Решение № 9581 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2012 г.

Решение № 9581 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2012 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Яна Минвазиховна Аминова от с. Беленика, община Кърджали срещу решение № 18 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 347/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество неоснователна. С решение № 18 от 25.01.2012 г. по адм. дело № 347/2011 г., Административен съд - гр. Кърджали, е отхвърлил жалбата на Яна Минвазиховна Аминова от с. Беленика, община Кърджали срещу Заповед № КЖ101498 от 4.10.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали, потвърдена с Решение № РД 03-22 от 31.10.2011 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните оплаквания на касаторката се свеждат до това, че домът й не е посещаван от социалния работник при дирекция "Социално подпомагане" - гр. Кърджали - Пепа Манева Александрова, както и че не съжителства на семейни начала със Селяхтин Наим Раим. Към настоящата касационна жалба Аминова е представила лична карта № 609912520 от 26.06.2008 г., от която е видно, че Раим е с адресна регистрация с. Беленика, ул. Извън регулацията № 34, на който адрес живее и Аминова. Двамата имат син Мерт, роден от това съжителство. Касаторката живее на посочения адрес като твърди, че имота е на сестра на Раим, но не плаща наемна цена поради липса на средства. Този факт, както и твърдението й, че реално не съжителства с Раим, логично не могат да бъдат обяснени като се има предвид, че Аминова притежава масивна жилищна сграда на един етаж и частичен призем със застроена площ 87.40 кв. м, построен върху 670 кв. м земя, находящи се в с. Ястреб, община Кърджали, обстоятелство, което се установява от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 50, том. II, рег. № 1966, дело № 241/2007 г. Този имот й е продаден от Раим, който към онзи момент е носил имената Стефан Найденов Марчев. Правилно първоинстанционният съд е изградил изводите си относно фактическата обстановка за съжителстването на Аминова и Раим на съпружески начала, като е обсъдил в тяхната съвкупност доказателствата по делото, включително и свидетелските показания на социалния работник Пепа Александрова. Последната описва конкретно детайли от дома на Аминова и проведените разговори с Раим, сочещи на налични доходи от негова страна като строителен работник в чужбина и съжителство с Аминова. Разпоредбите на ЗСП и ППЗСП не изискват при посещения на социалния работник в дома на кандидатстващия за помощ, той да бъде съпровождан от кмета на общината. Жалбоподателката по първоначалното дело не е ангажирала доказателства относно съжителството си с Раим, от които да се направят изводи, различни от отразените в социалния доклад от 27.09.2011 г. и от свидетелските показания на Александрова. Пред жалбоподателката е съществувала правната възможност да поиска Раим да бъде разпитан по делото като свидетел, но тя не го е сторила. Подобно установяване не би представлявало установяване на отрицателни факти, а установяване на обстоятелства, различни от констатираните от органите за социално подпомагане. Видно от молбата-декларация от 7.09.2011 г., Аминова не съобщава нищо относно съжителството си с Раим, нито за наличието на собствен жилищен имот, в който тя не живее. При тази фактическа обстановка правилно компетентните органи са преценили, че при установени от тях обстоятелства, които кандидатстващото за помощта за отопление с твърдо гориво лице не е декларирало, не може да се прецени дали в този случай са налице условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на Министерство на труда и социалната политика. Стигайки до окончателния правен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,