Решение № 11023 от 1.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Матанова от гр. Казанлък, подадена чрез пълномощник адв. Е. Йорданов, против решение 158 от 14.04.2022г. по адм. дело 40/2022г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 8121К-12058/29.11.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на касаторката е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. В касационната жалба се навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е извършил проверка за законосъобразност на акта на всички основания по чл.146 от АПК в нарушение на разпоредбата на чл.168 от АПК, което е довело до погрешни правни изводи. Излага, че в нарушение на чл.197, ал.3 ЗМВР за едни и същи нарушения срещу Матанова са били образувани две дисциплинарни производства с цел да бъде уволнена. Съдът не е взел предвид допуснатите нарушения на разпоредбите на чл.210, ал.1 и чл.206, ал.2 от ЗМВР, както и, че издадената заповед противоречи на целта на закона - нарушение на чл.146, т.5 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, служител с юридическо образование Пиперкова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид представените по делото доказателства и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение 158 от 14.04.2022г. по адм. дело 40/2022г., АС - Стара Загора е отхвърлил жалбата на М. Матанова срещу заповед 8121К-12058/29.11.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл. 194, ал.2, т. 2 във вр. с чл.197, ал.1, т.6 и чл.203, ал.1 т.14 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършени дисциплинарни нарушения по чл.194, ал.2, т.2 вр. с чл.201, ал.1, т.6 от ЗМВР. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.1 от ЗМВР, в изискуемата писмена форма, в предвидените от закона срокове от откриване на нарушението, съгласно чл.195, ал.2 от ЗМВР, което е станало с постъпване на обобщена справка 349р- 34340/01.11.2021г. при дисциплинарно наказващия орган. Съдът е изложил мотиви за спазване на разпоредбата на чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като служителката е била поканена да даде обяснения с писмо 8121к - 17983/15.10.2021г., получено на 02.11.2021г., но същата не се е възползвала от тази възможност, което е удостоверено в протокол от 03.11.2021г., както и е отказала да даде писмени обяснения, отразено в протокол 349р/21.10.2021г. Приел е също, че установените дисциплинарни нарушения, извършени под формата на бездействие по шест броя досъдебни производства в посочения в заповедта период, са доказани по несъмнен начин, налице е неизпълнение на служебни задължения, които правилно са квалифицирани като тежки от страна на органа и законосъобразно й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 197, ал.1, т.6 във вр. с чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР, поради което заповедта е материално законосъобразна. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са неоснователни. Противно на доводите в касационната жалба, настоящата съдебна инстанция намира, че съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, така както повелява разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. Споделя се изводът на Административен съд София - град, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената пред АС- Стара Загора заповед, съдържа изброените в чл.210, ал.1 ЗМВР реквизити, включително описание на извършените от касатора дисциплинарни нарушения - неоправдано забавяне на разследване по шест отделни досъдебни производства, съгласно постъпили сигнали с постановления на наблюдаващите прокурори от РП - Казанлък. В заповедта са описани подробно както постъпилите постановления, така й неизпълнените задължения от служителката по всяко едно от шестте досъдебни производства - нарушените законови разпоредби - чл.194, ал.2, т.2 вр. с чл.201, ал. 1, т.6 от ЗМВР - неизпълнение на служебни задължения, определени в т. II длъжностната характеристика, извършването им преди налагането и установени в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", считано от 16.07.2021г. и наличието на хипотезата на чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Подробни обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка и деянието се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. 349р - 34340/01.11.2021г. и становище 349р - 34688/03.11.2021г. на дисциплинарно разследващия орган. Спазени са изискванията на чл.195, ал.2 ЗМВР, чл.196 ЗМВР, както и процедурата по чл.207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. Матанова е запозната със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 03.09.2021г., както и с последващата заповед за изменение и допълнение на първоначалната заповед, като по този начин й е осигурена възможност да упражни правата си, предвидени в чл.207, ал.8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събрани доказателства за установяване на нарушението, съгласно чл.207, т. 3 ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства / чл.206, ал.3 ЗМВР/. Спазена е разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР. След изготвяне на обобщената справка и запознаването на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание с покана, връчена на 02.11.2021г., ДРО е поканил Матанова, на осн. чл. 207, ал.10 от ЗМВР да даде допълнителни обяснения или възражения, адресирани до министъра. Служителят не се е възползвал от това свое право, което е удостоверено с протокол рег. 349р - 34642 от 03.11.2021г. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за образувани две дисциплинарни производства за нарушения, извършени в един и същи период в нарушение на чл.197, ал.3 от ЗМВР. С оспорената заповед, дисциплинарното наказание на служителката е наложено в хипотезата на чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР, в срока за изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР - "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", наложено със заповед 8121К - 8691/08.07.2021г. на министъра на вътрешните работи за забавяне разследването по две досъдебни производства, след като в обобщена справка 349р - 25367/11.08.2021г. по описа на ОДМВР - Стара Загора и становище 349р - 26142/18.08.2021г. е установено, че преди налагане на това наказание, служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение по чл.201, ал.1 ,т.6 ЗМВР - неоправдано забавяне на наказателно производство по сигнал на наблюдаващия прокурор периода 05.11.2020г. - 08.04.2021г. по други шест досъдебни производства. Следва да се приеме, че в случая, нарушенията на служебната дисциплина по двете дисциплинарни производства не са установени едновременно, каквато е хипотезата на чл.197, ал.3 ЗМВР и касаят различен период на извършването им и различни досъдебни производства. В съответствие с материалния закон е и заключението на първоинстанционният съд ,че предпоставките на чл.203, ал.1, т.14 от ЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са изпълнени. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарно наказание "уволнение" се налага : когато в срока на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.4 и 5 се установи, че преди налагане на наказанието служителят е извършил друго дисциплинарно нарушение, за което се предвижда налагането на същото или на по - тежко дисциплинарно наказание. Предпоставките за прилагане на тази разпоредба са да има извършено друго нарушение, преди налагане на наказанието, както и това установяване да бъде направено в срока на изтърпяване на вече наложено дисциплинарно наказание по чл.197, ал.1, т.4 и 5 ЗМВР. В случая не е спорно,че на жалбоподателя е било наложено наказание по чл.197, ал.1, т.4 "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години" със заповед 8121К -8691/08.07.2021г., считано от 16.07.2021г. (датата на връчването й), като от тази дата е започнало изтърпяване на посоченото наказание, което е за три години и към момента на издаване на процесната заповед за дисциплинарно уволнение от 29.11.2021г. срокът на изтърпяване на това наказание не е изтекъл. Правилно АС - Стара Загора е приел за доказано по делото, че установените със заповед 8121К - 12058/29.11.2021г. нарушения на служебната дисциплина са извършени в срока на изтърпяване на наказанието "забрана за повишаване в длъжност за срок от три години", то и тяхната квалификация като тежки нарушения на служебната дисциплина е законосъобразна. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че са били налице предпоставките на чл.203, ал.1, т.14 ЗМВР и изводите на АС са правилни и съответни на материалния закон. Посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина са извършени при условията на системност. Съгласно §1, т.22 от Допълнителните разпоредби от Закона за Министерството на вътрешните работи "системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година. Правилно административният съд е приел, че дисциплинарно наказващия орган е съобразил обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията, последиците от тяхното осъществяване, формата на вината и цялостното поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Спазени за сроковете по образуване и приключване на производството по ангажиране на дисциплинарната отговорност. Жалбоподателят е бил запознат с всички документи, справки и становища от дисциплинарното производство, участвал е в самото производство. Не са налице нарушения на материалноправни разпоредби. Извършените дисциплинарни нарушения са точно установени и правно квалифицирани като за тях са наложени съответстващите по закон наказания, отчитайки наличието на квалифициращият признак системност при извършването им. Оспорената заповед съответства и на целта на закона и възражението в касационната жалба е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което императивно е разписано налагане на наказание уволнение, при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 14 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в МВР да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При постановяването на решението си Административен съд - Стара Загора не е допуснал съществено нарушение на процесуалния и нарушение на материалния закон, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение