Решение № 10432 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6240/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район” (БДДР) срещу Решение № 673/20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 251/2026 г. по описа на Административен съд- София Област (АССО), с което негов отказ, обективиран в писмо изх. № РР-12-2274-8/11.02.2026г. е обявен за нищожен и преписката е върната за ново произнасяне. С решението касаторът е осъден да заплати сумата от 405.12 евро, представляваща разноски по делото. В касационната жалба се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна – Г. Н. М., чрез пълномощника адв. Ялъмов, в писмения си отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Г. Н. М., от гр. Правец, срещу отказ за регистрация на водовземнно съоръжение от подземни води (кладенец) за задоволяване на собствени потребности на гражданите, обективиран в Писмо с изх. № РР-12-2274-8/11.02.2026г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, с който е отказано да бъде вписано в регистъра на кладенците за собствени потребности на гражданите на територията на Басейнова дирекция „Дунавски район“ водовземно съоръжение, изградено през 2022г., в поземлен имот с идентификатор № 61807.15.70 /стар номер - 015070/, в [населено място], общ. Правец, тъй като при изграждането му не е спазена законовата разпоредба на чл.44,ал.4 от Закона за водите, както и предвид че същото е изградено след 27.11.2018 г., т.е. то не може да бъде вписано и на основание §41,ал.7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС. АССО е установил, че административното производство е започнало по заявление на жалбоподателката Г. М. за регистрация на кладенец, находящ се в собствения ѝ имот, с вх. № РР-12-2272-4/14.11.2025 г., като заявлението съдържало изискуемата от закона информация. При проверка административният орган е установил, че предишният собственик е подал заявление за регистрация още на 28.10.2022 г., като е посочил, че кладенецът е изграден през месец май 2022 г. Установено е също, че преди изграждането не е подадено изискуемото уведомление по чл. 44, ал. 4 ЗВ и чл. 118, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г., поради което органът е приел, че съоръжението е изградено в нарушение на закона и подлежи на ликвидиране. Установено е също, че жалбоподателката е придобила имота на 07.03.2023 г., след изграждането на кладенеца, поради което според административния орган тя не е извършила нарушение на посочените разпоредби. Въпреки това директорът на Басейнова дирекция „Дунавски район“ е отказал вписването, приемайки, че съоръжението не може да бъде регистрирано поради неспазване на чл. 44, ал. 4 ЗВ, както и че § 41, ал. 7 ПЗР на ЗИД на ЗООС не е приложим, тъй като се отнася до съоръжения, изградени преди 27.11.2018 г. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че производството по вписване на кладенец за задоволяване на собствени потребности на гражданите има уведомителен, а не разрешителен характер. Съдът се е позовал на чл. 118г, ал. 3, т. 5 ЗВ и чл. 117 и чл. 119 от Наредба № 1/2007 г. и е заключил, че при подаване на заявление с изискуемото съдържание административният орган следва да извърши вписването, при условията на обвързана компетентност. Съдът е приел, че в случая жалбоподателката е изпълнила всички законови изисквания, поради което директорът на БДДР не е разполагал с правомощие да отказва вписването или да въвежда допълнителни изисквания относно годината и начина на изграждане на кладенеца. Административният съд е прогласил нищожността на оспорения отказ за регистрация на водовземно съоръжение от подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, обективиран в писмо изх. № РР-12-2274-8/11.02.2026г. г. на директора на БДДР и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради това, че съдът е квалифицирал отказа като нищожен, с мотив, че органът е излязъл извън пределите на материалната си компетентност, като е придал разрешителен характер на производство, което по закон е уведомително. . Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, техния анализ и възраженията на страните. Не е спорно по делото, че заявителят от 07.03.2023 г. е собственик на кладенец за задоволяване на собствени потребности, изграден през м. май 2022 г., за който не е било подадено заявление за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ по реда на чл. 44, ал. 4 и в срока по ал. 5. След подаване от предишния собственик на заявление за регистрация на кладенеца още на 28.10.2022 г., жалбоподателката е подала заявление по образец вх. №РР-12-2272-4/14.11.2025г. на БДДР за вписване на водовземното съоръжение /кладенец/ в регистъра по чл. 118 г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. По заявлението е постановен процесният отказ от директора на БДИБР, по съображения, че не е спазена законовата разпоредба на чл.44,ал.4 от Закона за водите, както и че това не може да бъде сторено и на основание §41,ал.7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, защото посочената разпоредба се отнася за съоръжения, изградени преди 27.11.2018г. Съгласно чл. 43 ал. 2 от ЗВ физическите лица - собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно водовземане до 10 куб. м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до 50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в земните недра и на подземните води с температура до 20 °С, с изключение на минералните води. Според разпоредбата на чл. 112, ал. 5, вр. ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води директорите на басейнови дирекции водят регистри на водовземните съоръжения за подземни води, в които се регистрират и кладенците за задоволяване на собствени потребности на гражданите. В чл. 44 ал. 4 от ЗВ е предвидено, че изграждането на кладенец за индивидуално безплатно водовземане на подземни води става, без да е необходимо разрешително, но след като собственикът уведоми директора на съответната басейнова дирекция. Според чл. 44, ал. 5 от ЗВ, собственикът или ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова дирекция за нанасянето му в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. В приложимата за случая Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (Наредбата) подробно е регламентиран реда за подаване на уведомлението, както и неговото съдържание. В чл. 117 от цитираната наредба е предвидено, че гражданите, собственици на поземления имот, уведомяват писмено директора на съответната басейнова дирекция за: т. 1 - намерението да изградят кладенец; т. 2 - наличието на изграден кладенец. Според чл. 119 ал. 1 от Наредбата в уведомлението за регистриране на изграден кладенец за задоволяване на собствени потребности се посочват: 1. трите имена на собственика на имота; 2. данни за поземления имот: идентификатор, адрес, трайно предназначение, начин на трайно ползване; 3. дълбочина на кладенеца; 4. диаметър на тръбата или на отвора на зиданите кладенци; начин на черпене на водата - с кофа или с помпа; 6. цел, за която се ползва водата. Незаконосъобразни са изводите на органа, че водовземното съоръжение не може да бъде вписано в регистъра, тъй като е изградено през 2022г., а на основание § 41,ал.7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС, по този ред се вписват съоръжения, изградени преди 27.11.2018г. Съгласно § 41 ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС /обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г./, собствениците на кладенци за задоволяване на собствени потребности на гражданите, разположени в границите на населените места и селищните образувания, за които до 27 ноември 2018 г. не са подадени заявления за вписване в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, подават заявление в срок до 28 ноември 2039 г. в съответната басейнова дирекция за вписване на съоръженията в регистъра. Към момента на подаване на процесното заявление вх. № РР-12-2272-4/14.11.2025 г. този срок е бил определен на 28 ноември 2025 г. ( ДВ бр. 96 от 2022 г., в сила от 27.11.2022 г.), т.е. заявлението е било подадено в установения срок. За да се впише водовземно съоръжение /кладенец/ в регистъра по чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ, следва заявлението да е подадено от собственик на кладенец за задоволяване на собствени потребности на гражданите; кладенецът да е разположен в границите на населено място и селищно образувание; до влизането в сила на този закон да не е подадено заявление за вписване в регистъра по чл. 118 г ал. 3 т. 5 от ЗВ; заявлението за вписване в регистъра да съдържа информацията за регистриране на изграден кладенец. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че в конкретния случай всички условия на сочената разпоредба са изпълнени. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е съобразил, че след като уведомлението за регистриране на вече изградения кладенец за задоволяване на собствени потребности съдържа всички необходими данни съгласно чл. 119, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г., водовземното съоръжение е следвало да се впише в регистъра. Правилно първоинстанционният съд е приел, че констатацията на административния орган за неспазване на чл. 44, ал. 4 ЗВ при изграждането на кладенеца сама по себе си не представлява законово основание за отказ от вписването му в регистъра. Нито § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС, уреждащ специалния ред за вписване на съществуващи кладенци за задоволяване на собствените потребности на гражданите, нито приложимата подзаконова уредба предвиждат неспазването на задължението за предварително уведомяване по чл. 44, ал. 4 ЗВ като самостоятелна предпоставка за отказ от регистрация. Ррегистрационният режим по § 41 от ПЗР към ЗИД на ЗООС е по същността си уведомителен, а не разрешителен. Законът не предоставя на административния орган дискреция по целесъобразност да „разрешава“ или „не разрешава“ вписването въз основа на общи съображения извън предвидените критерии, а го задължава в срок да провери документите и при изпълнение на изискванията да впише съоръжението в регистъра. В този смисъл производството по вписване не е аналог на разрешителното производство за водовземане, а е форма на административно отчитане и контрол чрез регистър, при която органът удостоверява наличието на законовите предпоставки въз основа на представени документи и извършена проверка. Ето защо, когато органът не е установил и мотивирал несъответствие с критериите на § 41, ал. 3 и не е изпълнил задължението си по § 41, ал. 4 да провери документите и да се произнесе съобразно резултата от проверката, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, отказът се явява издаден в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В допълнение, регистрирането на кладенците, чрез които се черпят подземни води за задоволяване на собствени потребности на гражданите, е сред мерките, съставляващи част от провежданото от компетентните органи наблюдение върху количеството на подземните води и ефективното ползване на свободните водни количества. В тази връзка, като е съобразил и че законодателят в мотивите на ЗВ изрично посочва, че :“в условията на безводие не следва да се допуска ликвидация на съоръжения, които не са регистрирани“, правилно съдът е установил, че процесният отказ е постановен в противоречие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. С оглед гореизложеното, първоинстанционният съд обосновано е върнал преписката за ново произнасяне с указания за вписване на съображението в регистъра чл. 118г, ал. 3, т. 5 от ЗВ. Неправилна обаче е преценката на първоинстанционния съд, че отказът на директора на басейновата дирекция е НИЩОЖЕН. От анализа на посочените разпоредби, е видно, че за процесното водовземното съоръжение, представляващо кладенец, е предвиден регистрационен режим, но доколкото за вписване в регистъра по чл.118г, ал.3 ЗВ, съществуват нормативно установени изисквания, то тяхното наличие следва да се проверява от административния орган, сезиран по надлежния ред, поради което неправилно жалбоподателят отрича правомощието на директора на БДДР да откаже вписване в регистъра на заявеното съоръжение, считайки оспорения акт за нищожен. Доводите в горния смисъл са неоснователни. Вписването в регистъра на кладенците като съоръжения за задоволяване на собствени потребности на гражданите се извършва при облекчена процедура, но не по всяко подадено заявление се дължи вписване, а е допустимо постановяване на отказ. Макар и в минимален обем, установени са нормативни изисквания, които се проверяват от органа, на който е възложено воденето на регистъра на съоръженията за задоволяване на собствени потребности, и в зависимост от резултата от проверката, същият разпорежда вписването или постановява отказ за вписване на съоръжението в съответния регистър. При подаването на заявлението органът е длъжен да обезпечи достоверността и пълнотата на данните, които се вписват в регистъра. Такива са данните за собственик, местонахождение, дълбочина, големина на водовземната тръба, начин на черпене и цел на водовземането- чл. 119, ал.1, т.1- 5 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. Така се постига една от нормативно заложените цели за осигуряване на актуална и достоверна информация, съобразно предвиждането на чл.2, ал.3 и 5 от Наредба № 1 от 10 октомври 2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. В конкретния случай отказът е постановен по съображения, че при изграждането на водовземното съоръжение не е спазена разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от Закона за водите, както и че, доколкото същото е изградено през 2022 г., не попада в приложното поле на § 41, ал. 7 от ПЗР на ЗИД на ЗООС. Тези съображения касаят правилното приложение на материалноправните разпоредби и преценката за наличието на материалноправните предпоставки за вписване, но не засягат компетентността на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ да се произнесе по заявлението. Същият e материално и териториално компетентният орган относно дейностите, свързани с разрешаването или регистрацията на водовземане от подземни води (чл.52, ал.1, т.4 ЗВ, чл.118г, ал.3 ЗВ), кaто води съответния регистър и извършва преценката относно вписването на водовземни съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите. По изложените мотиви, оспореният отказ за вписване на водовземно съоръжение в регистъра по чл. 118г ал. 3 т. 5 от ЗВ не следва да бъде прогласен за нищожен, а да бъде отменен като незаконосъобразен и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените с настоящото решение указания. Искането на Г. М. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро за касационното производство е своевременно направено и доказано, и следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение