Решение № 9052 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2011 г.

Решение № 9052 от 23.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Снежанка Сергиева Иванова от гр. Кюстендил против решение № 21 от 26.01.2011 г., постановено по адм. д. № 380 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кюстендил. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - кмета на община Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна в представеното по делото писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Снежанка Сергиев Иванова от гр. Кюстендил против заповед № РД-00-12-93 от 08.11.2010 г. на кмета на община Кюстендил, с която на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 50, ал. 1, т. 3 от Наредбата на община Кюстендил по чл. 45 от ЗОбС са прекратени наемните правоотношения на жалбоподателката с община Кюстендил по договор за наем № 98/26.01.2006г и настанителна заповед № 25 от 31.05.1999г за общинско жилище в гр. Кюстендил, ж. к. "Запад", бл. 88, ет. 4, ап. 48. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 46 от ЗОбС. Съдът е приел в мотивите си, че обстоятелството, че имота не се обитава, т. е. е освободено, което е дало основание да се приложи нормата на чл. 50 от Наредбата на община Кюстендил по чл. 45 от ЗОС. Този извод на съда е необоснован. От констативните протоколи, съдържащи се в преписката не може да се направи обоснован извод, че жилището е освободено. Такъв извод може да бъде направен въз основа на преки доказателства установяващи обстоятелството дали имотът е освободен, каквито по делото не са събрани. Освен това съгласно чл. 50 от Наредбата, приложен от административния орган, основанието по т. 2 на ал. 1 от същата за прекратяване на наемното правоотношение е от значение да се установи не дали жилището се обитава, каквито съображения е развил съдът, тъй като това не е правен термин, а дали жилището се ползва. Ползването е право, което държателят има по силата на установената фактическа власт, а в случай по силата на наемното правоотношение. Съдът не обсъдил в мотивите си този релевантен за спора факт. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който следва да установи наличието на фактическото основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 50, ал. 1, т. 2 от наредбата - дали жилището се ползва от наемателката /а не дали се обитава от нея/. Предвид изложеното съдът