Решение № 9629 от 30.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А., притежаващ ЛНЧ [номер], с адрес в гр. Пазарджик, [улица], приподписана от адвокат пълномощник, против Решение 3111/08.08.2024г. на Административен съд Пазарджик, II състав, постановено по адм. д. 912 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлено оспорването на М. А., ЛНЧ [номер], роден на [дата] в Бангладеш, с адрес в гр. Пазарджик, ул. [адрес], с разрешение за пребиваване [номер], издадено на 13.07.2023 г. от МВР, с посочен съдебен адрес гр. Пазарджик, [адрес], срещу Заповед 8177ПАМ 36/16.07.2024 г. на началник Гранично полицейско управление София към Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при ГД Гранична полиция на МВР, с която на основание чл.95 ЗМВР и чл.44, ал.1, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ, спрямо М. А. е наложена принудителна административна мярка настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция Митници на МВР, София. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на заповедта.

Ответникът по КЖ началник "Гранично полицейско управление" София към РД ГП Аерогари към ГД ГП МВР, я е оспорил чрез процесуален представител.

Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на III отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото и в законово предвидения срок, поради което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на М. А., ЛНЧ [номер], роден на [дата] в Бангладеш, против Заповед 8177ПАМ 36/16.07.2024 г. на началник Гранично полицейско управление София към Регионална дирекция Гранична полиция Аерогари при ГД Гранична полиция на МВР, с която на основание чл.95 ЗМВР и чл.44, ал.1, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ, спрямо М. А. е наложена принудителна административна мярка настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция Митници на МВР, София. Със съобщение 8177р- 18960/16.07.2024 г. ст. Инспектор К., на длъжност началник група 03 в ГКП Аерогара София, е уведомила РД ГП Аерогара София, за това че на 16.07.2024 г., около 15,30 часа, на ГКПП Аерогара София при извършване на компенсиращи мерки в зона Шенген , салон Заминаване , е извършена проверка на гражданинът на Бангладеш М. А., притежаващ разрешение за пребиваване тип единно разрешение за пребиваване и работа , с [номер], изд. на 13.07.2023 г., валидно до 11.07.2026 година. А. е представил бордна карта за полет РВ 807 по маршрут София Атина. Констатирано е, че А. е с отнето предварително пребиваване от 19.01.2024 година. М. А. е с наложен срок за доброволно напускане на страната до 16.02.2024 година. Направена е справка в системата АИС ГК , като е изготвена и експертна справка 807/16.07.2024 г., а М. А. не е бил допуснат до полет. Съставено е предложение рег. 8177р 18956/16.07.2024 г. до началника на ГПУ София, включващо следните ПАМ:

• На основание чл.41, т.2 ЗЧРБ, да се наложи мярката Връщане до страната на произход Бангладеш ;

• На основание чл.95 ЗМВР и чл.44, ал.1, ал.6, ал.8 и ал.10 ЗЧРБ до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ по чл.41, т.2 ЗЧРБ и организиране извеждането на чужденеца от РБ, същият да бъде настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция МВР;

• На основание чл.42з, ал.1, т.3 вр. с чл.10, ал.1, т.25 ЗЧРБ и чл.24, параграф 2, б. В от Регламент (EO) 1861/2018 г., да се наложи Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите членки на ЕК.

Въз основа на гореустановеното е съставена процесната Заповед 8177ПАМ 36/16.07.2024 г. на началник ГПУ София, в която е отбелязано, че тя се издава с оглед съществуващи пречки за изпълнение на Зааповед рег.8177ПАМ 35/16.07.2024 г. за наложена ПАМ по чл.41, т.2 ЗЧРБ и въз основа на мотивите, изложени в предложение рег. 8177р 18956/16.07.2024 година. С предходна Заповед 5364з 182/18.01.2024 г. на комисар М. Д., на длъжност зам. Директор на Дирекция Миграция към МВР, спрямо М. А. е наложена ПАМ Отнемане правото на продължително пребиваване в РБ . Заповедта е обжалвана е и е образувано адм. д. 540 по описа на АДмС Пазарджик за 2024 година. В административната преписка се съдържа Заповед 4064з 1022/26.09.2019 г. на директора на ГД Гранична полиция , с която на основание чл.44, ал.1 ЗЧРБ са определени длъжностни лица, които да налагат ПАМ, включително началника на ГПУ София. Административният съд е обсъдил нормата на чл.44, ал.1, изр. първо ЗЧРБ, приемайки за доказано, че Заповед 4064з 1022/26.09.2019 г. на директора на ГД ГП е издадена от оправомощен орган, като властническото волеизявление е обективирано в законово изискуемата форма. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат в отделен документ по преписката, към който акта препраща. Правилото на чл.15, пар.1, б. а и б. б от Директива 2008/115ЕО на ЕП и на Съвета от 16 декември 2008 г. оносно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни е транспонирана с приемането на чл.44, ал.6 ЗЧРБ.

Съдът е обсъдил текста на параграф 1, т.4в ДР на ЗЧРБ, според който опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 и 3, е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществен ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реалибитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в разпоредбата на чл.44, ал.6 ЗЧРБ, е с цел обезпечаване изпълнението на взетата относно чужденеца предходна ПАМ по чл.39а, ал.1 ЗЧРБ. В случаят е установено, че спрямо М. А. е приложена мярка Връщане до страната на произход . Законът предвижда, че принудителното настаняване в СДВНЧ се налага, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която е постановена мярка по чл.39а, ал.1 ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Настоящият състав на ВАС, III отделение счита, че конкретно установените факти и обстоятелства обосновават налагането на процесната ПАМ доколкото поведението на М. А. може да бъде квалифицирано като Опасност да се укрие по смисъла на параграф 1, т.4в ДР на ЗЧРБ. Не се спори също така по делото, че М. А. е с отнето продължително пребиваване от 19.01.2024 г. и е с наложен срок за доброволно напускане на страната до 16.02.2024 година. Доказано е обаче по делото, че М. А. не притежава валидна виза или разрешение за пребиваване, респективно към момента пребивава в РБбез необходимите документи. Правната относимост към спора на този факт не може да бъде игнорирана чрез доводите на касатора за висящност на производството, образувано по оспорената заповед за отнемане правото на пребиваване на М. А.. Не е доказано също така твърдението на жалбоподателя за нарушаване принципа по чл.6 АПК, липсват доказателства по какъв начин са засегнати несъразмерно правата и законните интереси на М. А..

Административният съд е формулирал убедителни мотиви и относно липсата на данни за възможно прилагането на по лека мярка. М. А. е декларирал, че не разполага със средства за издръжка и с място на което да живее в РБ.

Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

С оглед на резултата по делото искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на III отделение