Решение № 5395 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2012 г.

Решение № 5395 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8893/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Калина Тодорова Павлова от гр. Варна, против Решение № 843/27.03.2012 г., постановено по а. д. № 180/2012 г. по описа на Административен съд Варна (АСВн).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСВн е отхвърлил като неоснователна жалбата на Павлова против решение рег. № ЗДОИ-21/14.12.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Варна (ОДМВР) с което е отказан достъп до информация по нейно заявление вх. № ЗДОИ-16/1.12.2011 г.

Недоволна от решението, Павлова го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната `и жалба. Претендира разноските по делото.

Ответната страна - директорът на ОДМВР, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСВн. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалба `и са правните изводи на съда, както и допуснатите според нея съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

В подаденото от касаторката заявление за достъп до информация, адресирано до директора на ОДМВР, са били формулирани общо 5 въпроса. Характера на исканата с тях информация правилно е определен като такава, която не е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Според нормата, това е информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.

Тълкуването, дадено от АСВн на исканата с т. 1 от заявлението информация, е правилно и законосъобразно. Въпросът по т. 1 от заявлението е поставен некоректно и съобразно поставянето му, същият изисква информация, която действително не е обществена. Формулирането му е по начин, презюмиращ отговор, включващ в себе си определен факт, който не е доказан по делото. Правилно АСВн е съобразил, че на съда не е известно дали има въобще направени предупреждения от страна на органите на МВР към граждани, да не навлизат в посочената територия. Освен това, от този факт не може да се направи извод за "обществения живот", нито за дейността на задължените по закон субекти, тъй като предупреждения от страна на органите на МВР към граждани се отправят само по реда на чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и то в случаите, когато за дадено лице има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Устните предупреждения не могат да бъдат възпроизведени, тъй като следи от тях не са останали. Освен това, с т. 1 от заявлението на Павлова се искат сведения за точния "текст" на предупреждението какъвто, при устно предупреждение не съществува. Съставените на основание чл. 56, ал. 2 и 3 от ЗМВР писмени протоколи за предупреждения, ако съществуват такива въобще, също не съставляват обществена информация. Те са били съставени на конкретно лице, персонифицирано с личните му данни и съдържат предупреждение, което съответства на извършеното от него деяние, с което се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Всички посочени обстоятелства, са лични данни за лицето, за които, на основание чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, той не се прилага.

Законосъобразно е тълкуването, дадено от първоинстанционният съд относно характера на въпросите, формулирани с т. 2 до 5 от заявлението на касаторката. Всички те са не за предоставяне на налична и създадена информация в системата на ОДМВР, а изискват личното мнение на автора на обжалваното решение рег. № ЗДОИ-21/14.12.2011 г. по тълкуването на нормативни актове или фактически положения, които според твърденията на касаторката, съществуват. Така формулираните искания не съставляват такива за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от закона.

Неоснователен е доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, маркиран в жалбата. Същият не е конкретизиран и мотивиран, поради което ВАС е в обективна невъзможност да го разгледа и да му даде обоснован отговор. След прочит на първоначалната жалба, ВАС не установи съществуването на доводи по съществото на спора, които да са останали без отговор в решението на АСВн.

Неоснователен е и доводът за необоснованост на решението. Твърденията, изложени в двете точки на допълнителната молба, постъпила и заведена в АСВн с № 10619/28.05.2012 г. (л. 11) са лично мнение на изготвилия молбата, неангажиращо съдебния състав. Посочената по-горе некоректност при формулирането на исканията за достъп до информация се вижда и тук: при липса на данни въобще за съставени и отправени предупреждения към гражданите, не може да се искат отговори, касаещи този факт като безспорно доказан по делото.

Доводът за допуснато нарушение на материалния закон съдържа в себе си лично тълкуване на правни норми от страна на касатора, което е обратно на изложеното в решението на АСВн и настоящото решение. Правото на всеки гражданин да прави такова тълкуване е безспорно. Същото обаче не е задължително за другите членове на обществото, вкл. за съдебните органи. Както се каза доводи, обратни на изложените в молбата от 28.05.2012 г. и приетите с нея за "установени" факти и тълкувания на закона, се съдържат в решението на АСВн и те се възприема изцяло от състава на ВАС.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение.

Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС