Решение № 6748 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16046/2009 г.

Решение № 6748 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16046/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Автомобилен спортен клуб - Булрейс" с ново наименование Сдружение "М-Тел Рали Тийм" срещу решение № 76/30.07.2009 г., постановено по адм. дело № 5266/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против РА № 20006035/13.05.2008 г., потвърден с решение № 1127/24.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "А и Г Консулт" ЕООД и "АА Интерком" ЕООД за данъчни периоди месеците октомври 2005 г. и януари 2006 г., както и отказано право на признаване на пълен данъчен кредит за данъчни периоди през 2006 г. относно платени нощувки. Релевират се оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост. Твърди се от касатора, че по делото са събрани всички доказателства, доказващи възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, като фактите и обстоятелствата за това са изследвани и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения, в голямата си част които са насочени не срещу обжалваното съдебно решение, а срещу ревизионния акт са изложени в касационната жалба. Доводи за недопустимост на решението не са развити. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се отмени решението в частта за присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. Постъпило е писмено становище от адв. Галина Петрова. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Господинова я оспорва и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил всички доказателства, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на процесните доставки са "договор за реклама от 01.05.2006 г. " с доставчик "А и Г Консулт" ЕООД и "договор за реклама от 20.10.2005 г." и "договор за реклама от 25.01.2006 г." с доставчик "АА Интерком" ЕООД. Относно първият доставчик съдът е изложил мотиви, че от доказателствата по делото, включително от съдебно-счетоводната експертиза се установява начисляването на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът за да отхвърли жалбата в тази й част е приел, че само факта на начисляването на данъка не е достатъчен за да обоснове реалност на доставката. В тази връзка съдът е приел, че по делото няма представени доказателства за техническа, материална и кадрова обезпеченост на доставките. За наличието на три трудови договори с шофьор и помощен персонал съдът е извел извод, че те не могат да извършат рекламите по договорите. Самото наличие на договор според съда н е достатъчно условие за реално осъществяване на доставките. Плащането на ДДС по "ДДС-сметка" според съда също не обосновава такъв извод. Предоставянето на предмета по договора съдът е приел, че не се доказва и от представения приемателно-предавателен протокол, тъй като не е доказана обезпечеността на доставчика да извърши тези услуги. Касае се съгласно договорите за отпечатване и проектиране на рекламни предмети - сувенири на фирмата-рекламодател, като последната предоставя търговската си марка и фирмения си знак. За предходния доставчик "Харт консулт" ЕООД също е прието, че не притежава необходимата техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на доставките, а другият предходен доставчик "Д. Е. С. Маркет" не е намерен на посочения данъчен адрес. С идентични мотиви е отхвърлена жалбата от първоинстанционния съд по отношение доставките от "АА Интерком" ЕООД, тъй като и този доставчик не е притежавал обезпеченост за извършване на рекламните услуги. Отново е направен извод, че плащането на данъка по "ДДС-сметка" сам по себе си не обосновава извод за реално осъществяване на доставките. Обжалваното решение е правилно. Относно оплакването за недопустимост на решението също е голословно и неоснователно. Съдът е постановил валидно решение по жалба срещу ревизионен акт, който е потвърден с решение на горестоящия административен орган, поради което това оплакване е неоснователно. По договорите за реклама. По делото са представени договори за реклами, сключени между касатора като рекламодател и "А и Г Консулт" ЕООД и "АА Интерком" ЕООД като изпълнители. Предмет на договорите е възлагане от страна на рекламодателя на изпълнителите да извършат рекламна кампания в негова полза съгласно поръчка, приложение № 1. В замяна на това рекламодателят освен възнаграждение се е задължил да предостави търговската си марка и фирменият знак за извършване на рекламната дейност. В приложение (поръчка ) № 1е прието, че изпълнителите ще извършат проектиране и отпечатване на рекламни предмети (сувенири) - запалки, химикалки, настолни календари, тениски, чаши, визитки, ключодържатели, шапки. По какъв начин е ставало проектирането и отпечатването (изработването) на описаните рекламни материали правилно първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства. Приложените граждански договори товаро-разтоварни работи в никакъв случай не съставляват доказателства за лицата, участвали в проектирането на рекламните материали, нито в тяхното изработване. Законосъобразни са изводите на съда, че само начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) и плащането на данъка по "ДДС-сметка" не обосновават наличие на осъществена реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Освен това прилагането на изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) е само в случаите, когато е налице реалност на доставката и данъкът е платен по "ДДС-сметка". В процесния случай само една от двете предпоставки - платен данък по "ДДС-сметка" е наличие, поради което не е осъществен фактическия състав на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Наличието само на договори за реклама обосновава възникнали облигационни отношения между страните, които са ги сключили, но не е достатъчно за да се приеме, че е изпълнен техния предмет, а в случая това е проектирани и изработване на рекламни материали. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на ревизионния акт и за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) относно неизрядността на предходните доставчици. Неуместно касаторът се позовава на ТР № 5/14.07.2004 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, тъй като то е свързано с прилагането на чл. 109, ал. 11 ДПК (отм.) във връзка с чл. 64 ЗДДС (отм.) до края на 2001 г. Впоследствие от 01.01.2002 г. законодателят с разпоредбата на чл. 64, ал. 4 и 5 ЗДДС (отм.) обвърза действията на получателя по доставка, който претендира право на данъчен кредит с действията и на предходните доставчици. Това разбира се противоречи на икономическия механизъм на ДДС като косвен, многофазен и некумулативен, но се касае до законодателно решение, което не може да се ревизира от съда. Неналичието на ДМА, с които могат да се изработят рекламните материали - запалки, визитки и др., както и машини за отпечатване на календари. Такива активи не притежават и предходните доставчици, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Затова правилно съдът не е ценил като документи, доказващи реално предаване на процесните рекламни материали приложените по делото приемателно-предавателни протоколи. Това е така, тъй като преди да се продадат на получателя по доставките рекламните материали, трябва да съществуват безспорни доказателства, че те са изработени от прекия доставчик или някой от предходните такива. Такова доказване не е извършено и правилно първоинстанционният съд е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени през 2005 г. и 2006 г. от "А и Г Консулт" ЕООД и "АА Интерком" ЕООД не се дължи. В този смисъл неоснователно е оплакването на касатора, че предмета на доставките бил товарене и разтоварване на рекламни материали. Така, както са сключени договорите, техния предмет е проектиране и изработване на рекламни материали, а не само покупко-продажба на готови материали. Затова доказателствата за договори за наети складови помещения от предходните доставчици не водят до извод за наличие на обезпеченост на доставките. За платените нощувки. Макар в касационната жалба да не са изложени конкретни оплаквания в тази част, като се има предвид, че решението се обжалва в цялата отхвърлена част, настоящата инстанция е длъжна да извърши проверка за прилагането но първоинстанционния съд на материалния закон - чл. 218, ал. 2 АПК. Правилно съдът е отхвърлил жалбата и в тази част, тъй като съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 66, ал. 2, т. 3 ППЗДДС (отм.) се извършва корекция на правото на данъчен кредит за платени нощувки за командировани лица и правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на органа по приходите за извършване на корекция на претендираното материално право. С оглед гореизложеното настоящата касационна съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и при извършената проверка не се установиха допуснати от съда нарушения, водещи до неговата отмяна, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,