Решение № 1590 от 8.2.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1863/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Вълканов и В. Вълканова, двамата от гр. Провадия, против решение 2092 от 04.11.2019 г., постановено по адм. д. 726/2019 г. по описа на Административен съд Варна.

С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната на решението, както и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед.

По делото е постъпила и частна жалба от А. Русев и В. Бойчева по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК против определение 3081 от 05.12.2019 г. по същото дело. Излагат се доводи за неправилност на определението, като се иска отмяната му и уважаване на молбата. Тези страни оспорват касационната жалба.

Ответникът кмета на община Провадия взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът Висш съдебен съвет взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответниците община Провадия, Г. Георгиев, С. Савов, И. Кънев нотариус, Б. Боев, В. Боев, Л. Бербенков, Р. Бербенкова, ПК Наркооп, ЕТ С. Стоев - Румифарм, Слънчеви лъчи Провадия ЕАД и Районен съд Провадия не вземат становище по жалбите.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Касационната жалба е допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Вълканов и В. Вълканова, двамата от гр. Провадия против заповед 269 от 15.02.2019 г. на кмета на община Провадия, с която на основание чл. 129, ал. 2 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ XXIII-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, като се променя отреждането на имота за обществено обслужващи дейности и се определя устройствения режим, начин и характер на застрояване в парцела. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания за отмяната й по чл. 146 АПК.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, както и основна и допълнителна съдебно-техническа експертиза, правилно кредитирани като компетентни и обективни, административният съд е установил всички правнозначими факти. Със заповед на кмета на община Провадия 262/15.07.1997 г. е одобрен действащия за УПИ XXIII-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия ПУП-ПРЗ, като посоченият имот е без конкретно отреждане за застрояване. Оспореното изменение на ПУП-ПРЗ касае промяна предназначението на имота в за обществено обслужващи дейности и се определя устройствения режим, начин и характер на застрояване в парцела. Предвижда се свързано застрояване между процесния УПИ и други два УПИ, като не се предвижда промяна в застрояването на УПИ XV-1340 и УПИ XIV-1339 в кв. 72 по плана на гр. Провадия /на оспорващите/. Правилни и в съответствие със заключенията на вещите лица са изводите на съда за материална законосъобразност на оспореното изменение на ПУП, с което са спазени устройствените показатели по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ и изискванията по чл. 38 от Наредба 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Правилно и обосновано е прието от решаващия съд, че оспорената заповед е и процесуалноправно законосъобразна издадена при спазване на установената форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процесният план е изменен на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ съгласие на собствениците на имотите по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, каквито А. Русев и В. Бойчева са, от чието име е било подадено заявлението, по което е било проведено административното производство, приключило с издаването на оспорения акт.

Правилен и съответен за материалния закон е и изводът на административния съд за законосъобразно издаване на оспорената заповед от компетентен административен орган - зам.-кмет, при условията на заместване, което е разрешено от закона / § 1, ал. 3 ДР ЗУТ/ и изрично разпоредено със заповед 357/13.02.2019 г. при отсъствие на кмета на общината, цитирана до мястото за полагане на подписа на издателя.

По делото е установено, че жалбоподателите са собственици на УПИ XV-1340 и УПИ XIV-1339 в кв. 72 по плана на гр. Провадия. Този имот не е предмет на изменението на регулацията, одобрено с оспорената заповед. Предмет на това изменение е УПИ XXIII-1341. Законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че одобреното изменение на регулацията по отношение на посочения имот, който не е собственост на жалбоподателите не противоречи на закона. По делото е установено, че одобреното изменение не засяга регулационните граници, както на УПИ XXIII-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия, така и на имотите на жалбоподателите - XV-1340 и УПИ XIV-1339. Изменението по отношение на УПИ XXIII-1341 в кв. 72 по плана на гр. Провадия се изразява в промяна отреждането на имота за обществено обслужващи дейности и определяне устройствения режим, начин и характер на застрояване в парцела, с препратка към графичната част на плана.

По тези съображения обжалваното решение се явява правилно и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да остане в сила.

1. Частната жалба е подадена срещу подлежащо на обжалване определение и в срока по чл. 230 АПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С Определение 3081/05.12.2019 г., постановено по адм. дело 726/2019 г. по описа на Административен съд-Варна е отхвърлена молбата на частните жалбоподатели за допълване или изменение на Решение 2092 от 04.11.2019 г. постановено по делото в частта за разноските. Съдът е посочил, че за да се уважи искането за присъждане на разноски следва да са налице кумулативно следните предпоставки: да са представени доказателства за направени разноски, искането за присъждане на разноски да е направено в срок и да е представен списък на разноските. По същество е приел, че няма направено своевременно искане за присъждане на разноски, а именно до приключване на последното съдебно заседание.

Определението е правилно.

Видно от данните по делото няма своевременно направено искане за присъждане на разноски. . Тъй като правото на разноски е субективно право на страната, съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран. Такава хипотеза би възникнала, ако съдът е бил сезиран, но е пропуснал да се произнесе или е уважил искането за присъждане на съдебни разноски частично, или при произнасянето си е допуснал грешка, респ. в тази част постановения от него акт е бил неправилен. В случая процесуалният представител в хода по същество е изложил становището на жалбоподателите, но до приключване на устните състезания не е направил искане за присъждане на разноски, поради което не са налице условия за присъждане на разноски. Тъй като правото на разноски е субективно право на страната, съдът дължи произнасяне по него само тогава, когато е сезиран, поради което в случая не са налице условия за присъждане на разноските. Затова частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,