Решение № 11368 от 23.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Зеда Тур АД гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение 1192/27.11.2023г., постановено по адм. дело 1455/2022г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 273/10.12.2004г., на Общински съвет Несебър, взето по Протокол 10. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, на първо място неправилно съдът не се е произнесъл по незаконосъобразността на решението на Общински съвет Несебър, като е приел, че в тази си част производството е недопустимо поради факта, че акта е влязъл в сила. В тази връзка се сочи неправилност на определение 7880/14.07.2023г., постановено по адм. дело 3135/2023г. на ВАС, с което е прието, че решението на общинския съвет е влязло в сила, но не взел предвид действащата разпоредба на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА действаща към датата на постановяване на решението. На второ място се сочи, че нарушаването на административнопроизводствените правила води до нищожност на администратиния акт, като в тази връзка неправилно АС Бургас е приел, че действията по разгласяване не оказват влияние върху валидността на акта. Липсват мотиви в докладната записка относно приемането на решение за зониране на населените места в община Несебър, което представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила водещо до нищожност на издадения акт. По подробно изложени в касационната жалба доводи се моли за отмята на решението на АС Бургас и за прогласяване нищожността на оспорения административен акт респек. неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Общински съвет Несебър, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по доводи изложени в писмено становище. Моли съда да остави в сила решението на АС Бургас. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на производството пред Административен съд Бургас е валидността на Решение 273/10.12.2004г. на Общински съвет Несебър, взето по протокол 10, с което на основание чл. 6 от Приложение 2 от ЗМДТ са определени границите на зоните в населени места в Община Несебър, както следва: 1. гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг и кв. Зора първа зона; 2. Гр. Обзор първа зона; 3. с. Свети Влас първа зона; 4. с. Равда първа зона. АС Бургас е приел, че предметът на спора се свежда до това дали оспореното решение на общински съвет Несебър е нищожно или не, с оглед определение 7880/14.07.2023г., постановено по адм.дело 3135/2023г. на ВАС. За да постанови своя акт първоинстанционния съд е установил, че кметът на Община Несебър е внесъл за разглеждане в местния общински съвет докладна записка 1039/30.11.2004г. относно определяне границите на зоните в населените места в Община Несебър. На заседание на общински съвет Несебър от 10.12.2004г. по протокол 10, в т. 9 докладната записка е била обсъдена и е взето оспореното решение 273 с което са определени и границите на зоните в населените места в общината. АС Бургас е приел, че издадения от общински съвет Несебър акт не е нищожен, предвид следното: 1. Актът е издаден от компетентен орган в упражнение на правомощията му по чл. 21 от ЗМСМА; 2. Решението е обективирано в предвидената от закона писмена форма, като мотивите за това решение се съдържат в докладната записка на кмета на Община Несебър, като дори липсата на мотиви в тази докладна записка не води до нищожност, а до незаконосъобразност на издадения акт; 3. Липсва допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, водещо до наличие на най-тежкия порок нищожност на издадения акт. Според първоинстанциония съд по делото са представени доказателства за публичното оповестяване на взетото решение, но тези действия не оказват влияние, дори ако са нарушени, върху валидността на акта и имат отношение единствено за проверка за спазване на срока за подаване на жалба; 4. Не е налице и нарушение на материалния закон, тъй като решението на общинския съвет е издадено на законово основание чл. 6, ал. 7 от Приложение 2 към ЗМДТ вр. чл. 19 от с.з.; 5. Не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона решението е взето за постигане целите залегнали в чл. 6, ал. 6 от Приложение 2 към ЗМДТ. В обобщение АС Бургас е приел, че оспореното пред него решение на Общински съвет Несебър не е нищожно. Настоящият касационен състав намира, че обжалваният съдебен акт е правилен. Както правилно е прието от първоинстанционния съд и във връзка с трайното застъпвано от ВАС становище, решението на общинския съвет по чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА вр. чл. 6, ал. 6 към Приложение 2 от ЗМДТ в редакцията си от ДВ бр. 112/2003г./, с което се определят границите на зоните на населените места и категориите на вилните зони, притежава спецификите на общ административен акт и следва да се разглежда именно в този контекст. Правилно АС Бургас е определило и обхвата на повдигнатия пред него спора, а именно дали издаденото решение на Общински съвет Несебър е нищожно или представлява валиден административен акт. Неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на акта, като последния не е бил влязъл в сила, тъй като не е съобщен на заинтересованите страни. Изрично в определение 7880/14.07.2023г., постановено по адм. дело 313582023г. е посочено, че следва първоинстанционния съд да се произнесе относно валидността на оспорения акт, като по отношение материалната законосъобразност на решението не се дължи произнасяне, тъй като последното е влязло в сила. Неоснователно е и оплакването за нищожност на административния акт, като касационната инстанция изцяло споделя мотивите на АС Бургас за валидност на оспореното решение. Съгласно правната доктрина незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед степента на порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че санирането им е изключено, същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. В чл.146 АПК са изброени пороците, които водят до незаконосъобразност на акта, а признаването на акта за валиден или за недействителен почива на критерия степен или тежест на незаконосъобразността при издаването му. Всяка некомпетентност на органа /предметна, териториална и по степен/ води до нищожност на акта. Хипотеза на недействителност е налице и когато порокът във формата е толкова съществен, че се приравнява на липса на волеизявление въобще. Следва да се посочи, че немотивирането на акта го прави само унищожаем, тъй като мотивите обосновават взетото решение, без да засягат валидността на същинската разпоредителна част. Като критерии за нищожност на административен акт поради материална незаконосъобразност в правната теория и съдебната практика се сочат: пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законова опора; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно административно нарушение и т.н. Невалиден би бил и административният акт, постановен при превратно упражняване на власт, ако преследваната с него цел, различна от законоустановената, не би могла да се постигне с никакъв акт на нито един орган. Основание за нищожност се явява и наличието на особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но само в изключителни случаи, когато това би довело до липсата на валидно формирана воля на издателя на акта. Предвид изложеното по-горе и установените по делото факти правилно АС Бургас е приел, че оспореното решение на Общински съвет Несебър не страда от най-тежкия порок нищожност. Наведените в касационната жалба доводи са свързани с нарушение на административнопроцесуалните правила при издаване на акта, свързани с липсата на мотиви в докладната записка на кмета на общината, както и относно разгласяване на акта. Тези две нарушения обаче, дори и да се приеме, че са допуснати, не влекат след себе като последица нищожност на издадения акт, тъй като не водят до липса на валидно формирана от издателя на акта воля. Тези твърдени нарушения сочат на унижожаемост на акта, но не и на неговата нищожност. По изложените съображения касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания водещи до отмяна на оспореното решение и последното следва да се остави в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за касационната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е уговорен и изплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 500лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение