Решение № 16039 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2012 г.

Решение № 16039 от 15.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11377/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владислав Любомиров Михайлов, от гр. София против решение № 4988/08.11.2011 г. по адм. дело № 6214/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че правилно първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото и е достигнал до верни изводи, че не са налице инцидентно възникнали здравни, битови и други жизненоважни потребности по смисъла на чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), т. е. потребности, настъпили в отклонение на обичайния начин на живот и от бита на конкретния човек в резултат на непредвидими, неочаквани и непреодолими събития. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК (първоначално наименована като молба, а след определяне на служебния повереник с уточнени касационни основания), при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С решение № 4988/08.11.2011 г. по адм. дело № 6214/2011 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването по жалба на Владислав Любомиров Михайлов, от гр. София срещу заповед № 675/21.06.2011 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Младост, потвърдена с решение № РД 01-319/28.07.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. За да постанови този резултат, съдът е приел че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП е специфична и цели задоволяване на инцидентно възникнали здравни, общообразователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Искането на жалбоподателя и представените от него доказателства не сочат инцидентно възникнали потребности, а постоянни такива, които изискват ежемесечно социално подпомагане. Решението е неправилно по своя резултат. Постановено е при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че с молба-декларация вх. № 675/01.06.2011 г. Владислав Любомиров Михайлов е направил искане за отпускане на еднократна помощ за лекарства и храна. Органите на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост са изготвили социална анкета и социален доклад, приети като доказателства по делото в качеството им на неразделна част от административната преписка. В същите обаче липсва оценка от социалния работник по повод заявените инцидентно възникнали здравни потребности. В социалния доклад в графата здравословно състояние е посочено "добро" като не са анализирани представените от жалбоподателя рецепта, издадена от ДКЦ "Александровска" и рецептурна бланка - НЗОК, издадена от ЕТ "ИППМП - д-р Ваня Китова", гр. София, с които е предписано медикаментозно лечение. Мотивите по тези обстоятелства не се съдържат както в оспорения индивидуален административен акт, така и в решението на горестоящия административен орган, с което той е потвърден. По делото е останал неизяснен въпросът за характера на заболяването, неговите особености и предписано лечение, както и какви са потребностите от задоволяване на процесните здравни нужди. Липсата на конкретни мотиви по тези важни за спора въпроси обуславя нарушения на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил обясненията, възраженията и доказателствата на заявителя, поради което оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - основание за отмяната му като незаконосъобразен по чл. 146, т. 3 от АПК. Достигайки до различни изводи административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за решаване на въпроса по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение