Решение № 4165 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ИНТ ДИЗАЙН ЕНД ПРО ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, [улица], представлявано от П. Пушков, чрез адв. Г. Лазарова, срещу Решение 32/07.03.2023 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело 320/2021 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение 2153-25-32/22.10.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане РЖ-5-25-01002285/14.09.2021 г. издадено от Н. Цветкова - ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл.110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разпоредено на ИНТ ДИЗАЙН ЕНД ПРО ЕООД, да внесе сумата по Ревизионен акт за начет РА-5-25-00984968/27.08.2021 г., главница - 54270,72 лв., лихва - 16415,73 лв. или общо сумата от 70686,45 лева. Посочените в жалбата доводи касаят неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния акт, и са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е било постановено в противоречие с материалния закон чл. 74 от Кодекса на труда поради висящността на спора по адм. дело 304/2021 г. по описа на Административен съд Търговище, досежно законосъобразността на задължителни предписания, издадени на базата на Ревизионен акт за начет РА-5-25-00984968/27.08.2021 г. Посочва, че съдът при постановяване на решението си не е съобразил предвиденото в чл. 114, ал.1 КСО, а именно, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили. Решението било постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото не било разгледано възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Съдебният акт бил неправилен и поради необоснованост, тъй като съдът не установил вярно релевантната фактическа обстановка, съобразно ангажираните по делото доказателства. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издаденото решение и потвърденото с него разпореждане, респ. делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Търговище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е частично основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-25-32/22.10.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище, потвърждаващо Разпореждане РЖ-5-25-01002285/14.09.2021 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Търговище, с което на основание чл.110, ал. 3 КСО е разпоредено на ИНТ ДИЗАЙН ЕНД ПРО ЕООД, да внесе сумата по Ревизионен акт за начет РА-5-25-00984968/27.08.2021 г., съответно главница - 54270,72 лв., лихва - 16415,73 лв. или общо сумата от 70686,45 лева. От анализа на приетите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност административният съд приема за установено, че със Заповед ЗР-5-25-00955170/30.06.2021 г. на ръководителя на ТП на НОИ Търговище, от контролен орган на ТП на НОИ - Търговище е извършена ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ИНТ ДИЗАЙН ЕНД ПРО ЕООД за периода 2013 г. 2020 година. Ревизията е приключила с издаването на Ревизионен акт за начет РА-5-25-00984968 от 21.08.2021 година. Съгласно него, ведно с приложен Анализ към Ревизионен акт, е установено следното: 1)по фонд Общо заболяване и майчинство ревизията е установила неправомерно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване - главница от 1 116, 55 лв., лихва от 615, 65 лв. общо в размер на 1 732, 20 лв.; неправомерно изплатени парични обезщетения за временна нетрудоспособност поради нетрудови злополуки 275, 88 лв. за главница и 86, 98 лв. за лихва или общо в размер на 362, 86 лв.; неправомерно изплатени парични обезщетения за бременност и раждане - главница от 15 245, 97 лв., лихва от 6 563, 37 лв., общо в размер на 21 809, 34 лв.; неправомерно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете с главница от 13 099, 02 лв., лихва от 4 024, 51 лв. или общо от 17 123, 53 лв., 2) по фонд Безработица ревизията е установила неправомерно изплатени парични обезщетения за безработица с главница от 24 533, 30 лв., лихва от 5 125, 22 лв. или общо сума в размер на 29 658, 52 лв. Сумарно за фондовете на ДОО главницата е изчислена на 54 270, 72 лв., а лихвата на 16 415, 73 лв. или общо сума в размер на 70 686, 45 лева. На датата на издаване на РА за начет са издадени и Задължителни предписания ЗД-1-25-00985977/ 27.08.2021 г. от Е. Митева гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Търговище. С тях е предписано дружеството-жалбоподател да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 КСО на посочените в акта 48 физически лица. Съображенията на контролния орган са, че лицата не са упражнявали трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване и да се считат за осигурени по смисъла на чл. 4, ал.1, т.1 КСО. С тези мотиви са били дадени и предписания за заличаване на Приложение 9 към чл. 8 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) на още осем физически лица. Установява се, че предписанията се били обжалвани по реда на административния контрол пред по-горестоящия административен орган директора та ТП на НОИ Търговище, който с Решение 2153-25-29 от 06.10.2021 г. ги е потвърдил. Решението на директора на ТП на НОИ Търговище, ведно със задължителните предписания в цялост, е било отменено с Решение 14 от 20.01.2022 г. на Административен съд Търговище по адм. дело 304/2021 г., последното оставено в сила с Решение 602/18.01.2023 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 2446/2022 година. При осъществената ревизия на дружеството по разходването на средствата от ДОО, на основание гореизложените констатации е изпратено писмо с изх. Ц1043-25-188#2 от 21.12.2020 г. до ТД на НАП - Варна, офис Търговище за извършване на проверка по компетентност в осигурителя. Съдът е анализирал констатациите на контролните органи на НАП, като е възприел доводите им, че назначените по трудови договори лица не са упражнявали трудова дейност. Изложени са твърдения и за измама, както и подаване на информация с неверни данни, поради липсата на трудова дейност. По този начин органът заключава, че неправомерно са създадени осигурителни права на физически лица, за които е подадена информация в Регистър на осигурените лица на НОИ, в следствие на което е причинена щета на Държавното обществено осигуряване под формата на отпуснати парични обезщетения за безработица, бременност и раждане, и отглеждане на дете до 2 - годишна възраст. Контролните органи не са отрекли обстоятелството, че за лицата били внасяни здравно-осигурителни вноски, както, и че при настъпване на осигурителните рискове на същите били изплащани обезщетения от ДОО. Съобразно предвиденото в чл. 110, ал. 3 КСО от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на ТП на НОИ - Търговище е издадено Разпореждане РЖ-5-25- 01002285/14.09.2021 г., с което е разпоредено на ИНТ ДИЗАЙН ЕНД ПРО ЕООД, да внесе посочената сума главница и лихви, установена с Ревизионен акт за начет РА-5-25- 00984968/27.08.2021 година. Съотнасяйки възприетата фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема от правна страна, че дружеството носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО и следва да възстанови неоснователно получените суми, което от своя страна е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. По подробно развити съображения, първоинстанционният съд намира оспорените актове (решение и разпореждане) за законосъобразни, поради което жалбата срещу тях е отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд намира постановеното от Административен съд Търговище решение за валидно и допустимо, но същото е частично неправилно. По съставените актове за начет отговорните лица могат да направят възражения в 7-дневен срок от връчването им. Контролният орган се произнася по възражението с мотивирано заключение. Съгласно чл. 110, ал. 3 КСО за събиране на сумите по ревизионните актове за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане. Разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Според чл. 1, ал. 2 НПОПДОО преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с Постановление 241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.), като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър "Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър "Професионални болести", регистър "Парични помощи за профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11, ал. 1 и 2. Понятието "осигурено лице" е легална дефиниция по смисъла на КСО, дефинирано е за целите на ДР на КСО в § 1, ал. 1, т. 3. Касае се за физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. В чл. 10, ал. 1 КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В нормата на чл. 4 КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс. Анализът на посочените разпоредби на КСО дава основание да се приеме, че за ревизионното производство по чл. 110 КСО, понятието осигурено лице е същото, което законодателят е вложил в чл.10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Направеният извод следва от особеностите на производството по реализиране на отговорността на осигурителя, така, както я дефинира чл. 110, ал.1, т.1 КСО, чрез съставяне на осигурителите на ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Нормативната уредба на посочения вид юридическа отговорност я характеризира като обективна (безвиновна), и която възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В случая такава причинна връзка е установена. Налице са неправилно извършени разходи от бюджета на ДОО, поради което правилно и обосновано е ангажирана отговорността на осигурителя. Отговорността се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Понесените от ДОО щети са пряка последица от неправомерните действия на осигурителя свързани с неправомерно осигуряване на лица, за които не е установено, че реално са осъществявали трудова дейност в дружеството за спорните периоди от време. Предвид горното и установените фактически обстоятелства по делото, дружеството осигурител носи отговорност за неправилно извършените плащания от бюджета на ДОО на посочените в РА за начет лица и следва да възстанови неоснователно получените суми, което е основание да му бъде ангажирана отговорност за щета, нанесена на бюджета за ДОО по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за ревизирания период. Нормата на чл. 114, ал.1 КСО е неприложима в настоящия случай, защото същата не касае ангажиране на отговорност на физическото лице по смисъла на чл. 110, ал.1, т.1 КСО, а е приложима, в хипотезата на недобросъвестно получени суми от лицата по ДОО без същите да им се следват, каквато обаче не е настоящата хипотеза. Отговорността по чл. 114, ал. 1 КСО е за връщане на недобросъвестно получени парични средства, представляващи съответни обезщетения и субект на тази отговорност е лицето, което е било осигурено неправомерно. За осигурителния орган няма изискване за поредност при упражняване на правото да търси обезщетение за вредите по осигурителното правоотношение с осигурителя и правото да търси връщане на неоснователно получените суми от осигурения. Спецификата на ревизионното производство по чл. 110 КСО и сл. КСО налага извод, че осигурителят има право по реда на чл. 110, ал. 2 КСО да възрази пред компетентния контролен орган, че е изтекла погасителна давност по чл. 115, ал. 1 КСО. Давността е правен институт на материалното право и до нейното приложение се достига както след възражение от осигурителя пред административния орган, така и в хода на съдебното производство. В случая осигурителят е възразил пред първоинстанционния административен съд, че част от установените в РА за начет неправомерно изплатени парични обезщетения по фонд Общо заболяване и майчинство, и по фонд Безработица, представляващи вземания на НОИ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. (главница и лихви) са погасени с изтичане на 5 - годишна погасителна давност. Неоснователно съдът е приел, че погасителната давност по чл. 115, ал.1 КСО не е изтекла за част от вземанията на НОИ, установени в РА за начет и обжалвания административен акт. Разпоредбата на чл.115, ал.1 (РЕД. ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) КСО в относимата редакция предвижда, че вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В случая спорни са вземанията на НОИ по РА за начет възникнали в периода 01.01.2012 г. 31.12.2015 г. За тези вземания 5 - годишната давност е започнала да тече съответно от 01.01.2013 г. за вземанията, възникнали през 2012 г., от 01.01.2014 г. за вземанията възникнали през 2013 г., от 01.01.2015 г. за вземанията възникнали през 2014 г. и от 01.01.2016 г. за вземанията, който са възникнали през 2015 г. Давността за най късните вземания на НОИ, установени с РА за начет, т.е. тези възникнали през 2015 г., са погасени по давност към 31.12.2020 г. По делото няма данни, погасителната давност по чл. 115, ал.1, изречение първо КСО да е била прекъсвана или спирана по смисъла на чл. 115, ал.3 и ал.5 КСО. Следователно, към датата на образуване на ревизионното производство съобразно Заповед ЗР-5-25-00955170/30.06.2021 г., респ. към датата на издаване на РА за начет РА 5- 25 00984968/27.08.2021 г. установените публични задължения на осигурителя, възникнали до 31.12.2015 г., са били вече погасени с изтичане на 5-годишна погасителна давност. В тази връзка съдът е следвало да назначи съдебно икономическа експертиза за изчисляване на размера на погасеното по давност вземане по пера, периоди и по стойности. Съдът правилно е приел, че съгласно нормата на чл.110, ал. 5 КСО за НОИ липсва законово основание за събирането на суми по ревизионен акт за начет съставен на основание чл.110, ал. 1 от КСО да се извършва чрез прихващане с разпореждане издадено на основание чл. 114, ал.5 от КСО. Считано 01 януари 2006 г. компетентната институция относно реда и начина за внасяне на осигурителни вноски за фондовете на ДОО е Националната агенция за приходите. На основание предвиденото в чл. 128, ал. 1 ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, процедурата по прихващане е посочена в чл. 129 ДОПК. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че е налице нарушение, обуславящо имуществената отговорност на касатора по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Отговорността е обективна (безвиновна) и възниква по силата на изрична правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Достатъчно за реализирането й е да се удостовери наличието на пряка причинна връзка между причинената щета на ДОО и издаденият удостоверителен документ с невярно съдържание. Поради неправилност на съдебното решение, касателно отхвърляне на възражението за изтекла погасителна давност за част от вземанията на НОИ за периода 2012 г. 2015 г. и на основание чл. 115, ал.1, изр. първо КСО, същото следва да бъде отменено частично и в тази част предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания, да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи съдебно икономическа експертиза за изчисляване на размера на погасеното по давност вземане по пера и по стойности за периода 26.07.2012 г. - 31.12.2015 г. При този изход на спора претендираните от касатора разноски не следва да му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, шесто отделение,