Решение № 289 от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1073/2017 г.

Решение № 289 от 21.12.2017 г. на ВКС по н. д. № 1073/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Валя Рушанова Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХIII от НПК. Образувано е по искане на осъдения П. А. А. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 232/2017 г. по описа на РС - Велинград поради неучастието му в съдебното производство. В искането осъденият посочва, че е разбрал за влязлата в сила присъда при задържането му на територията на Кралство Испания и моли производството да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт да бъде отменен, а делото - върнато за ново разглеждане с оглед предоставяне на възможност по гл. ХХVIII от НПК. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник и осъденият поддържат направеното искане за възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП намира искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и изразява становище, че същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като осъденият А. е знаел за воденото срещу него наказателно производство, същият е бил привлечен на досъдебното производство като обвиняем лично, а впоследствие се е поставил сам в невъзможност да бъде редовно призоваван в съдебна фаза. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване по чл. 423 и сл. от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е подадено от осъдения в шестмесечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда. За дата на узнаване от осъдения А. на постановената спрямо него присъда следва да се приеме тази на задържането му на територията на Кралство Испания в изпълнение на издадената от РП - Пазарджик ЕЗА от 08.08.2017 г., а именно - 20.08.2017 г. Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно, поради следните съображения: Осъденият П. А. А. е бил предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като по внесения обвинителен акт е образувано нохд № 232/2017 г. по описа на Районен съд - Велинград. Досъдебното производство е проведено по гл. ХХIV от НПК "Бързо производство", при лично участие на осъдения в тази фаза на наказателното производство. С постановление от 10.05.2017 г. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, на същата дата е проведен и разпит в качеството му на обвиняем, като в протокола е отразен отказа му да му бъдат предявявани материалите по разследването. При извършването на действията с участието на осъдения спрямо него е взета мярка за неотклонение " Подписка", а той самият е посочил като единствен адрес за призоваване- [населено място], общ. Пазарджик, [улица]. След образуване на съдебното производство по нохд № 232/2017 г. на Районен съд - Велинград съдията - докладчик с разпореждане от 18.05.2017 г. разпоредил, съобразно правилата по гл. ХХIV от НПК, наблюдаващият прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да призове подсъдимия и свидетелите за съдебното заседание. Спазил и задължението си по чл. 254 от НПК /отм. ДВ бр. 63/2017 г./ да разясни в призовката за съдебното заседание на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено при условията на чл. 269 от НПК - в негово отсъствие. Проведените две съдебни заседания /23.05.2017 г. и 30.05.2017 г./ били отложени поради нередовното призоваване на подсъдимия, което наложило предприемане на действия по назначаване на служебен защитник и постановяване на принудителното му довеждане с указания органите на ОЗ "охрана" не само да осигурят присъствието му за следващото съдебно заседание, но и да предприемат действия по връчване на обвинителния акт и съобщенията към него. Действията на съда за осигуряване възможност на подсъдимия П. А. да участва в процеса не дали резултат - в докладните записки от служители при ОЗ "Охрана" е отразена информация, че лицето не е намерено на адреса, а къщата на известния адрес- [населено място], [улица] продадена преди няколко години, като лицето не пребивава в населеното място, а друг адрес за призоваване не е установен в масивите на МВР. В съдебно заседание на 07.06.2017 г. съдът дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от НПК, като делото било разгледано и решено в отсъствие на подсъдимия. Производството протекло в присъствието на назначения служебен защитник на отсъстващия подсъдим. То приключило с постановяване на присъда № 22/07.06.2017 г., с която подсъдимия П. А. А. е признат за виновен по чл. 343в, ал. 2 от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 800/осемстотин/ лева. Така постановената присъда не е била предмет на проверка по реда на инстанционния контрол и е влязла в законна сила на 15.06.2017 г. При така посоченото развитие на наказателното производство и процесуално поведение на осъдения, може да се заключи, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, още от досъдебната фаза на процеса, която е проведена изцяло в негово присъствие. Изложените фактически обстоятелства във връзка с процесуалното развитие на делото водят до извода, че осъденият А. се е отклонил от известния по делото адрес, без да уведоми за това съда и без да посочи друг за неговото призоваване, въпреки че е бил наясно за наличието на висящ и неприключил наказателен процес. Съдът е проявил необходимата процесуална активност във връзка с осигуряване на участието на осъдения А. в производството, като след съответната констатация, обоснована на получената информация, че същият не е намерен на посочения от него адрес и се намира на неизвестен такъв, е провел надлежно и законосъобразно съдебно производство, финализирано с атакувания съдебен акт. При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното производство. Необходимо условие за уважаване искане на това основание е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение и в този смисъл - да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство. От друга страна неучастието му в производството следва да се дължи не на негово недобросъвестно процесуално поведение, а на проявена от страна на съда и органите на досъдебното производство пасивност във връзка с осигуряването на реални гаранция за реализиране на правото му за лично участие в процеса. В настоящия казус осъденият е участвал в досъдебната фаза на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняем. Неучастието му в съдебното производство се дължи изцяло на поведението му насочено към укриване, което се явява и причина за неизпълнението на процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК (отм.). С укриването си, осъденият сам се е лишил от възможността надлежно да упражни правото си на лично участие в производството, тъй като се е отклонил от известния адрес за призоваване и е заминал за Кралство Испания, като липсват каквито и да са било данни да е уведомил разследващите относно промяната на местопребиваването си. В заключение - неучастието на подсъдимия в процеса е негов личен процесуален избор, поради което той не може да черпи права в своя полза, като претендира отмяната на постановената задочна присъда, възобновяването на наказателното производство и връщане на делото за ново разглеждане. С оглед на това, не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК, поради което искането на осъдения П. А. А. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,