Решение № 6435 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2014 г.

Решение № 6435 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12388/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението " /ГДПБЗН/ - МВР срещу решение № 3903/12.06.2014 г. по адм. дело № 2439/2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 139/14.02.2014 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че оспореното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материално правна незаконосъобразност, иска отмяна на решението, отхвърляне на оспорването срещу заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - Светослав Димитров Димитров, жив. в гр. София, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е установил, че с оспорената пред него заповед за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в хода на процедура по обществена поръчка "Доставка на седлови влекач с полуремарке - тежковоз", инспектор Светослав Димитров Димитров - ВНД началник на сектор " Правно - нормативно обслужване" при ГДПБЗН, категория Г - II степен, като чл. на комисия е допуснал нарушение на установените процедурни правила, като неправомерно е приел документ, различен от референция - писмо - препоръка от 07.05.2013 г. на МС, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (отм.) вр. с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на Димитров. Съдът е изложил доводи, че заповедта е издадена при съществени административнопроизводствени нарушения - неспазване на двумесечния преклузивен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), липсват задължителни реквизити по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Не е съобразена материалноправната разпоредба на чл. 221, ал. 1 от ППЗМВР, според която дисциплинарната разпоредба е лична, процесното писмо е от получателя по доставката, който може да потвърди или не качественото изпълнение на договора и същото е кредитирано като годно доказателство в съдебно решение № 15038/14.11.2013 г. по адм. дело № 11186/2013 г. по описа на ВАС, касаещо отстраняването на един от участниците в описаната в заповедта процедура по обществена поръчка. Решението е правилно. Обоснован е изводът за неспазване на преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР (отм.), независимо, че констатацията за липса на дата на резюлията на дисциплинарно-наказващия орган върху обобщената справка е неточна - под нея с дребен шрифт е нанесена дата -13.12.2013 г. и в съответствие с правилото на чл. 60, ал. 3 от ГПК срокът е изтекъл на 13.02.2014 г. - работен ден, а заповедта е издадена на следващия ден. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР (отм.) - небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. Дисциплинарното наказание е наложено без посочване на конкретната хипотеза, респективно хипотези от визираните в разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР (отм.), за да може да се прецени относимостта на действията на служителя към конкретен състав на дисциплинарно нарушение. Следователно правилно административния съд приема, че не са налице доказателства за приетото от дисциплинарно-наказващия орган в оспорената заповед за извършено дисциплинарно нарушение. На следващо място, възлагането на обществени поръчки с бюджетни средства и осъществяването на контрол по изпълнението на договори за доставки, услуги и строителство е възложено по силата на закона на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности", която е структура на МВР за извършване на материално-техническо осигуряване и социално обслужване на структурите на министерството /чл. 52м ЗМВР отм./. Възлагането на участие в комисия по провеждане на обществена поръчка на ответника по касация не съставлява изпълнение на служебни задължения по аргумент от разпоредбата на § 1, т. 2 ЗМВР (отм.), съгласно която "действия при изпълнение на служебни задължения" са такива действия или бездействия, които съставляват изпълнението на задължения, произтичащи непосредствено от заеманата длъжност. В разглеждания случай задължение, свързано с участие в комисии по провеждане на обществени поръчки не е включено в длъжностната характеристика на Колев. Дори да се приеме обратното, членовете на помощния орган - комисията за провеждане на обществената поръчка, нямат законово разписани индивидуални задължения, те действат като колектив и вземат междинните решения в хода на обществената поръчка съвместно, а дисциплинарната отговорност е лична отговорност и се налага за лични правонарушения, а не за колективни. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение