Решение № 10526 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2017 г.

Решение № 10526 от 16.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6436/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. Я. от гр. П., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 603 от 18.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2662/2016 г. по описа на Административен съд П.. С обжалваното решение, е отхвърлена жалбата на Г. Х. Я. срещу заповед № Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на Медицински университет - П.. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорваната заповед е мотивирана и постановена в съответствие с целта на закона. Процесният административен акт е издаден изцяло в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Нито обжалваната заповед, нито решението на ректорския съвет по Протокол № 11/14.09.2016 г. съдържат мотиви. Липсата на мотиви в съответствие с Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОСК на ВАС е винаги годно основание за отмяна на акта. Иска се отмяна на оспорваното решение и вместо него постановяването на ново, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ректор на Медицински университет - П. чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски за две инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна следното: От жалбоподателката е подадено заявление за кандидатстване в Медицински университет - П. с вх. № Р-6809 от 2.09.2016 г. с приложени към него копие от диплома за завършено средно образование и от приложението с изучаваните предмети и получените оценки; документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ правото на кандидата да продължи обучението си във висшите училища на страната, в която е придобито средното образование; академична справка; медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстването и заверено от съответните органи в страната, от която лицето кандидатства; копие от документа за гражданство или от двата документа за гражданство - за кандидатите с двойно гражданство, едно от които е българско. От подаденото заявление се констатира, че Г. Х. Я. е с българско гражданство, като за удостоверяване на сирийско гражданство към заявлението е представено Удостоверение № 059/С от 24.06.2016 г., издадено от Консулски отдел при Посолство на С. А. Р., съгласно което Г. Х. Я. "...ще получи сирийски национален паспорт след пълното комплектоване на необходимите документи...". След подаване на документите, Г. Я. е била записана в I-ви курс, специалност "Дентална медицина", факултетен номер 2344 и от страна на Якуб е била внесена семестриална такса в размер на 1750 евро, във връзка с което по делото е приложена вносна бележка. На 14.09.2016 г. е проведено редовно заседание на Ректорския съвет (РС) при МУ П., на което е взето решение Г. Х. Я., поради липса на представени документи, доказващи двойно гражданство да бъде отписана и да й бъде възстановена внесената учебна такса. В хода на първоинстанционното производство като свидетели са разпитани Х. Ш. Я., баща на жалбоподателката и Г. В. Ч., на длъжност Инспектор "Учебна дейност" в МУ П.. Х. Я. е заявил, че е придружавал дъщеря си при подаване на документите, като сочи, че след приемане документите са платили таксата в банката, след което са им дали студентска книжка и останалите документи. Г. В. Ч. дава показания, че е приел документите на лицето, като уточнява, че при подаване на документите записват студентите, докладват ги на Ректорски съвет и като дойде одобрение, се записват. Сочи също, че въпреки, че не е бил представен сирийски паспорт, жалбоподателката е била записана, и устно е уточнено между страните, че тя ще представи сирийски паспорт в срок от един месец. Предвид установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че Г. Х. Я., която кандидатства в качеството си на чужденец с двойно гражданство, не е представила доказателства за притежаваното от нея двойно гражданство, което й дава възможност да притежава качеството на студент-чуждестранен гражданин. Непредставянето на въпросното изискуемо се съгласно чл. 12, ал. 1, раздел IV от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Р. Б. (Наредбата) доказателство е послужило като основание за вземане на решението на Ректорския съвет на МУ - П. по протокол № 11 от 14.09.2016 г. да бъде отписана жалбоподателката. Базирайки се на това решение на Ректорския съвет в процесната заповед като основание за отписване е посочен раздел VI от Правилника и самото Решение на Ректорския съвет, прието с Протокол № 11/14.09.2016 г. Въз основа на изложеното съдът е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че липсват посочени мотиви в процесната заповед, тъй като същата се основава на решение на РС по протокол 11 от 14.09.2016 г., в което изрично се сочи непредставянето на документи, доказващи двойно гражданство като основание за вземане на това решение. Първоинстанционният съд е счел оспорената пред него заповед за правилна и постановена в съответствие с целта на закона. Отбелязано е, че жалбоподателката изначално не е отговаряла на изискванията да бъде записана за студент - чуждестранен гражданин, тъй като не е представила копие от документите за гражданство - за кандидатите с двойно гражданство, едното от които е българско съгласно чл. 12, ал. 1, раздел IV от Наредбата. Непредставянето на доказателства за притежавано от нея двойно гражданство е довело и до невъзможността същата да притежава статут на студент - чуждестранен гражданин. По тези съображения съставът на АС П. е обосновал извод за неоснователност на жалбата и я е отхвърлил. Решението е неправилно. С обжалваната заповед № Р-1939/16.09.2016 г. на ректора на Медицински университет - П., на основание раздел VI от Правилника за устройство и дейността на Медицински университет гр. П., е наредено Г. Х. Я. да бъде отписана от специалността "Дентална медицина", платено обучение, за учебната 2016/2017 г. и й бъде възстановена внесената такса в размер на 1750 евро. Не се спори между страните, че Г. Я. е била записана в I-ви курс, специалност "Дентална медицина", факултетен номер 2344 в МУ - П.. В оспорваната заповед като правното основание за издаването й е посочен раздел VI от Правилника за устройство и дейността на МУ - П., а като фактически основания е препратено към решение на ректорския съвет по Протокол № 11/14.09.2016 г. В този протокол не е посочено правно основание, а като фактически обстоятелства са посочени: "поради липса на представени документи, доказващи двойно гражданство, Г. Х. Я., записана в I курс, сп. "Дентална медицина", ФН 2344, да бъде отписана от МУ - П. и да й бъде възстановена внесената учебна такса.". Раздел VI от цитирания Правилник съдържа множество разпоредби, но нито една от тях не кореспондира с фактическите обстоятелства послужили за издаване на оспорваната заповед. Следователно нито в оспорваната заповед, нито в писмените доказателства послужили като основание за нейното издаване, са посочени правни основания за издаването й. Непосочване на правното основание за издаване на един индивидуален административен акт само по себе си представлява основание за неговата отмяна, тъй като този пропуск възпрепятства от една страна упражняването на съдебен контрол, а от друга е пречка за упражняване на правото на защита на адресата на акта. За пълнота следва да бъде отбелязано, че в чл. 74, ал. 1 от Закона за висшето образование (ЗВО) са посочени правните основания за отписване от висшето училище, а именно: успешно завършване курса на обучение и напускане или преместване. В случая не е налице нито едно от посочените основания за отписване на студента. Същите основания са отписване са предвидени в чл. 82, ал. 2 от Правилника за устройство и дейността на МУ - П., като разпоредбата на чл. 84 изрично предвижда, че статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от университета. Доводите на съда и на ответника по касация свързани с това, че Г. Я. изначално не е отговаряла на изискванията да бъде записана за студент - чуждестранен гражданин са ирелевантни за настоящия спор по оспорване на заповед за отписване от висшето училище. Същите биха били относими към производство по обжалване на акт по чл. 99 и сл. от АПК, каквато хипотеза обаче не е налице. Ето защо, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се отмени обжалваната заповед, като постановена в нарушение на материалния закон. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК, във вр. с чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1660 лева, от които 10 лева платена държавна такса, 1000 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 8.12.2016 г. в първоинстанционното производство и 650 лева платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение