Решение № 2660 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2012 г.

Решение № 2660 от 25.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13559/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Пазарджик, чрез пълномощника юрк. Павлова, против решение № 426 от 24.09.2012 г., постановено по адм. д. № 546/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявлението на "Алика" ЕООД за издаване на Акт за установяване на задължение по декларации и преписката е изпратена на кмета на общината за произнасяне. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че кметът не е компетентният да се произнесе по искането орган, като се развиват и доводи за неоснователност на направеното от търговското дружество оспорване. Иска се обезсилване на решението като недопустимо или неговата отмяна. Претендират се разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Алика" ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендират се разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Установено е, че на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК на "Алика" ЕООД е изпратена покана за доброволно изпълнение на данък върху недвижим имот и такса за битови отпадъци, дължими по декларации с № № 636, 637, 638, 639, 640 от 30.08.2007 г. Поканата е получена от адресата на 28.05.2012 г. Съгласно приложени по делото 7 броя приходни квитанции от 30.05.2012 г., дружеството е заплатило сумите по поканата за доброволно плащане. Със заявление до кмета на Община Пазарджик, получено по пощата с обратна разписка на 4.06.2012 г., дружеството е изразило несъгласие с размера вменените му задължения по декларации с № № 637, 638, 639, 640 от 30.08.2007 г. и е поискало издаване на акт за установяване на задължение по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Безспорно е, че няма изрично произнасяне на сезирания орган. Първоинстанционният съд е приел, че кметът на общината е задълженият по закон орган да издаде АУЗД на основание чл. 107, ал. 3, изр. първо от ДОПК. Поради това формираният в срока за произнасяне мълчалив отказ като незаконосъобразен е отменен, а преписката - върната на кмета на общината за произнасяне. Решението е недопустимо. Мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК е непроизнасяне в срок от страна на оправомощения административен орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно съдържание. Приравнявайки го по правна същност с изричния административен акт, този отказ следва да е постановен от компетентен орган. Административният съд - Пазарджик е приел, че кметът на Община Пазарджик е компетентният орган по приходите, поради което непроизнасянето му по искането на "Алика" ЕООД формира негов мълчалив отказ като годен предмет на съдебен контрол. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производството за установяване на местните данъци служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите. Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ персонално тези служители се определят със заповед на кмета. Видно от приложената заповед № 2340 от 15.11.2011 г. на кмета на Община Пазарджик, органи по приходите са служители на общината от отдел "Местни данъци и такси". Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция по приходите. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Поради това, доколкото мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК се формира при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане, при липсата на правна възможност кметът на общината да бъде задължен да се произнесе по претенциите на дружеството, не е налице и годен предмет на съдебен контрол. Тъй като първоначалната жалба на "Алика" ЕООД е процесуално недопустима поради липса на годен предмет за оспорване, същата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване. След като кметът на общината е бил сезиран с искането на дружеството и е намерил, че не е компетентният да го разгледа орган, е следвало да го изпрати, ведно с цялата преписка, на компетентния орган по приходите към Община Пазарджик за произнасяне, на основание чл. 31, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд неправилно е върнал преписката на некомпетентния административен орган, поради което в тази част решението подлежи на отмяна, като вместо него преписката бъде изпратена за произнасяне на органа по приходите при Дирекция "МДТ" на Община Пазарджик. Предвид изхода на правния спор, разноски в съдебното производство не следва да се присъждат, тъй като административното производство не е приключило. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,