Решение № 15109 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2020 г.

Решение № 15109 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8112/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез юриск. Д. Попов, срещу Решение № 85 от 10.03.2020 г., постановено по адм. д. № 883/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което по жалба на В. Димитров е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Считат, че издаването на АУПДВ не следва задължително да се предшества от издаването на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество като бъде оставен в сила АУПДВ. В зависимост от изхода на делото се претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът – В. Димитров, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Стара Загора по жалба на В. Димитров е отменил АУПДВ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който е изключен от подпомагане и по отношение на него е установено публично държавно вземане в размер на 7 151. 29 лв., представляващ 75 % от общата изплатена сума за финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" за кампании 2013 г. и 2014 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. От фактическа страна съдът е приел, че В. Димитров през 2013 г. с подадено Заявление за подпомагане с УИН 24.11.0613/80046, е заявил финансово подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., във връзка с което е поел 5-годишен ангажимент за извършване на земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район. Лицето е подало и Заявление за подпомагане с УИН 24.19.0514/84377 за кампания 2014 г., вкл. по мярка 212 от ПРСР 2007 – 2013 г., като за първата и за втората година от ангажимента е получил финансово подпомагане по мярка 212 в общ размер на 9 535. 93 лв. За кампания 2015 г. кандидатът не е подал заявление за подпомагане по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските", с което е нарушил изискването /не е изпълнил задължението/, предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2008 г., а именно кандидатите за подпомагане да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. При установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, решаващият състав е стигнал до извода, че последният е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. В подкрепа на своя извод е изложил мотиви, че не се установява към датата на постановяване на процесния АУПДВ да има издаден, още по-малко да е налице влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент /изключване от подпомагане/ по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. по отношение на жалбоподателя. Следователно установеното с обжалвания АУПДВ № 01-6500/4749#2 от 03.10.2019 г. като възникнало и изискуемо публично държавно вземане не се основава на предходен и влязъл в сила административен акт. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., преди изменението й с оглед решение № 4401/13.04.2016 г. по адм. дело № 4639/2015 г. на ВАС, Пето отделение (отменена е Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 11/03.04.2008 г., като това изменение е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 71 от 13.08.2013 г., по протест на Върховната административна прокуратура.), е предвиждала при неизпълнение на задължението за подаване на заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. С посоченото решение на ВАС, Пето отделение е отменено изменението в 14, ал. 1 от цитираната наредба, поради което при неизпълнение на задължението за подаване на заявление, не се предвижда прекратяване на ангажимента, а изключването от него. Оспореният пред първостепенния административен съд АУПДВ е издаден при приложението на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. след влизане в сила на решение № 4401/13.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение, в който няма изискване административният орган първо да прекрати с индивидуален административен акт многогодишният ангажимент на земеделския стопанин и едва тогава да постанови АУПДВ за възстановяване на платените му суми за подпомагане. С чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 г. изрично се разпорежда, че кандидатът за подпомагане е задължен да подава заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район за всяка година след първото компенсаторно плащане. Следователно, с оглед установените факти и обстоятелства по делото Димитров не е изпълнил това императивно изискване на Наредбата и не е подал заявление за плащане за 2015 г. В процесния случай административният орган с АУПДВ е изключил от подпомагане Димитров на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба и е определил за възстановяване на 75 % от платената сума за 2013 г. и 2014 г. Неправилно съдът в обжалваното решение е приел, че следва да е налице предхождащ административен акт, с който да е прекратен многогодишния ангажимент и едва след влизането му в сила, да се издаде АУПДВ. Такава уредба не се съдържа нито в ЗПЗП, нито в Наредба № 11/03.04.2008 г. С оглед гореизложеното първоинстанционният съд не се е съобразил с посочените материалноправни разпоредби и е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна, като следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Димитров срещу оспорения от него АУПДВ. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на касатора е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,