Решение № 3832 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2008 г.

Решение № 3832 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от адвокат Павел Димов Найденов от Софийска адвокатска колегия - пълномощник на Любомир Костов Ненков, гр. София, против решение от 28.05.2007 г. постановено по а. х. дело № 3860/2005 г. по описа на Софийски градски съд, Административна колегия, III "З" отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-50-21/14.02.2005 г. на Кмета на Район "Банкя" при Столична община. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, противоречиво и порочно и вместо него да бъде постановено друго решение, с което заповедта да бъде отменена в частта, в която им се възстановяват само 1708 кв. м от общо 1948 кв. м, тоест е отказано възстановяване на 240 кв. м от имот № 5 по плана на кв. "Михайлово" - Град Банкя, попадащ върху УПИ ХIХ, ХХ, ХХI и ХХII от кв. 19а по плана на кв. Михайлово, като ВАС се произнесе с решение, че застроената част от имота е 110 кв. м, а незастроената част от имота, която може да им бъде възстановена, е 1838 кв. м при граници съгласно приетата експертиза, със законните последици от това. Посочени са конкретни основания за това искане. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът Кмета на Столична община - Район "Банкя" не заявява становище по жалбата. Заинтересованата страна Архангел Костов Ненков, гр. Банкя също не взема отношение. Заинтересованата страна Иванка Костова Григорова, гр. Банкя заявява, че поддържа жалбата на Любомир Костов Ненков. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ застроената част се определя служебно от техническата служба на общината. Комисията, която е била назначена от кмета, правилно е определила застроената площ на процесния имот. Независимо, че съгласно съществуващия план, през имота е изградено само улично платно, правилно същата, съгласно разпоредбите на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите на устройство на отделните видове територии и устройствени зони е предвидена площ и за тротоар. В глава 13 от същата, както и в Наредба № 2/2007 г. за планиране и проектиране на комуникационните системи в урбанизираните територии се регламентират и съответните правила, включително и за прилежащите тротоари и други площи до улиците. Вещото лице правилно е изчислило застроената и останалата незастроена площ, като е отбелязало, че от проектираната улица е изградено само уличното платно. В тази връзка, имайки предвид необходимостта от тротоар, правилно предвидената със заповедта площ, определена като "обслужваща" улицата е включена в застроената част от имота, с обща площ 240 кв. м. С решението правилно е потвърдена заповедта на кмета и на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да остане в сила. С оглед датата на пощенското клеймо - 27.06.2007 г., касационната жалба (наименована само "жалба") се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 28.05.2007 г. по адм. х. дело № 3860/2005 г., в производство по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП във връзка с чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административна колегия, III - З отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Любомир Костов Ненков, ж. к. Младост 1, бл. 60, ет. 4, ап. 13, срещу Заповед № РД-50-21/14.02.2005 г. на Кмета на СО - Район "Банкя". Първоинстанционният съд е установил, че в процесния имот има изпълнено застрояване "улица", която заема 110 кв. м от цялата площ на терена, възлизаща на 1948 кв. м и че предвидения тротоар към улицата не е изпълнен, но е приел, че фигурата по цифри 2, 3, 6, 7, 2, очертана на скицата към СТЕ има обслужващи функции към уличното платно, сходни с тези, които е следвало да изпълнява тротоарната площ. Затова е приел, че цялата фигура по цифри 2, 3, 4, 5, 6, 7, 2, има характер на застроена част по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ и приемайки, че не само 110 кв. м от процесния терен, а 240 кв. м от същия са застроени, административният орган е постановил правилен и законосъобразен акт, който съответства на действителното положение. Съдът е отбелязал за пълнота, че правомощията на кмета на района, респ. на съда, в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не са свързани с решаване на въпроси за земеделската реституция, съответно с произнасяне относно възстановяването на собствеността и в тази връзка не е обсъдил въпроса дали за имота има издадени АДС (непредставени по делото, въпреки многократното задължаване на ответника в тази насока). Така постановеното съдебно решение е правилно. С обжалваната от Любомир Костов Ненков Заповед № РД-50-21/14.02.2005 г. на Кмета на Район "Банкя" е одобрено решението на комисията по Протокол № 1/20.01.2005 г., т. 3 за определяне на застроената част от бивш имот с идентификатор 5 по плана на кв. "Михайлово" - град Банкя, който по графични данни съдържа 1948 кв. м и след изключване на застроената част от имота, която не се възстановява на собственика, от бившия имот с № 5 могат да бъдат възстановени 1 708 кв. метра. Жалбата е насочена срещу частта, с която на практика е отказано възстановяване на 240 кв. метра от имот № 5, попадащ върху УПИ ХIХ, ХХ и ХХII от кв. 19а по плана на кв. Михайлово. Всъщност жалбоподателят няма и правен интерес да обжалва заповедта в частта й, с която част от имота с площ от 1708 кв. метра е определена като свободна от застрояване. От допуснатата и приета по делото без възражения на страните техническа експертиза, придружена със съответната скица се установява, че целият имот пл. № 5 попада върху (под) улица и парцели ХХII, ХХI, ХХ и ХIХ на кв. 19а по действащия регулационен план на кв. "Михайлово" - Банкя, одобрен със заповед № РД-09-22/15.01.1990 г., като парцелите са предвидени за индивидуално жилищно строителство, но дворищната регулация не е приложена и парцелите са незастроени. Според вещото лице от проектираната улица е изградено само уличното платно, означено с цифрите 3, 4, 5, 6, 3 и площта е 110 кв. метра, оцветена в лилаво на скицата. Тротоарът е нереализиран и заедно с другата незастроена част от имота, общата незастроена част е с площ от 1838 кв. метра. Както се каза по-горе, частта от имота с площ от 1708 кв. метра, която е определена от административния орган за незастроена, не е предмет на делото. За преценка остава само разликата до цялата площ на имота от 1948 кв. метра или останалите 240 кв. метра. От тях 110 кв. метра са засегнати от изградената улица и спорни остават 130 кв. метра, които са предназначени за изграждането на тротоар (според скицата към заключението на вещото лице). Макар и нереализиран в същинския му вид, той е неразделна част от уличното платно и правилно първоинстанционният съд е квалифицирал тази фигура с цифри 2, 3, 6, 7, 2, като такава с обслужващи функции, което означава че е застроена. В разпоредбата на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ неизчерпателно са изброени съоръженията и другите видове строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността. Необходимо е да се отбележи, че вещото лице дава само техническите факти, въз основа на които съдът изгражда своите правни изводи. Освен това съдът не е длъжен да възприеме изцяло заключението на вещото лице, а трябва да го обсъди заедно с другите събрани по делото доказателства. Административният орган - кметът на района с делегирани правомощия от кмета на общината, а впоследствие и съдът законосъобразно са определили застроената и незастроената част, а не както твърди жалбоподателя "застроена площ" и "незастроена площ" на претендирания за възстановяване по земеделската реституция имот. В контекста на изложеното, оплакванията в касационната жалба се преценяват като неоснователни. Следва за яснота да се отбележи, че провеждането на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и на базата на влязлата в сила заповед на кмета, ще се издадат исканите удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6, въз основа на които колективният орган по поземлената собственост, независимо как е наименован - поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори, а понастоящем общинска служба по земеделие ще постанови своето решение на основание чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което или ще възстанови в реални граници правата на собствениците върху земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии (строителните граници на населените места) или ще им признае правото на собственост, но с обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ поради проведени мероприятия, които не позволяват реално възстановяване на собствеността. Този административен орган е длъжен да извърши собствена преценка на обстоятелствата за застроеност, респективно незастроеност върху имота и постановеното от него ново решение като нов административен акт, ще подлежи на обжалване на общо основание, но в друго производство, което е съвсем различно от настоящото - по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ пред районен съд като първа инстанция и административен съд като втора и последна съдебна инстанция. Така че в случая още няма възстановяване на имота в размер на 1708 кв. метра, в каквото смисъл е становището на жалбоподателя в касационната жалба. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС решение на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,