Решение № 12748 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД Митница София, чрез процесуален представител, срещу Решение 22303/27.06.2025г., постановено по адм. дело 2340/2025г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Комерс Шипинг ЕООД е отменен мълчалив отказ на директора на ТД Митница София по искане вх. 32-1105269/06.12.2024г., в частта, касаеща заплащане на лихви върху недължимо платени публични държавни вземания. В касационната жалба се съдържат доводи за недопустимост респек. неправилност на обжалваното съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал сроковети в чл. 22, § 2 и § 3 от МКС сочещи срокове за издаване на актове по заявления до 120 дни респек. до 150 дни, ако не е указано друго и това друго е чл. 57 от АПК сочещо срока за издаване на административен акт, като непроизнасянето в сочените срокове в тази разпоредба е мълчалив отказ. Сочи се, че заявлението е подадено на 06.12.2024г., като срока за мълчалив отказ следва да изтече на 05.01.2025г. и жалбата следва да е подадена до 05.02.2025г., а тя е подадена едва на 24.02.2025г., като съдът се е произнесъл по недопустима жалба, тъй като е просрочена. Моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответника Комерс Шипинг ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорват основателността на касационната жалба и молят за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирани страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било мълчалив отказ по искане за възстановяване с вх. 32-1105269/06.12.2024г., на Директора на ТД Митница София, в частта за лихвите върху недължимо платените публични държавни вземания. По делото е установено, че въз основа на влязло в сила съдебно решение Комерс Шипинг ЕООД е подало заявление вх. 32-1105269/06.12.2024г., с която е поискало възстановяване на недължимо платена задължение в общ размер на 31 163.59лв. за мито, антидъмпингово мито, ДДС и лихви за забава, ведно с дължимите законоустановени лихви върху тази сума, считано от 23.08.2017г. датата на внасяне на недължимото задължение по сметка на Митница София. С Решение РЗМ-5800-119/32-33444/31.01.2025г., директора на ТД Митница София е възстановил следните търсени суми: 1 356.94лв. мито, 21 350.40лв. антидъмпингово мито, 261.79лв., лихви за забава, а относно ДДС в размер на 8 194.46лв. е посочил, че следва да се възстанови и/или прихване от органите на ТД на НАП. По отношение търсената лихва за забава върху подлежащата на възстановяване сума не са формирани нито мотиви, нито диспозитив. АССГ е приел, че жалбата е допустима, като се е позовал на нормата на чл. 22, § 2 и § 3 от МКС, където са определени срокове в размер на 120 респек. 150 дни за произнасяне по заявление от митническите органи и ги е тълкувал във връзка с чл. 149, ал. 2 от АПК. За да отмени оспореният мълчалив отказ, първоинстанционния съд е приел, че подаденото искане сезира компетентен митнически орган за произнасяне по него. Според чл. 22 от МКС се изисква от органа да се произнесе по подадено до него заявление с мотивиран акт, независимо дали издава положителен такъв или отказ. В конкретния случай липсва мотивираност на органа относно заявлението в частта за претендираната лихва, което възпрепятства съдът да се произнесе по законосъобразното прилагане на материалния закон. С оглед на горното формирания мълчалив отказ е отменен и преписката е изпратена на компетентния орган за произнасяне по заявлението и в частта за лихвите. Решението е допустимо и правилно. На първо място съдът не се е произнесъл по недопустима жалба, като последната е подадена в срок срещу формирания мълчалив отказ. Както правилно е посочено в съдебното решение, а и в касационната жалба, се касае за възстановяване на публични държавни вземания, като търсената лихва за забава върху тези недължими вземания е производна на главните задължения, т.е. последната ги следва и предвид на това приложим е Митнически кодекс на Съюза Регламент /ЕС/ 952/2013 на ЕП и Съвета от 9 октомври 2013 за създаване на Митнически кодекс. Изрично в чл. 22, § 2 от него е посочено, че не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническия орган проверява дали са изпълнени условията за приемането му, а по силата на § 3 се уведомява заявителя в срок от 120 дни от датата на приемане на заявлението, като този срок може да се удължи на 150 дни, но и в двата случая са длъжни да уведомят заявителя. Изрично и в двата текста е посочено, че това са сроковете ако не е предвидено друго. Според касатора това е чл. 57 от АПК сочещ на общото правило за издаване на индивидуални административни актове, което обаче е неправилно. Нормата има предвид друго по отношение на сроковете, които обаче не следва да са по-кратки от тези посочени в чл. 22, § 3 от Регламента, който е с предимство над местното право и е специална норма към обща такава. С оглед на горното правилно АССГ е приел, че жалбата е допустима и я е разгледал. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал мотивирани правни изводи по приложението на закона. Твърди се формиран мълчалив отказ от страна на Директора на ТД Митница София по отношение подадено заявление за възстановяване на лихви върху недължимо платени публични държавни вземания, като последните са възстановени с изричен акт, а по отношение на лихвите липсва произнасяне. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е непроизнасяне в срок от страна на оправомощения административен орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно съдържание. Приравнявайки го по правна същност с изричния административен акт, този отказ следва да е постановен от компетентен орган. В конкретния случай, както правилно е посочил АССГ заявлението подадено от търговеца е отправено до компетентния митнически орган, с оглед нормата на чл. 19, ал. 4, т. 2 от ЗМ. В нормата на чл. 22, § 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013, всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да е мотивирано т.е. налице е поставено императивно изискване към актовете на митническите органи, което не е било спазено. Правилно съдът е посочил, че поради липсата в акта на фактически и правни установявания, се препятства съдебния контрол относно законосъобразността на ИАА, което е основание за отмяна на мълчаливия отказ и за връщане на преписката на компетентния орган за произнасяне с изричен акт, в който да изложи своите аргументи и правни изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,