Решение № 15697 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2020 г.

Решение № 15697 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8390/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2992/16.06.2020 г., постановено по адм. дело № 13081/2019 г. на Административен съд София- град, с което по жалба на "Шел България" ЕАД е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-С127-F517601/11.11.2019 г. - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект - бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. От посоченото в касационната жалба може да се направи извод, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно са тълкувани разпоредбите на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Оспорва решението и частта на присъденото адвокатско възнаграждение. Претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Шел България" ЕАД чрез адв. Йорданова оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС – неспазване на реда и начина да предава на НАП информация по чл. 118 ЗДДС. Нарушение на тази разпоредба би било налице, ако не са били подадени данни за количествата горива (или ако тези данни не са били подадени чрез дистанционна връзка), а не данни за други характеристики на горивата (обем, плътност и др.). В случая, според мотивите на съда, от доказателствата по делото се установява, че количеството получено гориво пропан-бутан е правилно съобщено на НАП в килограми. Наред с това решаващият състав намира, че определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 7 дни, не е съобразен с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 АПК. Същият сочи, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. След като нарушението е констатирано за първи път, отстранено е незабавно и от него не са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, то налагането на ПАМ за срок от 7 дни на процесния обект не би могло да се определи като съразмерно. Решението е правилно, но по други съображения. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С127-F517601/11.11.2019 г на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС спрямо "Шел България" ЕАД, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – бензиностанция "Шел – Владимир Вазов", находяща с в гр. София, ул. "Владимир Вазов" /до моста Чавдар/, както и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни, за нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 14.10.2019 г. при извършена оперативна проверка в гореописания търговски обект, е извършено нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС да подаде по дистанционна връзка с НАП пълният набор от данни даващи възможност да се определят действително наличните количества горива в резервоарите за съхранение. При проверката е установено, че по отношение на горивото газ пропан-бутан, доставено в резервоар № 6 в обекта, съответно на 02.10.2019 г. и 06.10.2019 г., в колона "плътност на доставено гориво" е въведен коефициент 54. 0000. Проверяващите органи твърдят, че при изпратена от тях справка по електронен път и въведен коефициент 54. 0000 за плътност на горивото по реална температура са получени съществени разлики между количествата горива, въведени с АДД и тези, постъпили в нивомерната система. С подадено уведомление вх. № 26-Ш-13083/23.10.2019 г. до ТД на НАП ГДО при ЦУ на НАП "Шел България" ЕАД иска отстраняване на допуснатата грешка при въвеждане коефицента на плътност по отношение на спорните доставки. Предвид посоченото следва извода, че нарушението е преустановено преди издаване на заповедта за налагане на ПАМ от 11.11.2019 г. При тези фактически данни следва извода, че приложената мярка изпълнява функциите, предвидени в чл. 22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Безспорно тези, свързани с преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните последици в случай на вече преустановено административно нарушение няма как да бъдат осъществени. Доколкото запечатването на търговския обект за 7 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяването на нарушението, то това има характер на наказание за вече извършеното такова, а ПАМ не е наказание. За такова административно нарушение /по чл. 118, ал. 8 ЗДДС/ в чл. 185, ал. 2 ЗДДС е предвидена имуществена санкция. Административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани, т. е. те също изпълняват предохранителни цели. С оглед изложеното настоящият касационен състав намира, че наложената ПАМ с оспорената заповед на Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, за които е наложена, тъй като към момента на прилагането й, административното нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, е преустановено. Предвид посоченото решението следва да бъде потвърдено. Правилно е решението и в частта за разноските. Същите са присъдени въз основа на фактическата и правна сложност на делото, доказани са и за тях е приложен списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Част от тях касаят и заплатената от дружеството съдебно счетоводна експертиза. По отношение на оплакването в касационната жалба за размера на възнаграждението на вещото лице за изготвената експертиза, същото е неоснователно. Изплатеното възнаграждение е въз основа на приложената справка – декларация по чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 а вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица от 2015 г. Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, такива следва да се присъдят в размер на 2034, 06 лв. Сумата е определена въз основа на представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, представена фактура, банково извлечение като доказателство за заплащането им и липса на направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП за касационната инстанция. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение