Решение № 726 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г.

Решение № 726 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1414/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 281, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) . Д. П. К. е подал касационна жалба срещу решение № 229 от 12.02.2008 г. по гр. д. № 2 от 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 204 от 16.11.2007 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. на Пловдивския районен съд, 16 състав и са отхвърлени предявените от касатора срещу "Л"Е. в обективно съединение при условията на евентуалност посесорни искове по чл. 75 и чл. 76 от Закона за собствеността за възстановяване на нарушено владение или връщане на държането на жилищна сграда с площ от 118 кв. м., заемаща цялата северна част и част от източната част на УПИ ХVI-1800 от кв. 109 по регулационният план на гр. П., кв. Македония, ул. В. № 5, ведно с дворното място върху което е изградена. Ответника Е. "Л" е представил възражение по жалбата в което се спира на качеството на ищеца като държател предвид проведеният търг по публичната продан на имота при който недвижимата вещ е била възложена на търговското дружество. Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу решение, което е неблагоприятно за него, в предвиденият тридесет дневен срок, който е започнал да тече на 4.03.2008 г. и изтекъл на 4.04.2008 г. и касационната жалба е подадена на 19.02.2008 г. с вх. № 4* в рамките на срока. Пловдивския окръжен съд е споделил изводите на първостепенният съд и е намерил, че предявените в обективно съединение и при условията на евентуалност искове от Д. П. К. по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС против Е. "Л" относно УПИ IХ-1800, кв. 109, по плана на гр. П., кв. "М", ул. Васил И. № 5 ведно с масивната жилищна сграда, изградена в североизточната част на имота иск, със застроена площ от 118 кв. м. са неоснователни. Формирането на този извод е станало след отчитането на факта, че имота е бил придобит от ищеца по силата на наследствено правоотношение, както и че съсобствеността е била прекратена с делба с която е предвидено, че ще бъде изнесен на публична продан. По повод проданта двама от съделителите Д. П. К. и Г. А. Г. са сключили споразумение с дата 19.04.2004 г., с което са се договорили, че след осъществяване на проданта и закупуването на имота от Г. А. Г., собствеността му ще бъде прехвърлена на Д. П. К.. С постановление за възлагане от 19.02.2004 г. по изп. д. № 145 от 2002 г. имота е бил възложен на Г. А. Г. Въпреки договореното и изпратената нотариална покана Г. А. Г. не изпълнил уговорката и е прехвърлил имота на родителите на съпругата си с н. -а. № 1* т. 2, рег. № 1* н. д. № 328 от 2006 г. Къщата и мястото впоследствие са продадени на търговското дружество с н. а. № 12, т. 2, рег. № 1* н. д. № 211 от 2007 г. В мотивите към касираният съдебен акт много подробно са обсъдени договорните отношения между Д. П. К. и Г. А. Г., включително и тези свързани със липсата на постигнато съгласие по паричните въпроси след възлагането на имота на Г., обективирано с констативен протокол № 9, т. 01, рег. № 753 от 16.02.2004 г. По молба на Е. "Л" е била издадена заповед от 25.04.2007 г. по ч. гр. д. № 2* от 2007 г. на Пловдивския РС, 1 г. с. срещу Д. П. К. за предаване на владението. Заповедта е била изпълнена на 14.05.2007 г. със съдействие на полицията. В последствие Пловдивския окръжен съд е отменил заповедта, посочвайки, че собственикът следва да проведе ревандикационен иск, тъй като не са налице условията по чл. 126ж ГПК за издаване на заповедта. Между страните в настоящето производство преди отмяната на заповедта са били сключени две споразумения от 10.05.2007 г. и от 14.05.2007 г. с които Д. П. К. и съпругата му Й. А. К. са се задължили доброволно и впоследствие освободили имота и осигурили достъп на дружеството до него. Търговското дружество след 14.05.2007 г. е осъществило разрушаване на жилищната сграда.. При тези фактически данни Пловдивския окръжен съд е счел, че касатора не е владелец на имота, а негов държател. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК (отм.), в производството по чл. 75 от ЗС и чл. 76 ЗС ищецът следва да установи факта на осъществяване на владението и факта на нарушението. При иска по чл. 76 ЗС е длъжен да установи и обстоятелство отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство, в който смисъл е и решение № 3941 от 1982 г. на ВС, I г. о. При установяване на владението е необходимо да се докаже че фактическото състояние е продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. Правилно е зачетено, че този срок започва да тече от деня на нарушението, респ. отнемането на владението. По своя характер срокът е преклузивен. С изтичането му отпада притежанието на владелеца, затова съдът следи служебно за спазването му. За установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат началния и крайния му момент, защото с чл. 83 ЗС е въведена презумпцията, че който е владял в различни времена, е владял и в промеждутъка между тях. Разгледани в посочената светлина предявените искове са допустими, но неоснователни. Владелческите искове по чл. 75 или чл. 76 от ЗС се предявяват в шестмесечен срок, който в случая е спазен защото предаването на фактическата власт е било осъществено на 14.05.2007 г., а исковете са предявени на 27.04.2007 г. В този смисъл и постановеното решение е допустимо. Касираният съдебен акт е и правилен. И при двата иска се касае до еднократно действие - отнемане, с което е нарушено владението или е отнета фактическата власт от владелеца или държателя на имота и от деня на извършването му започва да тече шестмесечния преклузивен срок, в който владението може да бъде защитено с предявяване на исковете по чл. 75 и чл. 76 от ЗС . В конкретиката обосновано е посочено, че предаването на фактическата власт върху имота е извършено доброволно от страна на касатора. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или ч. другиго като своя. Затова под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира - всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля, докато в случая е извършено доброволно предаване на фактическата власт върху вещта. Искът по чл. 75 от ЗС - защитава самото владение като фактическо състояние, в случая исковете са били отхвърлени защото не е извършено нарушение в първия случай и във втория защото отстраняването от имота не е станало нито по скрит, нито по насилствен начин. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.