Решение № 9219 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2017 г.

Решение № 9219 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2017 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Т. В. срещу решение № 444 от 12.01.2017 г., постановено по адм. дело № 214/2016 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № 194/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА"АА") за прекратяване на служебното правоотношение между страните на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - при съкращаване на длъжността. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на съдебното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, както и тази на оспорената заповед, с присъждане на разноските по делото. Ответникът, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира, че оспорването е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно, поради следното: Решението на първоинстанционния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което не са налице касационните основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на установените чрез събраните доказателства факти и след преценка на относимата за казуса материалноправна уредба, съдът е извел обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед, с която изпълнителният директор на ИА"АА" на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на Г. Т. В. От доказателствата по делото е установено, че с новото длъжностно разписание щатната численост на областен отдел "Автомобилна администрация" - Х., се намалява с 5 щатни бройки. Заеманата от жалбоподателя длъжност "инспектор" в посочения отдел продължава да съществува като нормативно определена позиция, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Правилни са изводите на съда, че промяната в числеността на бройките служители, изпълняващи една и съща работа, е въпрос на целесъобразност на административния орган и не подлежи на съдебен контрол. Липсват и определени законови критерии за подбор при съкращаване на служителите. С оглед на това оспореният административен акт се явява законосъобразен, постановен от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Ирелевантен в случая е фактът, че общата численост на агенцията е останала непроменена, както и че са разкрити нови щатни бройки за инспектори, съответно 2 бройки в ОО"АА" - В. Т., 2 бройки в ОО"АА" - С. и 1 бройка в ОО"АА" - Р. Същите са предвидени за други териториални областни структури на агенцията и не обосновават извод за липса на реално съкращаване на длъжността на В. като "инспектор" в ОО"АА" - Х. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждание в размер на 100 лева. Същото съдът определя съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като тази сума следва да се възложи в тежест на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,