Решение № 157 от 7.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 94/2010 г.

Решение № 157 от 7.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 94/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационни жалби на подсъдимия Д. А. Б. чрез защитника си адв. З, подсъдимия Т. Н. М. чрез защитниците си-адвокати Х. В. и Е. И. и гражданските ищци и частни обвинители Й. и Й. К. чрез повереника си адв. К срещу решение № 336 от 20.11.2009 г. по внохд № 373/2009 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 11 от 15.12.2008 г. на Софийския градски съд, НО, 28 състав по нохд № 4187/2007 г. В жалбата на подс. Б. се поддържа, че решението с което е потвърдена осъдителната присъда по чл. 339 НК е постановена при допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК. К. такива се сочат-необсъждане доводите на защитата, изводите почиват на предположения и са предубедени, игнорирани са част от събраните доказателства и не са обсъдени с останалите. Част от обсъдените доказателства са извратени, нарушени са основните принципи и начала на наказателния процес. В съдебно заседание по реда на чл. 351, ал. 3 НПК с допълнение към жалбата се излагат съображения подкрепящи доводите. Прави довод и за явна несправедливост на наказанието в частта за неговия размер. В заключение се иска отменяване на съдебния акт признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по това обвинение или връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подс. М. се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. К. нарушения се сочат неправилно приложение на материалния закон, тъй като е налице случайно деяние, извършено при условията на мнима неизбежна отбрана при извинителна грешка което обуславя неговото оправдаване. Алтернативно според подсъдимия следва деянието да се квалифицира като извършено по непредпазливост. Процесуалните нарушения се изразявал в изкривяване на вътрешното убеждение на съда по отношение на предмета на делото, неправилна оценка на доказателствата, почиваща на предположения, а не на събраните по делото данни. Атакува се и гражданската част на съдебния акт. Прави се искане за отменяване на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно с иска изменяване на съдебния акт, прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и намаляване на двете наказания. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се излагат съображения за нарушение на закона в (частта с която подсъдимите Б. и А. са оправдани по обвинението по чл. 115 НК, също така се поддържа явна несправедливост на наказанията-потвърденото на подс. М. и измененото по чл. 339 НК за Б., респ. приложението на чл. 66, ал. 1 НК за последния. В гражданската част се иска уважаване на обезщетението за неимуществени в пълния размер. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбите на подсъдимите за неоснователни, а тази на частните обвинители и граждански ищци моли да се уважи. Не е анализирана цялата доказателствена съвкупност, което е довело до неправилно приложение на закона. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Софийски градски съд е признал подсъдимия Т. Н. М. за виновен в това, че на 2.02.2007 г. в гр. С. ж. к. "Люлин", ул. Петър Горанов в лек автомобил "Форд Фиеста" с ДК № С*, паркиран пред бл. 627 умишлено умъртвил С. Й. К., поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода, като го оправдал по обвинението, че при условията на чл. 20, ал. 2 НК е извършил деянието в съучастие с помагачи Д. А. Б. и Р. Х. А. П. е същия подсъдим за виновен и в това, че на 02.02.2007 г. в гр. С., ж. к. "Люлин", бл. 725, вх. А, ет. 7, ап. 19 и до 18.45 ч. на 3.02.2007 г. държал в гр. С., бул. "Арсеналски", № 105, ет. 11 огнестрелно оръжие-сигнално газов пистолет "ИЖ 78-9" (Байкал), кал. 8 мм, преработен в боен, без да има за това надлежно разрешение (съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ и чл. 41 от ППЗКВВООБ), поради което и на основание чл. 339, ал. 1 пр. 1 и пр. 2, алт. 2 и чл. 54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 23, ал. 1 НК е НАЛОЖИЛ на подсъдимия едно общо наказание в размер на дванадесет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Признал е същия подсъдим за невиновен в това, че на 2.02.2007 г. в гр. С., ж. к. "Люлин", ул. "Петър Горанов" пред бл. 627 запалил, като залял с бензин вътрешността му, имущество със значителна стойност-лек автомобил "Форд Фиеста" С ДК № С*, на стойност 2500 лева, собственост на Г. К. И., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 пр. 8 НК. Признал е подсъдимия Д. А. Б. за виновен в това, че на 02.02.2007 г. в гр. С., к. "Люлин", бл. 725, вх. А, ап. 19 е държал и предал на Т. Н. М. огнестрелно оръжие-сигнално газов пистолет "ИЖ 78-9"/Байкал/, кал. 8 мм, преработен в боен, без да има надлежно разрешение /съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ и чл. 41 от ППЗКВВООБ/, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 пр. 1 и пр. 2, алт. 2 и чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване. Признал е същия подсъдим за невиновен в това, че на 02.02.2007 г. в гр. С., в съучастие с Т. Н. М. (извършител) и Р. Х. А. (помагач), като помагач чрез обещание да се даде помощ след деянието, чрез набавяне на средства и чрез осигуряване на оттегляне от мястото на престъплението умишлено улеснил извършеното в гр. С., ж. к "Люлин" ул. "Петър Горанов" в л. а. "Форд Фиеста" с ДК № С*, паркиран пред блок 627 от Т. Н. М. умишлено умъртвяване на С. Й. К., поради което ГО ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 НК. Признал е подсъдимия Р. Х. А. за невиновен в това, че на 2.02.2007 г. в гр. С. в съучастие с Т. Н. М./извършител и Д. А. Б. (помагач), като помагач, чрез пазене и наблюдение на мястото на извършване на престъплението с оглед предотвратяване на разкриването му и залавяне на него, умишлено улеснил извършеното в гр. С., ж. к. "Люлин" ул. "Петър Горанов" в л. а. "Форд Фиеста" с ДК № С*, паркиран пред бл. 627 от Т. Н. М. умишлено умъртвяване на С. Й. К., поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 4 вр. с ал. 1 НК. Осъдил е подсъдимия Т. Н. М. да заплати на Й. П. К. и Й. К. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на ПО 50 000 (петдесет хиляди) лева за всеки от тях, ведно със законните последици. Отхвърлил е гражданските искове за разликата до предявеният размер от по 150 000 лева. Отхвърлил е гражданските искове в размер на по 150 000 лева предявени поотделно от Й. П. К. и Й. К. К. срещу подсъдимите Д. А. Б. и Р. Х. А., предявени в условията на солидарност с иска срещу подс. Т. М. Отхвърлил е гражданският иск за имуществени вреди от Георги Кръстев Иванов за сумата 2 500 лева-обезщетение за причинени имуществени вреди за деянието по чл. 330, ал. 1, т. 8 НК. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е изменил присъдата в частта, с която на подсъдимия Д. А. Б. е наложено ефективно изтърпяване на наказанието за извършеното по чл. 339, ал. 1 НК деяние, лишаване от свобода от две години, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му за изпитателен срок от пет години. В останалата част съдът е потвърдил присъдата. По жалбата на подсъдимия Д: Същата е неоснователна. Доводите за нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК не се подкрепят от данните по делото. Авторството на деянието е доказано от обективна и субективна странастановено е по делото, че процесното оръжие се е намирало в дома на подс. Д. Б. Същото е било завито в парче плат и изрично показано от Б. на подсъдимите Р. А. и Т. М. Същото оръжие идентифицирано като газов пистолет, преработен в боен чрез замяна на цевта му с нарезна и със заглушител, е бил използван при убийството на Ст. К. и намерен при обиск в дома на подс. Тих. Матев. Тезата на подс. Б. чрез защитниците му, че показания от подс. Б. в дома му пистолет на другите двама подсъдими, е различен от този с който е бил убит пострадалия К., е обсъден от предходните редовни съдебни инстанции. Съдилищата са изложили съображения, които се споделят и от касационния състав. Независимо, че пистолетът е бил намерен в дома на подс. М., от обясненията на подсъдимите А. и М. е установено, че на 2.02.2007 г. подс. Б. е държал в дома си-гр. София, ж. к. "Люлин" бл. 725, вх. А, ет. 7, ап. 19 огнестрелно оръжие-сигнално газов пистолет "ИЖ 79-8 " Байкал, кал. 8 мм, преработен в боен, без да има надлежно разрешение за това. Същият пистолет той е предал на подс. Тих. М., който го е приел в свое държане и е упражнявал фактическа власт върху него до момента на изземването му на 03.02.2007 г. Посредством балистична експертиза е установено, че оръжието е било предназначено да произвежда изстрели на боеприпаси чрез възпламеняване на барутен заряд, което го квалифицира като огнестрелно оръжие по смисъла на закона. Безспорно е установено също така, че подс. Б. не е имал надлежно разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, каквото се изисква съгласно чл. 7 от ЗКВВООБ и чл. 41 от ППЗКВВООБ. Установено е също така /л. 75 том 3 от дос. пр./, че намерените при огледа след произшествието три броя гилзи и извадените при аутопсията на тялото на пострадалия два броя куршуми са били части от патрони кал. 9х18 мм"Макаров", изстреляни с пистолет "ИЖ 79-8" (Байкал), кал. 8 мм. Предаването на посоченото оръжие от подс. Б. на подс. М. е установено от обясненията на последния. Със същото оръжие тоя е стрелял по Ст. К. Оръжието е било заредено, със свален предпазител /л. 224 от първ. дело/. Обстоятелството, че пистолета се е намирал у подс. Б., който го донесъл в помещението и показал на останалите, се потвърждава и от подс. Р. А. /л. 244 от първ. дело/, който също е видял, че на оръжието имало монтиран заглушител. Оценката на доказателствата касателно посоченото обвинение е съобразена с чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК, поради което жалбата в тази част е неоснователна. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Разпоредбата на чл. 339, ал. 1 НК предвижда наказание до шест години лишаване от свобода. Определеното на подс. Б. наказание от две години лишаване от свобода е отмерено под средния размер, при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Това наказание не е явно несправедливо, тъй като не са налице условията на чл. 348, ал. 5 . 1 НПК. В този смисъл основание за бъде намалено, не е налице. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци: Същата е основателна. С нея се атакува както наказателната, така и гражданската част на решението. За да признае подсъдимите Дим. Б. и Р. А. за невиновни в повдигнатото им по чл. 115 вр. с чл. 20 НК обвинение, въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционния съд съответстват на доказателствата, от които пък не може да се извлече безсъмнен извод за тяхната виновност. При направения анализ на фактическите обстоятелства, въззивният съд е стигнал до същия извод. Всички събрани по делото доказателства са обсъдени поотделно, без да се проследи хронологичната връзка между тях. Няма спор по делото, че извършителят на деянието е подсъдимия Т. Н. са признания, следи по ръцете от използваното оръжие /заключение на физикохимическа експертиза/, намиране на същото оръжие в квартирата на последния. Съдът приема, че след като няма обяснения за това, подсъдимите да са взели общо решение за умъртвяването на пострадалия, в които изрично да признаят взетото решение, то няма доказателства, които да обусловят такъв извод. Обясненията на подсъдимите са не само доказателствено средство, но и средство за защита. В този смисъл, не може да се очаква подсъдимите да депозират обяснения, които да отежняват правното им положение-лично и в общ план. Тази законова възможност подсъдимите лица да бранят себе си, задължава съда да обсъди и прецени не само поотделно, но и в тяхната съвкупност всички относими към обвинението доказателства и да отговори на съществения въпрос-произведеният от подс. Т. М. изстрел с предоставеният му от подс. Б. пистолет лично решение ли е, и защо. Или е резултат от предварително взето общо, по инициатива на подс. Бацанов. Данните по делото сочат, че единствено подс. Б. е имал неуредени финансови отношения с пострадалия, независимо от произхода им-паричен заем, лихва или от закупуване на наркотични вещества. Прието е, че той дължал сумата 120 лева на Ст. К., срещу заложен негов мобилен телефон "Нокия", с цена според св. П лева. /л. 75 и сл. от т. 2 от сл. д. 48/07 г./ По негово предложение подс. Т. М. е провел разговор с пострадалия за изплащане на сумата и получаване обратно на мобилния телефон. По указания на подс. Б., подс. М. уточнил времето и мястото на срещата. Отново по предложение на подс. Б., подс. Тих. М. взел даденото му от Б. огнестрелно оръжие. По предложение на последния, подс. М. се явил на срещата, влизайки в автомобила на пострадалия. Съдът е подминал факта с бутилката бензин. Приел е, че няма доказателства кой от тримата подсъдими я е излял в автомобила на пострадалия и е възпламенил наличния в нея бензин. Независимо, че подсъдимите не дават отговор кой от тримата и как е използвал бутилката с бензин, съдът е следвало да отговори, какъв е бил смисъла на действието извършено от Б., свързано с безспорния факт, че именно той е напълнил бутилката от сок/преди това излял остатъка/ с бензин. Обстоятелството, че същата бутилка бензин е била използвана след убийството, очевидно с цел да се заличат неговите следи, навежда на друга преценка на доказателствата. Съдът не е отчел и друг съществен моментбийството на Ст. К. е станало възможно именно защото подс. Б. е предоставил на подс. М. огнестрелното оръжие. При това последното е било заредено и с поставено заглушително устройство, който факт е бил известен на подс. Бацанов. Оръжието е било поставено в левия ръкав на дрехата на подс. М., от където бързо е било извадено, готово за използване. Друг важен момент е мястото, където е намерено на следващия ден използваното оръжие. Въпреки, че последното е държано от подс. Б., след убийството не е върнато в квартирата му, а оставено в квартирата на подс. Матев. Подс. М. е обяснил, че след деянието Б. го поставил в хартия и в найлонов плик и смятал да го изхвърли. Това обаче не се случва, а оръжието е намерено под леглото на подс. Матев. По делото действително мотивът за убийството не е изяснен в неговата пълнота. Какъв е бил мотивът на подс. М. да убие пострадалия К. Няма данни за каквито и да е взаимоотношения, особено влошени, за да пристъпи към неговото ликвидиране. Внушението на подс. Б., че К. е въоръжен, агресивен и опасен не се потвърждава от данните по делото. След изваждането му от автомобила, в него, както и в автомобила не е било намерено огнестрелно оръжие. Логичният въпрос е, защо следва да използва оръжие срещу лице, от което очаква да получи дължими суми. Съгласно мотивите на първ. съд, приети от въззивния, по делото не са събрани доказателства за конкретен мотив за извършеното тежко престъпление, въпреки че, деецът е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е неговите противоправни последици и е искал тяхното настъпване. В същото време, съдът отхвърля тезата на подс. Тих. М. за извършено от него убийство при някоя от хипотезите на чл. 12 НК, чл. 15 НК или при непредпазливост. Липсата на личен мотив за тежкото престъпление сочи на други правни изводи, които водят до общност на умисъла, така както е формулирано обвинението срещу тримата подсъдими. Съжденията на съда, че няма нито преки, нито косвени доказателства за формиран общ умисъл за убийството на Ст. К., поради което този съществен момент остава недоказан, са направени без достатъчен анализ на наличните доказателства.. Извън саморъчните обяснения на подсъдимите, които не съставляват доказателствено средство по действащия НПК, показанията на свидетелите провели беседа с подсъдимите, обясненията в съдебно заседание, налице са обективни факти -активните действия на подс. Б., осигуряване на оръжие, на зареждане на бутилка с бензин, използването на подготвения бензин (няма доказателства бутилката с бензин да е преминала в други неустановени по делото лица, които да са я възпламенили), уговаряне на подс. М. да разговаря и определя среща на посочено от Б. място (безлюдно и тъмно, с растителност-дървета, храсти, които затрудняват видимостта) обясн. на подс. А. л. 246/. и час, кутията цигари" Мурати" с кръв от убития, ангажирането на М. и А. при осъществяване на срещата с пострадалия, са обстоятелства, които ако бяха анализирани поотделно и хронологично биха довели до друг правен извод за това налице ли е общност на умисъла, или убийството е лично решение на подс. Матев. Въззивният съд на л. 147 от решението приема, че мотивът за убийството бил личен на подс. Матев-намерението му да запази парите на подс. Б. и да ограби умъртвения. Не става ясно изводът на какви обективни данни почива. М. не дава такива обяснения, а Б. изобщо отрича знание за извършеното. Същевременно, въззивният съд посочва, че са налице факти " и затова, че подсъдимите имали намерение да ограбят наркопласьора". Последното сочи на съпричастност към последвалите действия, още повече, че към тяхното извършване се подхожда след съответна подготовка-заредено оръжие, заглушител, бензин за заличаване на следите. Неправилно съдът е отбелязал, че няма доказателства за това, подс. М. да е предал на подс. Б. сумата 120 лева. Подс. М. при очната ставка е заявил, че е върнал парите на Б. /л. 242 от делото/, същото е заявил на л. 226 от делото. От протокола за оглед на местопроизшествието/л. 28-30 от т. 1 на сл. д. № 48/07 г. е видно, че пострадалият е носил в себе си парична сума- 501 лева, 50 евро, както и 1 бр. мобилен телефон "Нокия", които са били намерени в задния джоб на панталона му. Няма данни по делото от пострадалия да са взети вещи или пари. Съдът не е дал обоснован отговор и на друг съществен момент. При извършения в квартирата на подс. Б. оглед на следващия ден, на етажерка е била намерена кутия цигари марка "Мурати", употребявани от него. Върху кутията е намерена червеникава следа, която е идентифицирана като кръв произхождаща от убития Ст. К. Първоинстанционният съд на л. 361 от делото е отбелязал, че тъй като не са събрани доказателства за обстоятелствата, при които е получено това зацапване с кръв, независимо, че кутията от цигари е намерена в квартирата на подс. Бацанов/ той е пушил "Мурати" същата вечер-обясн. на подс. Ангелов-л. 253/, от този факт не може да се направи категоричен извод, че Б. е съпричастен към извършеното убийство. Обстоятелството, че подс. Б. е пушел цигари "Мурати" е установено и от показанията на св. М/л. 144 от първ. дело/. Съдът обаче следваше да обърне внимание на заявеното от подс. Ангелов/л. 256 от делото/, че след убийството не е видял кръв по дрехите на Т., и ако е имало би трябвало да ги забележи. Няма данни по дрехите на Тих. М. да са установени следи от кръв. В обясненията на подс. Б. също не се съдържат данни за това. В такъв случай основателен е въпроса, как кръв на пострадалия е намерена върху кутията цигари на подс. Бацанов. При какви обстоятелства това е възможно-при влизане на Б. в автомобила на убития или друг начин. Подс. М. е обяснил/л. 229/, че след случая вечерта, той не е пипал кутията с цигари на подс. Бацанов. Обяснява също така, на л. 230, че когато разглеждали пистолета, той не бил зареден, и не бил със заглушител. Вззивният съд на л. 147-л. 148 от делото е изложил предположение, че кутията "Мурати" е била взета след смъртта на К., което обяснява следите от кръв върху нея, а по-късно занесена в дома на Б. и забравена там от подс. Матев. Не става ясно, кой я взел, от къде и в кого се е намирала тази кутия преди, по време и след убийството. Както се посочи по-горе, от доказателствата следва, че цигари "Мурати" е пушел подс. М., който се снабдявал от безмитните зони. От мотивите на въззивния съд е видно, че той кредитира показанията на полицейските служители И. и Д., провели беседи с подсъдимите в частта в която в съдебно заседание са заявили, че подсъдимите не са направили признание за взето общо решение за действия срещу пострадалия Ст. К. Същевременно, съдът не е възприел показанията на св. Г. К., също провел беседа заедно с другите двама служители/показания на св. Д/л. 133 от делото/. В тези показания, свидетелят провел беседа с Тих. М. и Р. А. е заявил, че бензина е бил зареден, за да се заличат следите на престъплението, че оръжието за убийството е било осигурено от Б., инициативата била на последния и пр. На л. 178 от делото е разказал, за решението да "накажат" дилъра К. С оглед на изложеното, касационният състав намира, че въззивният съд не е изпълнил задължението си за пълна, всеобхватна и обективна проверка на доказателствата и свързания с тях анализ и оценка на съществени обстоятелства от значение за правилното решаване на делото. Мотивите са пространни, но не достатъчно задълбочени, противоречиви в частта относно мотивът на деянието по чл. 115 НК респ. участието на другите подсъдими в него. Доказателствата не са разгледани в тяхната взаимовръзка и последователност. Задача на съда е, въз основа на събраните факти, да обоснове връзката или не между подсъдимите, конкретните действия, поотделно и при взаимно съгласие, и последвалото тежко престъпление. В този смисъл, като не са изпълнили в цялост изискванията на чл. 13, чл. 14 , чл. 107 НПК, съдилищата и в частност въззивния съд чийто съдебен акт е предмет на разглеждане, са допуснали нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон в частта по чл. 115 вр. с чл. 20 НК. Съдебният акт следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане, при което съдът предвид конкретния казус, следва да проведе съдебно следствие по реда на чл. 332 НПК, като използва всички способи за проверка и събиране на доказателствата, установени по реда на производството по чл. 372, т. 1 НПК в първата инстанция. Следва да обсъди и показанията на св. Д, който на инкриминираната дата се прибирал в дома си и видял спрелия автомобил. Жалбата е основателна и в частта относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на осъждането на подс. Б. по чл. 339 НК. Обстоятелството, че оръжието е предадено на подс. М. именно с цел да бъде използвано, в заредено състояние, със заглушител, годно да произведе изстрел респ. е било използвано и предизвикало смърт, сочи на завишена степен на обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. При това в случая са налице две изпълнителни деяния-държи и предаде другиму. Вярно е, че подс. Б. не е бил осъждан и формално условията за приложение на института на условното осъждане са налице. В случая обаче е подценена обществената опасност на деянието и дееца поради което преценката, че отложеното наказание ще изпълни целите по чл. 36 НК - в личен и генерален план, е неправилна. В този смисъл наказанието е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като според касационния състав неправилно е приложено условното осъждане. Решението следва да се отмени изцяло, включително в частта за обвинението по чл. 330, ал. 1 НК и чл. 339 НК - за подс. М. и в частта за гражданските искове оспорени в техния размер от родителите на убития С. К. Следва да се отбележи, че касационният състав не споделя мотивите на л. 156,че дължимата като обезщетение за неимуществени вреди сума следва да се обвързва с личността на пострадалия. Човешкият живот е еднакво значим, независимо от начина, по който убития К. си е осигурявал доходи, а смъртта на последния - нелепа и внезапна, безсъмнено е тежка загуба за гражданските ищци, чиято мъка ще ги следва до края на дните им. По жалбата на подсъдимия Т: Същата съдържа доводи, които са били предмет на обсъждане пред въззивния съд. Последният е изложил по реда на чл. 339, ал. 2 НПК съображения, защо не ги приема. С оглед отменяване не съдебния акт и връщането на делото за повторно разглеждане, възраженията касаещи приложението на материалния закон-поддържаните доводи за деяние по чл. 12, чл. 15 и по непредпазливост и за явна несправедливост на наказанието, следва отново да се обсъдят от въззивната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение