Решение № 4686 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15015/2010 г.

Решение № 4686 от 4.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15015/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 145 и сл. от Административонпроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба, подадена от Инспектората към Висшия съдебен съвет срещу решение по т. 37 от протокол № 41 от 11.11.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 26/2010 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на Цветан Ставров Младенов - завеждащ отдел "Следствен" в Окръжна прокуратура - гр. Монтана е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година". Процесуалният представител на Висшия съдебен съвет оспорва жалбата, представя писмени бележки. Заинтересованото лице Цветан Ставров Младенов счита жалбата за неоснователна, представя писменена защита. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ, от надлежна страна, вносител на предложението за налагане на дисциплинарно наказание, на която страна разпоредбата на чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт предоставя право да обжалва решението на Висшия съдебен съвет. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 10-00-054/04.11.2010 г. по дисциплинарно дело № 26/2010 г., дисциплинарният състав е предложил на ВСС да приеме, че Цветан Ставров Младенов, завеждащ отдел "Следствен" в Окръжна прокуратура - гр. Монтана, виновно е допуснал нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуални закони, чл. 307, ал. 4, т. 2, предложение второ ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството, чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпъленние на други служебни задължения, за което да му наложи дисциплинарно наказание по чл. чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от една година". При разглеждане на предложението, Висшият съдебен съвет е обсъдил всички събрани доказателства по дисциплинарното дело и е приел за установено, че следовател Младенов е допуснал нарушение по движението на 14 бр. досъдебни производства, посочени в решението на дисциплинарния състав, като основното нарушение е по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони. По посочените 14 бр. следствени дела разследването е приключило след предвидения в закона двумесечен срок, като по някои от тях забавянето е продължило с години и наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност за съответното престъпление. Установено е, че следовател Младенов е допуснал съпътващи нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 ЗСВ - бездействие, което неоправдано забавя производството. По конкретните дела, по които е допуснато това нарушение, забавянето на производството е по причина, че не е работено по съответното дело за период между 6 месеца до година и 6 месеца. Третото нарушение, прието от дисциплинарния състав по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения е за неизпълнение на задължителни указания на наблюдаващия прокурор за незабавно приключване на разследването и изпращане на делото в прокуратурата, дадени в многобройни напомнителни писма по посочените следствени дела, 5-6, до 7 на брой. Всички тези нарушения, които дисциплинарния състав е приел, че са допуснати виновно, не са оспорени от дисциплинарно привлечения следовател, няма възражения за изтекла давност. ВСС е възприел изводите на дисциплинарният състав за наличие на съществени смекчаващи обтоятелства, това че към момента на разглеждане на дисциплинарното производство всички досъдебни производства са приключени и самокритичното отношение, което прявява дисциплинарно отговорното лице. Изследван е въпроса за натовареността на следователя, установено е, че не е работил при голяма натовареност, през 2009 г. е работил по 23 дела, а към 20 май 2010 г. е имал на производство 18 дела. Не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на постановеното решение. Решението на ВСС е взето от компетентен орган, при спазване на материалноправните разпоредби и процесуалните правила и в съответствие с целта на закона. Не се установяват твърденията в жалбата, че решението на Висшия съдебен съвет е постановено при съществени нарушения на административонпроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, във връзка с изложените доводи, че наложеното наказание не съответствана нарушението, обстоятелствата при които е извършено и поведението на дисциплинарно отговорното лице. При определяне на вида и размера на дисциплинаринте наказания ВСС действа при условията на оперативна самостоятелност и като дисциплинарнонаказващ орган не е обвързан с предложението на вносителя за вида и размера на дисциплинарното наказание. Наложеното наказание е съответно на тежестта на дисциплинарното нарушение. При определянето му в предложението на дисциплинарния състав и в решението на ВСС са обсъдени смекчаващите отговорността обстоятелства, самокритичното отношение, което проявява дисциплинарно отговорното лице и обстоятелството, че към момента на разглеждане на дисциплинарното дело всички досъдебни производства са приключени. Неоснователни са доводите в жалбата, че наказващия орган не е взел предвид утежняващите отговорността обстоятелства, поради което е налице несъответствие между наложеното наказание и извършените нарушения. Жалбоподателят се позовава на проявена незаинтересованост при изпълнение на служебните задължения по конкретните дела и обстоятелството, че Цветан Младенов е бил ръководител на следствения отдел. Посочва, че предходно дисциплинарно производство, образувано за проявено бездействие, изразяващо се в неизвършване на процесуалноследствени действия или администриране на дела, с което е забавен хода на съдебни производства, е приключило с отхвърляне на предложението на ИВСС поради погасяване на възможността да бъде наложено дисциплинарно наказание- изтекъл срок за ангажиране на отговорността, като производството пред петчленния състав на ВАС е приключило на 25.05.2010 г. Счита се, че за периода от м. 05.2009 г. - първата проверка на ИВСС по сигнали, до м. 05.2010 г. - планова проверка не е настъпила промяна и констатациите са същите за бездействие и неизпълнение на служебните задължения, поради което за констатираните нарушения би следавло да се наложи дисциплинарно наказание - дисциплинарно освобождаване от длъжност. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и фактическото поведение на дисциплинарно отговорното лице. В становището на заинтересуваното лица са посочени трите дела, по които е прието, че е изтекла абсолютна давност. По едното от тях сл. д. № 21/2000 г., решаващият прокурор е приел, че се касае за маловажен случай, престъпление по чл. 194, ал. 3 НК, кражбата е извършена през м. декември 1994 г. и м. януари 1995 г. и абсолютната давност за престъпленията по това дело е изтекла през 1998 г., преди досъдебното производство да бъде преобразувано в следствено дело и преди постъпването на жалбоподателя на работа като следовател. Второто дело, сл. д. № 94/2000 г. е преобразувано дознание за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, деянието е извършено на 28.07.1995 г. и абсолютната давност за наказателно преследване по това дело е изтекла на 28.01.2003 г., когато делото не е било при този следовател и към тази дата той не е бил административен ръководител на ОСС Монтана. Третото дело, сл. дело № 113/1996 г. е образувано и водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК срещу шест лица, като само срещу непълнолетното лице е прекратено поради абсолютна давност, изтекла през 2002 г. Останалите дела са прекратени поради недоказаност, постановленията за прекратяване не са обжалвани и са влязли в сила. Посочените 14 дела не са започнати и водени от Младенов преди м. ноември 2008 г. и са били спряни през 2000-2001 г. Делата са били за извършени дребни кражби преди 2000 г., без доказателства, освен дадени обяснения при полицейски проверки. Не се взема предвид от страна на жалбоподателя и обстоятелството, че със заповед на окръжния прокурор Монтана, Младенов е освободен от длъжността завеждащ Окръжен следствен отдел Монтана, при което са отчетени посочените нарушения. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение