Решение № 4802 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР- Враца, подадена чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Миткова , срещу решение 66 от 01.03.2023 г., постановено по административно дело 732/2022 г. от Административен съд Враца, с което е обявена нищожността на негова заповед 369з 2839/07.11.2022 г., с която А. Петков е командирован в ГПУ- Средец към РДГП-Елхово за срок от 30 календарни дни непрекъснато, считано от 09.11.2022 година. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По подробно развити доводи в касационната жалба се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба А. Петков от гр. Мездра, чрез процесуален представител- адв. Тончева, в съдебно заседание и в представено писмено възражение оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от некомпетентен орган, извън кръга на неговата компетентност и при липсата на материалноправните предпоставки за постановяването и , в нарушение на целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), предвижда възможност при възникнала служебна необходимост служителите на МВР да бъдат командировани временно да изпълняват задълженията си в друго населено място за не повече от 30 календарни дни непрекъснато, а в случаите, когато този срок е по-дълъг е необходимо писмено съгласие на служителя за това. С обжалваната пред АС Враца заповед служителят е командирован в ГПУ- Средец към РДГП-Елхово за срок от 30 календарни дни непрекъснато, считано от 09.11.2022 година. т. е. за срок ненадвишаващ 30 календарни дни, при което не е било необходимо неговото писмено съгласие. Първоинстанционния съд сочи, че преди командироването главен инспектор Петков е изпълнявал длъжността началник на Районно управление АЕЦ- Козлодуй. Изхождайки от фактът, че разпоредбата на чл.181а ЗМВР не сочи кой орган разполага с материалната компетентност да командирова служителите и съобразявайки, че директора на ОДМВР -Враца разполага с териториална компетентност , ограничена в рамките на областната дирекция, съдът приема, че директорът на ОДМВР- Враца е излязъл извън своята териториална компетентност и е командировал Петков в населено място, извън ОДМВР- Враца. Също така съдът приема, че за всички случаи за командироването на Петков е било необходимо да е налице условието по ал. 1 на цитирания текст, а именно наличие на служебна необходимост за това. Нещо повече, първоинстанционния съд сочи, че служителят се командирова на това основание да изпълнява задълженията си, а позовавайки се на представената длъжностна характеристика за длъжността началник на РУ при ОДМВР- Враца- в задълженията не са включени задължения по физическа охрана на държавната граница, каквито са му вменени с оспорената заповед. При тези данни обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена от некомпетентен орган, в нарушение на изискванията за нейната форма, като доколкото в ЗМВР липсват специални изисквания за това е приложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвиждащ изискване посочване на фактическите и правни основания за постановяване на заповедта, като в конкретния случай липсват такива в заповедта. Съдът правилно е изследвал наличие на законово предвидената предпоставка - служебна необходимост, за което в представената административна преписка не са представени доказателства, . Правилно съдът е съобразил, че по легалната дефиниция за служебна необходимост, дадена в т. 23 от § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР такава е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. При това е правилен е и изводът на съда за постановяване на заповед в нарушение на материалния закон и неговата цел. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ОДМВР Враца, като администрация към органа издал заповедта, следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в производството деловодни разноски в размер на 750 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно предвид ниския му размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение