Решение № 5255 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7115/2013 г.

Решение № 5255 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7115/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ЕТ "Гюнкин текстил - Иво Гюнкин" моли да бъде отменено решение № 2025/26.03.2013 г. по адм. д. № 8846/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 231109976/23.12.2011 г. на ТД на НАП - София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - София, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Гюнкин текстил - Иво Гюнкин" против РА № 231109976/23.12.2011 г. на ТД на НАП - София, с който за периода 27.02.2007 г. - м. 4.2011 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 72 206,24 лв. с 26 982 лв. лихви по фактури на "Джи би ел трейд" ЕООД, "Трик-05" ЕООД, "Вики трейд" ООД, "Елеонора транс" ЕООД, "СДЦ" ЕООД, "Гервас" ЕООД, "Микрострой" ЕООД, "Бове" ЕООД, "Строй транс ЧП" ЕООД и "Строй сис България" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 6 ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. В РА са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, и осигурителни вноски, които не са обжалвани пред административния съд. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС на ревизираното лице в РА. Не са представени доказателства за предаване на стоките на ревизираното лице, които са необходими по чл. 24, ал. 2 ЗЗД, поради което съдът правилно е приел, че доставките не са осъществени. Съдът е дал дължимите указания на страните за доказателствените им задачи по чл. 171, ал. 4 АПК. Счетоводната експертиза както и органите по приходите не са могли да извършат проверка в счетоводството на доставчиците, които не се намират на адресите им, поради което представените извлечения от счетоводни регистри на доставчиците предвид чл. 51 и чл. 54 ДОПК нямат доказателствена стойност. По делото липсват дори твърдения транспортът на стоките от кого е извършен - от получателя или от доставчиците, като липсват доказателства за извършване на транспорт на стоките и за предаването им на касатора. Неоснователен е доводът на касатора, че е водил редовно счетоводство. Вещото лице на въпроса дали е водено редовно счетоводството на ревизираното лице е дало заключение, че стоките са водени само стойностно, поради което разходите за придобиването им не могат да се обвържат с приходите от реализацията на продукция. Неоснователно е и позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, тъй като в това решение са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес фактът на осъществяване на доставките не е доказан от жалбоподателя, върху който е доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,