Решение № 12746 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2018 г.

Решение № 12746 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4828/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. чрез нейния пълномощник срещу решение № 435/22.11.2017 г. по адм. д. № 438/2017 г. на Административен съд Враца. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Мездра не взема становище. Ответницата А. Х. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът Ц. Б. в писмен отговор на касационната жалба не изразява конкретно становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. М. срещу заповед №№ 328/3.05.2017 г. на кмета на община Мездра за частично изменение на ПУП – ПР за УПИ ІІІ, пл. № 493, 494, кв. 49 по плана на с Люти брод, с което на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ и пар. 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ поради неприложена улична регулация в срока по чл. 208 ЗУТ е изменена уличнорегулационната. линия на парцела, определяща границата му от север с проектното уширение на уличното платно и постановяването й по линия, съответстваща на регулационната линия на плана от 1968 г. С предвиденото изменение отпада предвиденото уширение към прилежащата обслужваща улица, като парцелът се урегулира с нова площ от 744 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесното уширение е предвидено с ПУП от 1990 г. за изграждане на обект, публична общинска собственост, в случая уширение на съществуваща улица и не е започнала процедура по отчуждаване до момента на депозиране на заявлението за изменение на ПУП. Заявлението е подадено на 1.04.2011 г., следователно до тази дата са били изтекли точно 10 години, броени от 31.03.2001 г. Процесната заповед е издадена при съобразяване с мотивите на отменителното решение на ВАС № 10794/16.07.2013 г по адм. д. № 2313/2013 г. и съответства на материалноправните разпоредби на закона. Налице са предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за изменение на процесния ПУП, като единственото законосъобразно изменение, което следва да направи административният орган, както е сторил и в случая, е да възстанови имота в старите му граници, съобразно предходния план от 1968 г. Така постановеното решение е обосновано В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че уличната регулация от 1990 г., с която е предвидено отчуждаване за улично уширение, не е приложена, което налага изменение на ПУП-ПР. В този смисъл са и указанията на ВАС по посоченото дело, с което преписката е върната на кмета на община Мездра за възстановяване на имота в старите му регулационни граници. Обжалваното решение е съответно на приложимите материалноправни разпоредби: Правното основание на оспорената заповед е чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. чл. 208 ЗУТ. Тази процедура касае възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Плановете нямат отчуждително действие, а предвидените срокове касаят започването на отчуждителна процедура. Ако такава не е осъществена, наличието на депозирано след изтичането на сроковете по чл. 208 ЗУТ от заинтересованите собственици искане за изменение на подробния устройствен план по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ има за последица отчуждаването да се счита за невъзможно. Последицата е възстановяване на имота в старите му регулационни граници чрез депозираното искане за изменение на ПУП-ПР. В разглеждания смисъл от назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице идентичност на имота по плана за регулация от 1968 г. и проекта за изменение на действащия регулационен план, одобрен с оспорената заповед. Дали с допуснатото изменение до имота на касаторката се отнема достъп от северната страна, е ирелевантно за настоящия спор, какъвто законосъобразен извод е направен и от решаващия съд. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба А. Х. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващия възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,