Решение № 9742 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 323/2019 г.

Решение № 9742 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 323/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Драганов против Решение № 5794/15.10.2018 г., постановено по административно дело № 5325/2018 г. по описа на Административен съд – София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РА-30-115/30.03.2018 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" СО. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответната страна – директор на дирекция "Общински строителен контрол" СО, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София- град е заповед, издадена от директора на дирекция "ОСК" СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Л. Драганов да премахне собствения си незаконен строеж, представляващ "Приобщаване и уширяване на външна стълбищна площадка към апартамент на първи жилищен етаж и зазиждане на прозорец на клозет-баня на съседен апартамент" в едноетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII-544, кв. 237, [местност] по плана на [населено място], с административен адрес – [улица], като приведе строежа в съотвествие на одобрените строителни книжа. Строежът е квалифициран от органа като строеж от V категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта при условията на делегиране на правомощия, съгласно чл. 223, ал. 2 ЗУТ и посредством заповед № СОА17-РД09-622/19.06.2017 г. на кмета на Столична община и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че процесният строеж представлява пристрояване към жилищния етаж на кота +1, 90 м., изпълнено пред входа на източното жилище в къщата на [улица]. Пристрояването е изпълнено като е уширена и удължена съществуващата външна площадка, разположена в горния край на стомано-бетонова външна стълба, чрез която се осигурява достъп до жилището. Първоначалните размери на на стълбищната площадка, съгласно позволителния билет от 1926 г. са били 0, 90/1, 40 м. След увеличаване на размерите на площадката, същите са 2, 20/1, 80 м. Оформения еркер излиза с около 0, 45 м. пред северната фасада на сградата, като за допълнителна опора са направени две опори от стоманени тръби на отстояние 0, 20 м. от северната фасада. Пространството пред входа на жилището е оградено със зидове от тухли по северната и източната стена, като обособеното предверие е приобщено към антрето по първоначалния проект. До нея е изпълнен прозорец. Изграден е покрив от битумни керемиди. Използва се като входно антре. Върху опорите на старото стълбище е изпълнено ново стълбищно рамо от 10 бр. стъпала. Строежът е определен като такъв от V-та категория. Вещото лице посочва, че ако строежът е извършен през 1980-1982 г., каквито са твърденията на жалбоподателя, същия е незаконен спрямо действащите тогава правила и нормативи, както и към момента на издаването на заповедта за премахване. Процесната пристройка е допълващо застрояване, за каквото няма предвиждане в действащия към 1980 регулационен план. Към момента на издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, действа ПУП от 1995 и 2003 г., който не предвижда изграждане на процесната пристройка. Не са изпълнени и редица други изисквания, за да може да се обоснове допустимост на строежа. Съдът правилно кредитира и свидетелски показания дадени от Р. Харизанова-братовчедка на майката на жалбоподателя, като от нейните показания се установява, че през 1982 г. процесната пристройка не е била във вида, в който е сега, както и че последно е посещавала имота преди 10 години и не е имало промяна в строителството. Съдът обосновано приема, че няма пречка през 1982 г. да са изградени допълнителни площадки пред стълбището на всеки вход, както твърди оспорващия. Заключил е, че според представените доказателства и приетата СТЕ се допуска създадената при делбата от 1982 г. площадка към източното жилище да е разширена, удължена и затворена, като по този начин е усвоена стълбищната площадка, както е описано в оспорената по делото заповед и превърната във входно антре. Съдът е приел за период на изграждане, този посочен от ответника, а именно между 2009-2011 г., което се потвърждава от използваните материали при зидарията на прозореца на банята на западното жилище, както и от монтирания прозорец от PVC със запазени монтажни лепенки. Извършеното преустройство с промяна на предназначението на стълбищната площадка във входното антре без одобрени строителни книжа, представлява пристрояване на сградата, за което се изискват строителни книжа и при липсата им е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, както правилно приема и първоинстанционният съд. Правилно е прието и отсъствието на търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива безспорни доказателства не са били представени. Не се установиха и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства относно всички правно значими факти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,