Решение № 11418 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2016 г.
ВАСПетчленен състав27.10.2016 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9171/25.07.2016 г. постановено по адм. дело № 11913/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11418 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9913/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Районен съд-гр. Д., чрез председателя му - Е. С., против решение № 9171/25.07.2016 г. по адм. дело № 11913/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост - основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Висш съдебен съвет-гр. С., редовно призован не се представлява. От процесуалния му представител - Величков, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Прокуратурата на РБ, чрез процесуален представител - юрисконсулт Маринова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членният състав на ВАС, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на РС-Д., против Заповед № ЛС-04-1190/24.08.2015 г. на министъра на правосъдието, в частта й, с която са предоставени за ползване на РП-гр. Д. помещения № 37 и № 37Б от четвъртия етаж на Съдебната палата - гр. Д., съгласно утвърдения проект за разпределение, като неоснователна. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му. Установил е, че сградата на съдебната палата-гр. Д. се ползва Районен съд, Районна прокуратура, Служба по вписвания и ОЗ "Охрана" в гр. Д., като процесния четвърти етаж от нея е предоставен за стопанисване на административния ръководител и районен прокурор на РП-Д., със заповед на министъра на правосъдието от 21.07.2009 г. Фактически ползватели на четвъртия етаж са РС-Д. / 9 бр. помещения/ и РП-Д. / 14 бр. помещения/. С оспорената заповед на министъра на правосъдието е извършено ново разпределение на ползването на помещенията в Съдебната палата и в частност на процесния 4-ти етаж, което разпределение според съда е от компетенциите на издателя й, съгласно чл. 387 и чл. 388, ал. 1 от ЗСВ / ред. от 2007 г./, като с нея спорните помещения № 37 и № 37Б са предоставени на РП-Д., за нужди на Изходящо деловодство и на Склад веществени доказателства и архив. Според решаващия съд при издаване на заповедта, органът е съобразил капацитета на ползваните до момента от РС и РП помещения и необходимостта от допълнителни помещения за прокуратурата, съобразно изводите в Становище за подобряване условията на труд на служителите в РП, както и възможността за функционална промяна на двете спорни помещения в такива за изходящо деловодство и архив, респ. склад веществени доказателства на РП, вместо архив и библиотека на РС. С. е отхвърлил доводите на оспорващия за липса на функционална адаптивност на сградата като цяло спрямо изискванията на Закона за интеграция на хората с увреждания и Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, като относими към цялостното разпределение на помещенията в Съдебната палата, засягащи всички ползватели, а не спрямо процесните две помещения, засягащи част от тях. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Изводите на съда са обосновани и в съответствие на събраните доказателства. По делото е установено, че административното производство по издаване на заповедта е на основание чл. 387 и чл. 388, ал. 1 от ЗСВ / ред. от 2007 г./. За целта министърът на правосъдието е изпратил писма до всички ползватели на Съдебната палата-гр. Д., да изразят становища по изработения проект за разпределение ползването на помещения в тази сграда. Такива съгласувателни становища са направени от административния ръководител на РП-Д. и от председателя на РС-Д.. В становището на последния от 21.05.2015 г. /стр. 31/ се възразява единствено по разпределението на стая № 4 на първи етаж и на стая № 37 /сървърно помещение/ на четвърти етаж, предоставено по проекта за общо ползване от РС и РП в гр. Д. Предлага за такова общо помещение да бъде определен кабинет № 31, на същия етаж. Липсва искане за предоставяне на стая № 37 за нужди на РС-Д.. Същевременно, както правилно е установено от съда, по делото са налични доказателства в подкрепа становището на адм. ръководител на РП от 06.07.2015 г. /стр. 22/ до министъра на правосъдието за предоставяне на допълнителни помещения на четвъртия етаж за нужди на РП, а именно - стаи за изходящо деловодство, архив и за съхраняване на веществени доказателства. Такива са писмо на Главния прокурор до министъра на правосъдието от 26.06.2015 г. /стр. 25/, писмо на РП-Д. от 12.03.2014 г. /стр. 39/, становище на "Делфи груп" ЕООД до ДП-Д., на стр. 43, относно подобряване условията на труд на работещите в РП-Д.. Писмото на Главния прокурор е на основание извършен оглед на място от администрацията на ГП за ползваните от РП помещения и нуждата от допълнителни такива. Следователно при тези данни обосновани са изводите на съда, че предоставените със заповедта за ползване от РП спорни помещения № 37 и № 37Б, при доказаност на нуждата от тях, не нарушава закона. Още повече, че изначално със заповед на министъра на правосъдието от 21.07.2009 г./стр. 60/ целият четвърти етаж от процесната сграда е предоставена за стопанисване на РП-Д., а фактически части от него се ползват и от РС, като в административната преписка и пред съда последния не е обосновал крайна необходимост от тези помещения. Предвид изложеното касационната жалба се явявя неоснователна. Тя е такава и по отношение наведените с нея оплаквания за нарушение на Закона за интеграция на хората с увреждания и Наредба № 4/2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, по които решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия състав. Като правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия