждането на заявлението с вх. № ПВ-2776/14.12.2010 г. като искане за продължаване на срок на действие на разрешително, чийто срок е изтекъл година по-рано е несъстоятелно. Срокът като правен институт, прилаган както в материалните, така и в процесуалните правоотношения, при условие, че е изтекъл и това е породило правни последици, може да бъде единствено възстановяван, но обективно невъзможно е той да бъде продължаван, спиран или променян, каквато възможност съществува спрямо неизтеклите срокове. В обжалвания административен акт и преписката към неговото издаване, съдът не установи мотивирано обсъждане на писмото от 16.11.2009 г. с оглед допустимостта и основателността на заявлението от 14.12.2010 г., при условие, че мотивите към обжалвания акт са противоположни по начина на тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на МОСВ, изложени в писмото. Недобросъвестно от страна на административния орган и в разрез с основни принципи, установени в чл. 5, ал. 1 от АПК, е чрез даване на указания до даденото дружество същото да бъде напътствано за предприемане на определено поведение, целящо да отговори на поставени от самия орган изисквания и условия, при положение, че тези указания очевидно са били заблуждаващи, с оглед променената във времето позиция на органа. Подобно недобросъвестно поведение е недопустимо и само по себе си е основание за отмяна на административния акт, доколкото липсват каквито и да е доказателства, че дадените указания са оттеглени и/или заменени с други като дружеството е уведомено за това. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и 5 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, което трябва да съдържа фактически и правни основания и разпоредителна част. Видно от разпоредителната част на акта същата не кореспондира като предмет с мотивите за нейното постановяване. При положение, че е като предмет на заявлението е приет иск за продължаване срока на действие на разрешително за ползване на воден обект, то постановяването на решение за отказ за издаване на разрешително за ползване на воден обект е очевидно предметно несъответстващ с мотивната част на акта. При образувано производство по чл. 78 от ЗВ, правомощията на органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ по съществото на заявлението са две: решение за продължаване срока на действие на разрешително или решение за отказ за продължаване срока на действие. Издаването на решение за отказ от издаване на разрешително за ползване на водено обект е правомощие по чл. 67 от ЗВ, което се осъществява в производство по раздел II, глава IV от ЗВ. Установения разрешителен режим при водовземането и ползването на водните обекти, уреден в ЗВ не предвижда изрична хипотеза, чиито фактически състав да отговаря на настоящия казус - разрешено ползване в миналото на воден обект от едно лице, което след изтичане срока на разрешението предявява искане за ново такова при идентичност на параметрите на ползване. От това обаче не следва, че е налице отрицателна предпоставка спрямо допустимостта на искането или правоизключващо основание спрямо заявителя. Тъй като не е налице законодателно ограничение в тази посока, то прекъснатото във времето ползване на даден обект може да бъде възстановено с издаването на ново разрешение, без значение от това дали е налице идентичност или сходност спрямо параметрите на ползване. Не може обаче, прекъсването във времето на ползването на даден обект от едно лице и последващото подаване на искане за ново разрешение за ползване за същия обект да бъде основание за ползване на облечен ред за кандидатстване, спрямо този за продължаване срока на действие на разрешение респ. за изследването на условията заложени в чл. 78, ал. 2, т. 3 и чл. 78а от ЗВ. Ако се приеме, че с изтичането на срока на ползването, досегашния ползвател би могъл да подаде заявление за ново разрешение, без да съществува задължение за органа по чл. 52 от ЗВ да изследва изпълнението на изтеклото разрешение или наличието на задължения, формирани от дължими такси по чл. 194 и чл. 200 от ЗВ, то това би довело до очевидно заобикаляне на закона. С оглед на гореизложеното, административното решение следва да бъде отменено и върнато на МОСВ с указанията административния орган да се произнесе по заявление вх. № ПВ-2776/14.12.2010 г. на "Кумакс инвест" ЕООД за издаване на разрешително за ползване на воден обект, при съобразяване с установения по-горе в мотивите предмет на заявлението. При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважен в размер от 5000 лева съгласно представеното по делото пълномощно от адвоката повереник и договор за правна защита и съдействие от 01.06.2001 г., серия А, № 0021824, АК-София. Водим от горното и на основание, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,