Решение № 5082 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2015 г.

Решение № 5082 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Ф." ЕООД със седалище гр. Б. срещу решение № 125 от 17 април 2015 г., постановено по адм. д. № 99/2015 г. по описа на Административен съд В. Т., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за дерегистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) № 120991400007785/16 септември 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 46/28 януари 2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответника - директора на ДОДОП, чрез пълномощника му юрк. В. В., е постъпил писмен отговор, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. Т. е образувано по жалба на "Б. Ф." ЕООД срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 120991400007785/16 септември 2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 46/28 януари 2015 г. на директора на ДОДОП, с което е прекратена регистрацията на дружеството по инициатива на орган по приходите поради наличие на обстоятелство по чл. 176, т. 4 от ЗДДС. Съдът е приел, че оспорения акт за дерегистрация е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС е дадена възможност на компетентния орган по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция по приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. От данните по делото е установено, че към 31 юли 2014 г. дружеството е разполагало с активи в размер на 2 899 000.00 лева, а размерът на задълженията му към същата дата е 4 990 000.00 лева, т.е. - разликата между активите и задълженията на "Б. Ф." ЕООД е отрицателна. При това положение наличието на каквото и да е публично задължение ще е по-голямо от тази разлика, с което са изпълнени изискванията на цитираната правна норма за прекратяване регистрацията на дружеството по ЗДДС. В случая, както обосновано е приел административния съд, следва да се имат предвид само тези публични задължения, установени с влезли в сила актове. Поради това съдът правилно е редуцирал сумата на установените публични задължения на 365 474.54 лева, за наличието на които задължения се е позовал на наличните по делото доказателства, които не са оспорени от страните. Законосъобразен е и извода на инстанцията по същество, че извършилия проверката орган по приходите е определил неправилно размерът на публичните задължения, като е включил в тях и задължението по ревизионен акт № 2251300077/31 юли 2013 г., който не е влязъл в сила. Това обстоятелство - обратно на твърдяното в касационната жалба, не обосновава извод за незаконосъобразност на акта за дерегистрация по ЗДДС. С този акт се установява факта, че общата стойност на публичните задължения надхвърля стойността на активите на данъчния субект, намалена с неговите задължения, което надхвърляне в случая е налице. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, касационният жалбоподател ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,