Решение № 11363 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3773/2023 г.
ВАССедмо отделение21.11.2023 г.докладчик Даниела Мавродиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1468/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 9402/2022 г., по описа на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Мънчев против принудителна административна мярка, приложена от контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София на 26.09.2022 г., изразяваща се в принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на моторно превозно средство лек автомобил марка БМВ с per. [рег. номер].
ОСЪЖДА М. Мънчев, да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, направените по делото разноски в размер на 1270.00 (хиляда двеста и седемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Петров - контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД (ЦГМ ЕАД) , гр. София, подадена чрез адв. М. Григорова от САК, против Решение 1468/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 9402/2022 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отменена по жалба на М. Мънчев от гр. София, принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 55 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО) във вр. с чл. 167, ал. 2 т. 2 и чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) принудително задържане на ППС с техническо средство тип скоба, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друг, с който жалбата против оспорената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски съгласно представен списък. Ответникът - М. Мънчев, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира съдебни разноски Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил като незаконосъобразна принудителна административна мярка, приложена от Д. Петров - контрольор автомобилен транспорт в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София, изразяваща се в принудително задържане на лек автомобил марка BMW с peг. [рег. номер], с техническо средство тип скоба, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел за установени следните факти: На 26.09.2022 г. автомобилът на жалбоподателя марка BMW с peг. [рег. номер] е бил паркиран на ул. Княз Борис I", срещу 36, в рамките на Синя зона" в гр. София. При направена проверка от служителите на Център за градска мобилност ЕАД Д. Петров и Г. Ташков за заплащане на престоя на автомобила на посочената дата в 14:42:02 сек. (според приложената по делото справка на ЦГМ) резултатът е бил Неплатил" за синя зона, поради което служителите на ЦГМ ЕАД са поставили техническо средство скоба. За удостоверяване на извършените действия са съставили протокол от 26.09.2022 г. от който е видно, че на автомобил марка БМВ с peг. [рег. номер] е поставена скоба в 14:42 ч., като е наложена глоба в размер на 32 лв. и същият е освободен в 16:34 ч. В съдебно заседание е разпитан като свидетел присъстващият на проверката служител на ЦГМ ЕАД Г. Ташков, според когото след извършената проверка е констатирано, че за процесната кола няма талон за паркиране, няма заплатен CMC, в същата не са се намирали хора, поради което са поставили скоба. Разпитан е и свидетелят Стоянов, според когото след паркиране на автомобила, жалбоподателят Мънчев е изпратил на кратък номер 1302 CMC за платено паркиране, преди да напусне ППС-то. След като се е получил сигнал от телефона, потвърждаващ валидно изпратен CMC двамата са напуснали автомобила. От приложените по делото справки от ЦГМ ЕАД и Виваком се установява, че от телефонния номер на жалбоподателя към кратък номер 1302 е изпратен CMC за платено паркиране в 14:42:15 (според справка на ЦГМ), а в 14:42:20 е получен обратен CMC за потвърждаван на заплащането до 15:44ч. В справката на Виваком се съдържа информация за час и минути, но не и за секунди. По делото е изслушана и приета Съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според заключението на която от техническа гледна точка не е възможно да се заплати почасово паркиране, чрез изпращане на CMC до тел. 1302, ако преди това върху автомобила, за които се изпраща съобщението вече има поставена скоба (ако системата е изградена така, че да изпълнява функциите, които са и заложени при нейното проектиране и изграждане). При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че ПАМ е приложена при липса на материалните предпоставки за прилагането на същата, тъй като Мънчев е изпратил СМС в 14.42 ч., получил е обратен СМС в 14.42 ч., че времето му в Синя зона изтича в 15.44 часа, а скобата е поставена в 14.42 ч., т.е. в същия момент, в който е извършено и плащането за Синя зона. Съдът е приел, че секундите в случая са без значение за момента, в който е извършено плащането, доколкото в административните актове, уреждащи въведения режим на платено паркиране са визирани единствено дата, час и минути. Отделно от горното, предвид изслушаната и приетата съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че системата за платено паркиране не следва да приема изпращането на CMC при поставена скоба, което се явява още една индиция, че не е била поставена скоба преди изпращането на съобщението за заплащане на престоя. Така мотивиран е отменил процесната ПАМ. Решението е неправилно. От представените по делото електронни извадки от системата на дружеството работодател на касатора, от приложените по делото снимки, както и от разпита на свидетеля Ташков се установява, че справката от служители на ЦГМ ЕАД е направена в 14.42.02 часа, автомобилът е сниман с поставената скоба в 14.42.10 ч., като към момента на поставянето на скобата в автомобила не са се намирали хора. СМС е бил изпратен в 14.42.15 ч. (и не от автомобила) т.е. след поставяне на техническото средство тип "скоба" на лекия автомобил. Неправилно съдът е изградил своите фактически установявания, като не е зачел представените от ответника доказателства, установяващи времето на поставянето на скобата с точност до секундата. Когато и поставянето на скобата и изпращането на СМС са в един и същи час 14.42 ч., безспорно, за да се установи точният момент на всяко едно от тези действия от значение са и секундите, в които са извършени те. Обстоятелството, че системата за паркиране не би следвало да приема СМС при поставена скоба, не оборва по никакъв начин факта, че справката за неплатено паркиране и поставянето на скобата са се случили преди изпращането на СМС за заплащане на паркирането, което се установява от останалите доказателства по делото. ПАМ се извършва с поставянето на скобата върху автомобила, а не с изпращането на СМС до собственика, че е поставена скоба на автомобила. От изложеното следва, че процесната ПАМ е приложена в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до извод, различен от горния, АССГ е постановил неправилен съдебен акт. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд София - град следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата против приложената принудителна административна мярка бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1270.00 лв.- платено адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение