Решение № 1738 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2017 г.

Решение № 1738 от 3.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12172/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 227, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С Решение № 6574 от 7.05.2019 г., постановено по административно дело № 12172/2017 г., Върховният административен съд отмени Решение № 732 от 4.05.2017 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1175/2016 г и на основание чл. 227, ал. 1 и 2 АПК внесе делото в открито съдебно заседание.

Предмет на Решение № 732 е Ревизионен акт № 14 от 4.09.2013 г. на ревизионни органи в Община Садово в частта, с която на Ч. Иванова, действаща като едноличен търговец с фирма "Ч. – Ч. Иванова" е определена за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2012 г. такса за битови отпадъци в размер на 7 021,06 лв. и съответните лихви за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

І. Становища на страните:

1. Жалбоподателят – Ч. Иванова, действаща като едноличен търговец с фирма "Ч. – Ч. Иванова", счита Ревизионен акт № 14 в оспорената част за незаконосъобразен. Органът не е доказал извършването на услугата сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По делото, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест, не са ангажирани надлежни доказателства за осъществяване от общината на специалната дейност по сметосъбиране и сметоизвозване, както и за нейното отчитане.

Моли съда да отмени ревизионния акт в оспорената част.

Претендира направените по делото за всички инстанции разноски. Касаторът се представлява от адв. Г. Пейчинов, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

1. Ответникът по жалбата – кметът на Община Садово, не взема становище. В изпълнение на дадените от съда с Решение № 6574 указания представя: заповедите по чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за 2010 г. и 2011 г.; Заповед № 108 от 18.03. Акт № 2 на ръководителя на звеното за местни приходи; скица на поземлен имот с идентификатор 65139.16.25; нотариален акт, рег. № 376 от 21.02.2006 г.; 5 броя длъжностни характеристики за длъжността "сметосъбирач" и "шофьор на специален автомобил по сметосъбиране".

Ответникът се представлява от адв. Е. Божикова, Адвокатска колегия, гр. Пловдив.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

ІІ. По допустимостта на жалбата:

Върховният административен съд счита жалбата срещу Ревизионен акт № 14 в оспорената част за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 152, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ и срещу подлежащ на оспорване акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

1. Едноличен търговец "Ч. – Ч. Иванова" е собственик на недвижим имот, находящ се в урегулиран поземлен имот І-000220, гр. Садово, по плана за земеразделяне на гр. Садово, представляващ земя – 2 200 кв. м., с отчетна стойност 1 000,00 лв., и сграда с площ 438, 11 км. м. "Цех за печене и пакетиране на ядки и сушени плодове" с отчетна стойност 672 841,66 лв. – нотариален акт за собственост № 60, том 1, рег. № 746, д. 39/2006 г., за които е подал декларации по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ.

1. На 4.07.2008 г. между едноличен търговец "Ч. - Ч. Иванова" и кмета на Община Садово е сключен договор за предоставяне под наем на 2 броя контейнери, тип "Бобър", 1 100 л., като общината се задължава два пъти месечно да извършва сметосъбиране и сметоизвозване. Договорът не е с определен срок. Не е представен протокол за предаване на договорените 2 броя съдове.

1. На 19.10.2010 г. и на 31.10.2011 г., със Заповед № 385 и Заповед № 1673, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Садово определя границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване през 2011 г. и 2012 г. – "чертите на застроително-регулационните граници на съответното населено място – гр. Садово".

1. На 16.12.2010 г. и на 15.12.2011 г. Общински съвет Садово приема Решение № 616 и Решение № 21, с които определя размер на таксата за битови отпадъци за 2011 и 2012 г. за юридически лица на 6,19 на хиляда, в т. ч. 3,47 на хиляда за сметосъбиране и сметоизвозване; 1, 69 на хиляда за обезвреждане на битови отпадъци в депа; 1,03 на хиляда за почистване на териториите за обществено ползване.

1. На 9.03.2012 г., със Заповед № 126, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на Община Садово определя границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване и честотата на предоставяне. В заповедта е посочено, че общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване в населените места в общината, в т. ч. в гр. Садово, чрез специализиран автомобил с водач И. Запрянов, три пъти месечно, при точно посочени работни дни от месеца, при определено работно време от 6, 30 до 15, 15 часа, при не по-малко от два курса.

1. На 23.10.2012 г. едноличен търговец "Ч. - Ч. Иванова" сключва договор с "Анес – 96" ООД с предмет "събиране, транспортиране, временно съхраняване и/или депониране на отпадъците на възложителя, находящи е в базата" му. В Приложение № 1 са уточнени конкретните видове и кодове на отпадъците като под № 12 фигурира смесени битови отпадъци с код 20 03 01. Договорът е със срок на действие една година и влиза в сила от деня на утвърждаване на работните листове на възложителя от Регионалната инспекция по опазване на околната среда, гр. Пловдив.

1. На 31.10.2012 г. служители на Община Садово извършили проверка "в околностите на имот с УПИ ІІ-000220 – цех за пакетиране на ядки и сушени плодове" и установили, че "най-близкия до имота контейнер тип "Бобър" се намира на около 220 м от него на асфалтов път западно от стадиона на гр. Садово".

1. На 1.11.2012 г. главен специалист "здравни и безопасни условия на труд и управление на отпадъците" в Община Садово дава сведение, че до м. септември 2012 г. контейнер тип "Бобър" е бил поставен в имота, съседен на имота на едноличен търговец "Ч. - Ч. Иванова".

1. На 24.04.2013 г., със Заповед № 4, началник отдел "Местни приходи и контрол" в Община Садово възлага извършването на данъчна ревизия на едноличен търговец "Ч. – Ч. Иванова" за задълженията за такса за битови отпадъци за периода 1.01.2008 г. – 31.12.2012 г.

1. На 9.06.2013 г. определените ревизиращи органи представят Ревизионен доклад № 9, с който установяват задължения на търговеца за такса за битови услуги за периода 1.01.2008 г. – 31.12.2012 г.

1. На 4.09.2013 г. възлагащият ревизията и ревизиращият орган издават Ревизионен акт № 14, с който на едноличния търговец определят за периода 1.01.2008 г. – 31.12.2012 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 22 855, 77 лв.

1. На 26.11.2013 г. кметът на Община Садово, с Решение № 515, отменя Ревизионен акт № 14 в частта досежно определените задължения за такса за битови услуги за периода 1.01.2008 – 31.12.2010 г. и потвърждава акта в останалата част за задълженията за 2011 г. и 2012 г.

1. На 3.06.2015 г., с Решение № 1133, постановено по административно дело № 287/2014 г., Административен съд, гр. Пловдив, отменя Ревизионен акт № 14 от 4.09.2013 г.

1. На 17.05.2016 г., с Решение № 5860, постановено по административно дело № 8930/2015 г., Върховният административен съд отменя Решение № 1133 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

1. На 4.05.2017 г., с Решение № 732, постановено по административно дело № 1175/2016 г., Административен съд, гр. Пловдив, отменя Ревизионен акт № 14 в частта, с която на Ч. Иванова, действаща като едноличен търговец с фирма "Ч. – Ч. Иванова" е определена за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2012 г. такса за битови отпадъци в размер на 7 021, 06 лв. и съответните лихви за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

1. На 30.08.2017 г., с Решение № 1509, постановено по административно дело № 1175/2016 г., Административен съд, гр. Пловдив, допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 732, като допълва, че отхвърля жалбата на едноличния търговец по отношение на Ревизионен акт № 14 в частта досежно задълженията за такса за обезвреждане на битови отпадъци в размер на по 700, 74 лв. за 2011 г. и 2012 г., ведно със съответната лихва. Решение № 1509 не е обжалвано.

1. На 7.05.2019 г., с Решение № 6574, постановено по административно дело № 12172/2017 г., Върховният административен съд отменя Решение № 732 в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 14 и на основание чл. 227, ал. 1 и 2 АПК внася делото в открито съдебно заседание за разглеждане на делото по същество.

1. В хода на съдебните производства органът представя:

а) свидетелство за регистрация на 2 броя специални автомобили - "сметосъбирач", марка "МАН", с регистрационни [рег. номер на МПС] и [рег. номер на МПС], собственост на общината;

б) 7 броя трудови договори за длъжността "шофьор на специален автомобил по сметосъбиране" за 3 лица и 16 броя трудови договори за длъжността "сметосъбирач" за 8 лица, както и доказателства за изплатени им трудови възнаграждение за процесния период;

в) пътни листове за двата автомобила и стокови разписки за предадените битови отпадъци;

г) 4 броя длъжностни характеристики за длъжността "сметосъбирач" и 1 бр. длъжностна характеристика за длъжността "шофьор на специален автомобил по сметосъбиране";

д) Заповед № 108 от 18.03.2013 г. на кмета на общината за определяне на служители от общинската администрация за орган по приходите и Акт № 2 от 20.03.2013 г. на ръководителя на звеното за местни приходи за определяне на длъжностно лице за възлагане на ревизии.

1. В хода на съдебните производства съдът:

а) разпитва свидетелите Чобанов и Запрянов – служители на Община Садово и свидетеля Радева – служител на едноличния търговец;

б) приема две съдебни експертизи – едната установява липса на информация в електронен вид за извършван мониторинг посредством глобална система за позициониране (GPS) на автомобилите на общината, извършващи сметосъбиране и сметоизвозване; другата установява разходите на общината за извършване на услугата.

ІV. По съществото на спора:

Съдът, въз основа на така установените факти и след като обсъди твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и извърши служебно, на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 във вр. с чл. 227, ал. 1 и 2 АПК, проверка на Ревизионен акт № 14 в оспорената част, приема от правна страна следното:

1. По компетентността на органа:

Ревизионен акт № 14 е издаден от компетентен орган. Със Заповед № 108 на кмета на общината служителите от общинската администрация, на които е възложена със Заповед № 4 ревизията на едноличния търговеца, са определени за орган по приходите. Самият акт за възлагане на данъчна ревизия е издаден от компетентен орган с оглед на Акт № 02 от 20.03.2013 г., за определяне на ръководителя за звеното за орган, възлагащ данъчна ревизия. Ревизионният доклад е издаден от определените за извършване на ревизията органи по приходите, а ревизионният акт е издаден от ръководителя на ревизията и органът, възложил ревизията.

1. По формата на акта:

Оспореният ревизионен акт е издаден в исканата от закона писмена форма – в съответствие с установения образец, и съдържа изискуемите от чл. 120 ДОПК реквизити. Към ревизионният акт е приложен ревизионният доклад и органът е обсъдил възраженията на едноличния търговец.

1. По административнопроизводствените правила:

В хода на административното производство по издаване на оспорения ревизионен акт органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта за възлагане на данъчната ревизия е от 24.04.2013 г. като е определен срок за завършване на ревизията 24.07.2013 г. в съответствие с изискването на чл. 114, ал. 1 ДОПК. Ревизионният доклад е издаден на 6.08.2013 г., т. е. в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК. Ревизионният доклад е връчен на търговеца на 8.08.2013 г. в срока по чл. 117, ал. 4 ДОПК. На задълженото лице е предоставена възможност да представи възражения по ревизионния доклад в съответствие с чл. 117, ал. 5 ДОПК. Самият ревизионен акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК с оглед на подаденото на 21.08.2013 г. възражение на търговеца.

1. По материалната законосъобразност на оспорения акт:

Както посочи съдът в Решение № 6574, за да бъде едно лице задължено за такса битови отпадъци е необходимо да са налице следните предпоставки: 1.) лицето да има качеството на субект по чл. 11 ЗМДТ, т. е. да е собственик или ползвател на недвижим имот, разположен на територията на съответната община; 2.) общината да е създала нормативни предпоставки за дължимост на таксата – общинският съвет да е приел решение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата, кметът на общината да е издал заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в които общината ще предоставя съответните услуги, както и честотата на предоставяне; 3.) конкретният имот да попада в границите на районите, в които общината ще предоставя услугите; 4.) общината реално да престира услугите.

По делото е безспорно, че едноличният търговец има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ. Безспорно е установено, че общината е приела решение по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ за всяка от годините. Безспорно е също, че кметът на общината е издал заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за определяне на границите на районите, в които общината ще предоставя съответните услуги, както и честотата на предоставяне.

Но от така установените по делото релевантни за претендираното задължение за такса за битови отпадъци факти не се установяват част от кумулативно изискуемите елементи на задължението – общината не е създала по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване нормативни предпоставки за дължимостта на таксата и конкретният имот не попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване.

Със заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ са определени: 1.) вида на услугите, които общината ще предоставя; 2.) границите на районите, в които ще ги предоставя, и за 2012 г., считано от 9.03.2012 г., честотата, с която ще ги предоставя. От анализа на тези заповеди е видно, че първо, общината предоставя само услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Услугата поддържане на честотата на териториите за обществено ползване не е посочена като услуга, която общината ще предоставя. Вярно е, че общинският съвет е приел размер на таксата за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но за да породи правно действие така приетият размер на таксата е необходимо кметът на общината, със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, изрично да посочи кои услуги общината ще предоставя и в какви граници на съответния район. Това кметът на общината не е сторил със заповедите си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, поради което по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не е налице част от втората кумулативна предпоставка за дължимост на таксата – услугата не е посочена като предоставяща се от общината.

По отношение на услугата сметосъбиране и сметоизвозване, видно от заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, кметът на общината е посочил както предоставянето им, така и границите на районите, в които се предоставя, а за периода след 9.03.2012 г. и честотата на предоставяне. За да определи границите на районите, в които общината ще предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване, кметът на общината в Заповед № 385 и Заповед № 1673 е използвал понятието "чертите на застроително-регулационните граници на съответното населено място".

Така приетото от кмета на общината дефиниране на границите на районите, в които общината ще предоставя процесните услуги налага следното уточнение:

Населено място, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), е исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населеното място е урбанизирана територия, а нейните граници, с оглед на чл. 106, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), се определят с общия устройствен план на общината или на част от нея, а когато такъв няма – с подробен устройствен план съгласно чл. 109, ал. 2 ЗУТ.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ, според основното им предназначение, определено с общите устройствени планове, териториите в страната са: урбанизирани – населени места и селищни образования, земеделски, горски, защитени, нарушение за възстановяване, заети от води и водни обекти и на транспорта. Видно от представената от органа справка за правния статус на процесния поземлен имот и скица на имота същият попада в територия, която по своето основно предназначение по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ е земеделска и се намира в землището на гр. Садово. Територията, която по своето основно предназначение, а не по начин на трайно ползване, е земеделска, не може да бъде част от урбанизираната територия и с оглед на това не може да бъде включена в "застроително-регулационните граници" на населеното място.

Процесният имот, видно от доказателствата по делото, е с начин на трайно ползване – "за друг вид производствен, складов обект", което значи, че въз основа на подробен устройствен план – одобрен със Заповед № 5 от 17.01.2006 г., предназначението на имота е променено, но това не го включва автоматично в "застроително-регулационните" граници на населеното място. Следователно, процесният поземлен имот се намира извън строителните граници на гр. Садово. Той безспорно е недвижим имот, който с оглед на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, е обект, подлежащ на облагане с данък върху недвижимите имоти, тъй като е поземлен имот, разположен извън строителните граници на населеното място, но който има предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Този факт, сам по себе си, е предпоставка за дължимост и на таксата за битови отпадъци, но при спазване на останалите кумулативни изисквания за дължимостта й.

В случая, избраният от кмета на общината начин на определяне на границите на районите, в които общината ще предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, не включва поземлени имоти извън строителните граници на населеното място, които имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. С оглед на това, за задължението за таксата за битови отпадъци за услугите сметосъбиране и сметоизвозване не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки. Това прави ненужно извършването на проверка фактически общината предоставяла ли е или не услугата на жалбоподателя. Дори и общината да е предоставяла фактически услугата – с оглед на ангажираните от органа доказателства за наличие на собствени на общината ресурси (материални, човешки, финансови) и организация на дейността, задължението за нейното заплащане няма да бъде в резултат на дължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, а ще следва да бъде установена по реда на исковото производство като водене на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл. 60 от Закона за задълженията и договорите.

Видно от изложеното, установените с Ревизионен акт № 14 в оспорената част задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2012 г. са определени незаконосъобразно, тъй като не са налице всички кумулативни предпоставки за тяхната дължимост. Това прави оспорения ревизионен акт в тази част незаконосъобразен. Съдът следва да го отмени.

С оглед на изхода от спора, направено от жалбоподателя искане и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът следва да осъди Община Садово да заплати на едноличния търговец направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, за всички инстанции, са: 50, 00 лв. държавна такса; 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение договор за правна защита и съдействие от 6.02.2014 г. и разписка от 10.03.2016 г.; 500, 00 лв. адвокатско възнаграждение по анекс от 29.11.2018 г. към договора за правна защита и съдействие от 6.02.2014 г. и разписка от 30.11.2018 г.; 400, 00 лв. възнаграждение на вещи лица. В договора за правна защита и съдействие от 6.02.2014 г. е вписано адвокатско възнаграждение в размер на 1 000, 00 лв., платимо преди първото по делото заседание в Административен съд, гр. Пловдив, но доказателства за плащането на така уговореното възнаграждение по делото не е представено. С оглед на това и при отчитане на факта, че с Решение № 1509 от 30.08.2017 г., постановено по административно дело № 1175/2016 г., Административен съд, гр. Пловдив е допуснал поправка на Решение № 732 като е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу Ревизионен акт № 14 в частта досежно определената за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2012 г. таксата за обезвреждане на битови отпадъци в размер на по 700, 74 лв. за всяка година и в тази част решението е влязло в сила, съдът следва да присъди на едноличния търговец направените по делото разноски съразмерно предмета на настоящото дело – законосъобразността на Ревизионен акт № 14 в частта досежно определените такси за сметосъбиране и сметоизвозване и за поддържане на териториите за обществено ползване. Размерът на доказаните разноски, съразмерно уважената част на жалбата, е 1 160, 00 лв. Съдът не следва да се произнася по дължимост на разноски от жалбоподателя, тъй като органът не е направил своевременно искане в настоящото производство за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 АПК във вр. с чл. 160, ал. 1 ДОПК Върховният административен съд