Решение № 15108 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2017 г.

Решение № 15108 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) към министерство на правосъдието против решение № 380/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 424/2017 г. по описа на Административен съд – Враца (АС-Враца). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде оставена в сила оспорената пред първата инстанция заповед. Съображения в подкрепа на твърдението и исканията са изложени в касационната жалба и писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – Д. Цветков, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, но изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 380/24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 424/2017 г. по описа на АС – Враца е отменена Заповед № 1-2684/01.06.2017 г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която на Д. Цветков, младши инспектор, надзирател II степен в Затвора-Враца, I категория, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение и са присъдени разноски. Решаващият съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на изискуемата форма и предвидените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, но при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се несъбиране на доказателства за установяване на деянието, за което е наложено наказанието. Изрично са изложени мотиви, че ако в дисциплинарното производство са били събрани достатъчно доказателства за извършване на дисциплинарното нарушение определеното за него наказание би се оказало законосъобразно и в съответствие с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на АС-Враца, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При провеждане на дисциплинарното производство не са допуснати формални нарушения на процедурата от гледна точка спазване на срокове за реализиране на дисциплинарната отговорност и осигуряване право на защита на служителя. От значение за гарантиране правото на защита на служителя в рамките на воденото срещу него дисциплинарното производство по реда на чл. 207 ЗМВР, са обстоятелствата същият да е бил запознат със заповедта за образуване на производството (условие, което в случая е налице), както и с изготвената обобщена справка (отново изпълнено условие, видно от направеното върху същата удостоверяване), като следва да му е осигурена и възможността да даде допълнителни обяснения и възражения. Видно от представените по делото доказателства Д. Цветков не е пожелал да се възползва от предоставената му възможност за активно участие в дисциплинарното производство. Неправилен е извода на първоинстанционният съд, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 207, ал. 3, изр. първо от ЗМВР да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарното нарушение. В хода на дисциплинарното разследване са събрани достатъчно доказателства за установяване по категоричен начин, че на 17.03.2017 г. около 8. 45 часа Д. Цветков е държал в десния си джоб на служебния си панталон неразрешени вещи – найлонов плик, съдържащ два отделни запечатани прозрачни найлонови плика със суха тревиста маса, зелена на цвят с общо тегло около 100 грама, която след направена проверка с полеви наркотест е реагирало на канабис. Неразрешените за държане от надзирателите вещи са предадени доброволно от служителя преди започване на нареден със Заповед № 115/17.03.2017 г. обиск на всички служители от смяната му. По делото са представени като доказателства, събраните в дисциплинарното производство: докладна записка от Е. Иванов, докладна записка от М. Стоянов, докладна записка от Р. Стоянов, рапорт от К. Кунчев, докладна записка от П. Крумов, от които се установяват всички тези факти, което са съставляват и фактическото основание за издаване на оспорената пред АС-Враца заповед. Сведенията от присъствалите на предаването на неразрешените вещи служители са непротиворечиви и установяват, че е повикана оперативно следствена група за извършване на необходимите процесуални действия. С докладна записка от Ц. Вълков, докладна записка от Г. Игнатов и докладна записка от Р. Радков се потвърждава обстоятелството, че преди започване на наредения обиск на всички служители на отправената покана да бъдат предадени доброволно държани неразрешени вещи Д. Цветков доброволно е предал описания найлонов плик. Към касационната жалба са представени и допълнителни писмени доказателства, които са съставени на 17.03.2017 г., но са приобщени към наказателното производство, което е образувано успоредно с дисциплинарното. С тези доказателства – протокол за тестване и запечатване на наркотични вещества, съставен от разследващ полицай при ОДМВР-Враца се потвърждава извършването на полеви наркотест и резултатите от него. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на АС-Враца за недоказаност на деянието на Д. Цветков, за което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Мотивите в обжалваното съдебно решение относно липсата на доказателства за задържането на служителя за срок от 24 часа са напълно неотносими към предмета на доказване пред първата инстанция, но въпреки това с касационната жалба е представена и Заповед задържане на лице № 209/17.03.2017 г. полицейски орган – КО ППД при РУ-Враца. Задържането за срок от 24 часа не е описано в оспорената пред АС-Враца заповед като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Дисциплинарното наказание е наложено за нарушение на чл. 312, т. 10 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС), според който надзирателите независимо от поста, на който изпълняват служебните си задължения, са длъжни да не позволяват внасянето и държането на неразрешени предмети и вещи. Това задължение включва и задължението самите надзиратели да не държат неразрешени предмети и вещи. Несъмнено наркотикът е неразрешена вещ и неговото държане в служебните дрехи представлява поведение на държавния служител в противоречие и грубо нарушаване на чл. 13, чл. 25, чл. 31 и чл. 46 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГД "Охрана" към МП. В този смисъл представлява и дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и е основание за реализиране на дисциплинарна отговорност и доколкото е и уронващо престижа на службата обуславя хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Враца е постановил необосновано съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Д. Цветков против законосъобразната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Административният акт е издаден от компетентен орган, в законовата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразно материалния закон и целта на закона. По водене на делото главният директор на ГДИН не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направено искане има право на разноски в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,