Решение № 15672 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2014 г.

Решение № 15672 от 22.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10831/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ "Аркон - Николай Николов" срещу решение № 1937 от 26.03.2014 г. постановено по адм. дело № 9725 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Прави искане то да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът - Кметът на Столична община - район "Триадица", оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Ответникът "Пени-К" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ "Акрон - Николай Николов" против заповед № РД-09-2-328 от 26.08.2013 г. издадена от кмета на Столична община и е осъдил ЕТ "Акрон - Николай Николов" да заплати на "Пени-К" ЕООД съдебни разноски в размер на 300, 00 лв. Със заповед № РД-09-2-328 от 26.08.2013 г. на кмета на Столична община е определено класирането на участниците в проведена конкурсна процедура за отдаване под наем на свободен нежилищен недвижим имот - частна общинска собственост и е обявен за класиран на първо място и спечелил конкурса кандидатът "Пени-К" ЕООД. ЕТ "Акрон - Николай Николов" е допуснат до участие и класиран на шесто място кандидат. В хода на настоящето производство е представено решение № 2982 от 7.05.2014 г. постановено по адм. дело № 9866 по описа за 2013 г. на АССГ, с което по жалба на "Мариана Н" ЕООД (друг участник в конкурса), заповед № РД-09-2-328 от 26.08.2013 г. издадена от кмета на Столична община е отменена като незаконосъобразна. Делото е върнато като преписка на кмета на район "Триадица" - за довършване на процедурата по конкурса, като е указано същата да започне от преценка на първоначално подадените от участниците документи и оферти, без да се вземат постъпилите след 17.06.2013 г. Решението е влязло в сила на 17.11.2014 г. От изложеното следва, че спорът за законосъобразността на заповед № РД-09-2-328 от 26.08.2013 г. издадена от кмета на Столична община е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, с който заповедта е отменена като незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт се състои в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици и поради това се разпростира не само по отношение на страните по делото, а към всички негови адресати. Наличието на влязло в сила решение по оспорването на заповедта, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство, преди постановяването на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Акрон - Николай Николов" против заповед № РД-09-2-328 от 26.08.2013 г. на кмета на Столична община, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационната жалба. При този изход на спора съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. Искането е направено преди даване ход на делото по същество. Към него е приложен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, като от жалбоподателя се претендирана сумата от 2 495, 00 лв. за заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение, представляващи разноски за двете съдебни инстанции. Предвид съдържащите се по делото доказателства за направени разноски за внесени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, съдът намира искането за присъждането им за основателно. Поради това следва да се осъди Столична община, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на ЕТ "Акрон - Николай Николов" сумата от 345, 00 лв. С цел доказване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 150, 00 лв. по делото са представени два договора за правна защита и съдействие от 4.03.2014 г. и от 24.11.2014 г, сключени между ЕТ "Акрон - Николай Николов" и представляващия го адв. Францов. С първия от тях е договорено възнаграждение за явяване и защита в производството пред АССГ в размер на 1 650, 00 лв. С втория е договорено възнаграждение за явяване и защита в настоящето производство в размер на 500, 00 лв. В договорите е посочено, че сумите са внесени, но не е отразено, дали са платени в брой или са внесени по банков път. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Предвид липсата на отбелязване в договорите за начина на плащане на договорените в тях суми, съдът намира, че със същите не може да се установи действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. След като в договорите не е отразено, че плащането е направено в брой, съответно - не са представени доказателства за плащане по банков път, не може да се направи извод, че страната по делото фактически е направила разхода. Предвид изложеното искането на ЕТ "Акрон - Николай Николов" за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение