Решение № 7290 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2015 г.

Решение № 7290 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6929/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ф. М. Ш. против решение № 490 от 09.04.2015 г. по адм. дело № 809/2014 г. на Административен съд - Благоевград в частта, в която е отменено решение № 257 от 15.07.2014 г. по преписка № 298/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) в частта, в която е установено, че с издаването на заповед за преместване на жалбоподателката от ОДЗ-гр. Якоруда в ЦДГ - с. Черна места, директорът на ОДЗ- гр. Якоруда Г. М. осъществява спрямо жалбоподателкта Ф. М. Ш. пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД) по признак "лично положение" и на директора на ОДЗ-Якоруда е наложена глоба в размер на 300.00 лв. (Съдът намира, че касационната жалба е против съдебния акт в посочената част с оглед изложените в жалбата съображения и предвид обстоятелството, че жалбоподателката не е засегната неблагоприятно от решението в останалата част). Жалбоподателката поддържа, че решението в оспорената част е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против решението на КЗД да бъде отхвърлена. Ответникът - директорът на ОДЗ - Якоруда Г. А. М. оспорва касационната жалба и моли решението на съда в оспорената част да бъде оставено в сила. Останалите ответници- Комисия за защита от дискриминация и Общински съвет- Якоруда не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, неблагоприятно засегната от решението на първоинстанционния съд в оспорената част, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград в оспорената част е поставено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че решение № 257 от 15.07.2014 г. по преписка № 298/2012 г., въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 ЗЗД, в предвидената в чл. 66 от ЗЗД писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила, в частите в които е установена дискриминация и на директора на ОДЗ- Якоруда е наложена глоба, следва да бъде отменено поради противоречие с материалноправни разпоредби. Заключението на съдебния състав, че решението на административния орган в тези части е постановено в нарушение на нормите на ЗЗД е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1. Както пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2, така и непряката по чл. 4, ал. 3 от ЗЗД представляват поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства (чл. 4, ал. 2 от ЗЗД) или поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признаците в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД чрез привидно неутрална норма (чл. 4, ал. 3 от закона). Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или в случая да е на база "лично положение". В конкретния казус правилно и в съответствие със смисъла на посочените текстове съставът на административния съд приема, че с издаването на заповедта за промяна на работното място на жалбоподателката Ш. на основание чл. 118, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) от страна на директора на ОДЗ - Якоруда в качеството на работодател не е осъществена пряка дискриминация спрямо жалбоподателката по признак "лично положение". Аргументирано е заключението, че жалбоподателката не е третирана по неблагоприятно на основа на посочения признак. Промяната на работното място е правомощие на работодателя, което в случая е упражнено съгласно изискванията на закона, както се установява от решение № 2752/27.06.2014 г. по гр. дело № 233/2014 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което искът на Ш. против ОДЗ - Якоруда за отмяна на заповедта за преместване е отхвърлен. Първоинстанционният съд правилно приема, че при преместването на Ш. не са нарушени разпоредбите на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 3 и чл. 21 от ЗЗД. Първите два текста се отнасят до условията на труд и критериите при оценка на труда с оглед заплащането и в случая няма данни да са нарушени с оглед липсата на промени в трудовия договор, още повече, че факти в този смисъл не са изложени. Несъгласието на жалбоподателката с преместването и възраженията към определеното й работно място, представляват субективна оценка на ситуацията и не са достатъчни да обосноват дискриминация, тъй като останалите условия на трудовия й договор не са изменени, организационно - управленските компетентности на работодателя в случая са упражнени в съответствие с изискванията на КТ и липсват доказателства същата да е третирана различно от останалите учители по признак, посочен в чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Нормата на чл. 21 от ЗЗД също не е нарушена, а и не би могла да намери приложение в случая, тъй като се отнася за хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно от работодателя. Освен това, не е установено промяната на работното място на Ш. да се основава на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или конкретно на признака "лично положение". Не е изяснено с какво личното положение на Ш. е различно от това на останалите детски учители в ОДЗ - Якоруда, тъй като в тази насока от страна на административния орган не са изложени никакви съображения и факти. Всъщност всички факти, посочени в жалбата на Ш. пред комисията, са за лошо ръководство и неправилни според нея административни решения на директора на ОДЗ - Якоруда, както и за влошени лични отношения между нея и директорката Г. М., които обаче не обосновават извод за неравно третиране на основание признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Обстоятелството, че на Ш. са вменени задължения, които последната намира за нецелесъобразно да изпълнява с оглед липсата на подходящи транспортни условия, също засяга организацията на работа и няма отношение единствено и само към жалбоподателката, тъй като задължение за вписване в материалната книга е вменено и на учителката А. Ч. (заповед № 15/19.11.2012 г. на директора на ОДЗ- Якоруда). В подкрепа на извода за отсъствие на данни, сочещи на неравенство в третирането са и твърденията на жалбоподателката, която в касационната жалба изрично сочи, че всички нейни колеги са "застрашени от същото това (на директорката) отношение", т. е. доводите на жалбоподателката всъщност атакуват способностите на директора като ръководител и изразяват несъгласие с методите на управление, но не установяват факти, сочещи на дискриминационен подход спрямо нея. Поради всичко изложено следва да се приеме, че заповедта за промяна на работното място на Ш. е съобразена с организационна необходимост, поради което и с оглед обстоятелството, че не са налице доказателства, които да установяват, че по признак "лично положение" жалбоподателката е третирана различно в сравнение с други учители в ОДЗ- Якоруда, правилно първоинстанционният съд приема, че дискриминация спрямо нея не е осъществена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя решението на КЗД, в частта, в която спрямо Ш. е установена пряка дискриминация по признак "лично положение" и на директора на ОДЗ- Якоруда е наложена глоба, съставът на Административен съд - Благоевград постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на конкретни факти, сочещи на неравно третиране, правилно е преценено, че дискриминация по отношение на Ш. не е осъществена. Изложените от жалбоподателката факти и представените доказателства сочат на несъгласие с административния подход на директора на ОДЗ - Якоруда и с конкретни управленски решения, както и на влошени лични отношения между жалбоподателката и директорката, но не обосновават неравенство в третирането по признак "лично положение". Тези изводи на съда се подкрепят и от заповед № 15/2012 г. на директора на ОДЗ- Якоруда, чийто адресат не е единствено жалбоподателката Ш. Възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Действително, адв. Рангелова не е допусната до участие в проведеното на 17.03.2015 г. по адм. дело № 809/2014 г. пред Административен съд - Благоевград съдебно заседание, тъй като не е представила пълномощно по делото от жалбоподателката Ш., а само такова по преписката в производството пред КЗД. Това процесуално действие на съдебния състав в случая не е ограничило правото на жалбоподателката на защита, тъй като същата е изразила писмено становище по делото, което, заедно с направените доводи и възражения е обсъдено и взето предвид от съда в мотивите на съдебния акт. Ето защо настоящата инстанция приема, че правото на защита на жалбоподателката пред административния съд не е накърнено, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо предпоставка за отмяна на решението не е допуснато, а доводът в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователен. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че при постановяване на съдебното решение в оспорената част не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и съдебният акт е издаден в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което решението в оспорената част следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,