Решение № 9083 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2015 г.

Решение № 9083 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6984/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрк. П., против решение № 153/3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 435/2014 г. на Административен съд - П., в частта, в която е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - С., да заплати на М. А. У., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева. В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. ГД "Изпълнение на наказанията", иска от съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част и да отхвърли изцяло предявения иск. Моли се също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Л., която поддържа жалбата и не сочи нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - М. А. У., редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, редовно призован се представлява от юрк. Л. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, насочена е срещу правилно и законосъобразно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Решението е валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК, страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Административен съд - П. е разгледал искова молба от М. А. У., изтърпяващ към онзи момент наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. П., насочен срещу Министерство на правосъдието и ГД "Изпълнение на наказанията", с която се претендират на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/, обезщетение за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от бездействието на администрацията на Затвора - гр. П., а именно: 1. да осигури необходимите медицински грижи и лечение, поради което е получил сериозно заболяване - инфаркт на миокарда, въпреки сериозното заболяване е бил настанен да търпи наказание в наказателна килия в размер на 30 000 лева и 2. въпреки влошеното му здравословно състояние е принуден да живее при лоши битови и здравословни условия в пренаселена килия, в която не се поддържа необходимата хигиена е размер на 50 000 лева за периода септември 2012 г. - 12.12.2012 г. По отношение на първия иск, предявен срещу Министерство на правосъдието, административният съд е приел, че единствено ГДИН - С., е пасивно легитимирана страна като ответник по иска по чл. 1 от ЗОДОВ, а не Министерството на правосъдието, като по отношение на него е приел, че искът е недопустим, и е оставил делото без разглеждане. Първоинстанционият съд е приел, че искът по т. 1 от исковата претенция за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева е изцяло неоснователна и недоказана. По отношение на исковата претенция по т. 2 съдът е приел, че тя е основателна и доказана. За установяване фактите по делото, съдът е събрал относимите и допустими доказателства и е очертал фактическа обстановка, която изцяло се приема от настоящия касационен състав. Установил е, че килията, където е бил настанен У. е с квадратура от 35 кв. м. и в нея за претендирания период са били настанявани средно около 20 други осъдени, при което средната площ на човек от 1,75 кв. м. се явява недостатъчна. Съдът е установил, също че е липсвало необходимото нормативно установено пространство от 4 кв. м. на човек и чист въздух, което при заболяването на У. е довело за него до дискомфорт и неудобство, като е заключил, че битовите и хигиенни условия в килията са неподходящи за неговото здраве, а администрацията на затвора не е предприела мерки за преместването му, като тези действия и бездействия на служителите на затвора са в нарушение на чл. 3 ЗИНС и чл. 3 ЕКПЧОС. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения подробно и изключително прецизно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. Правилно съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е определил по справедливост размера на обезщетението на основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ПРЗ на ЗОДОВ. Определил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лева, които настоящият касационен състав намира за справедливо определени, съобразно обстоятелствата, че от една страна здравословното състояние на У. е налагало настаняването му в подходящи битови и хигиенни условия, с цел осигуряване на достатъчно въздух и площ, а от друга страна както правилно решаващият съд е приел - това е краткият престой на ответника по касационната жалба в това помещение - около 3 месеца. В съответствие със законовата разпоредба на чл. 203, ал. 4 от АПК, съдът е установил първо незаконосъобразност на бездействията на служителите от администрацията на затвора. Установената по правилата на чл. 170 от АПК, фактическа обстановка, включително и заключението на съдебно - медицинска експертиза, е обсъдена след анализ на релевантната правна уредба, а именно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и чл. 4 от ЗИНС, за гаранциите за съществуване на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като съда е направил законосъобразен извод за наличие на елементите от фактическия състав на иска по чл. 1, ал. от ЗОДОВ. В мотивите си съдът е отговорил подробно и обосновано на всички посочени в исковата молба твърдения, като в този смисъл са неоснователни доводите на ищеца, изложени в касационната жалба за неправилност на решението. В касационната жалба касаторът повтаря доводи, който първостепенният съд ги е обсъдил подробно в мотивите на обжалваното решение. Правилно и обосновано съдът е съобразил относимата разпоредба на чл. 3 от ЕКПЧ, която съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р. Б. е част от вътрешното право. Решението на Административен съд - П. е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,