Решение № 10024 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2013 г.

Решение № 10024 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4300/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на търговското дружество "Хлебозавод Велико Търново" АД, гр. Велико Търново, подадена от изпълнителния директор Александър Шеврикуко, срещу решение № 71 от 20.02.2013 г. по адм. дело № 1248/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Хлебозавод Велико Търново" АД срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени от служители при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Велико Търново и вписани в ревизионната книга на дружеството по чл. 408 КТ, според които:

1. Да се запази трудовото правоотношение с лицата, престиращи работната си сила в "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД с качество работодател към "Хлебозавод Велико Търново" АД с качество на работодател. На основание чл. 123, ал. 1, т. 6 и т. 7 КТ да се сключат допълнителни споразумения с горните лица, които да се регистрират в ТД на НАП по разписан от законодателя ред (срок: 01.11.2012 г.).

1. Прехвърлените лица при установяване на трайно загубена работоспособност на основание чл. 317, ал. 1 и сл. КТ да бъдат трудоустроени по реда на Наредбата за трудоустрояване (срок: 15.11.2012 г.).

За да отхвърли жалбата като неоснователна Великотърновският административен съд е приел, че:

а) търговската дейност на "Хлебозавод ВТ 2012" ООД и на настоящия жалбоподател "Хлебозавод Велико Търново" АД е извършвана чрез абсолютно идентични активи (сгради, съоръжения и машини, собственост на "Велттед инвест" ООД, гр. Габрово, като апортна вноска на съдружника "Бранц Уайнс енд Фуудс" ООД, с търговска регистрация в САЩ), които са били ползвани от различни търговски дружества, в т. ч. и от "Хлебозавод ВТ 2012" ООД;

б) останалите работници, без Божидар Иванов (по чийто сигнал е направена проверката, завършила с оспорените задължителни предписания), които са престирали работната си сила в предприятието на "Хлебозавод ВТ - 2012" ООД, са продължили да правят това и когато предприятието фактически е станало предприятие на "Хлебозавод Велико Търново" АД.

Решението на Великотърновския административен съд е неправилно - постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и особено на тези по чл. 170, ал. 1 и чл. 171, ал. 4 АПК, противоречи на материалния закон и е необосновано. Налице са всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което това решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Великотърновския административен съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди и отговори на следните въпроси:

1. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, посочени в чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), първата от които е да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите - чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.

Граматическото тълкуване на тази разпоредба води до извода, че принудителните административни мерки по чл. 404 КТ се прилагат:

• за предотвратяването на нарушенията - това са т. нар. в правната теория и в съдебната практика превантивни принудителни административни мерки;

• за преустановяване на нарушенията - това са т. нар. преустановителни административни мерки;

• за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушенията - това са т. нар. поправителни принудителни административни мерки.

Независимо от конкретния техен вид, принудителните административни мерки по правило се прилагат с индивидуален административен акт.

Формата и съдържанието на индивидуалния административен акт, ако не са регламентирани със специален закон, трябва да бъдат посочените в общия процесуален закон - чл. 59 АПК.

Според чл. 408, ал. 1 КТ констатациите от извършените проверки и предписанията на контролните органи за спазване на трудовото законодателство се вписват в ревизионна книга.

В позитивното българско право редица нормативни актове изискват да бъдат вписани в специални регистри правнозначими обстоятелства. Някои нормативни актове изискват вписване на актове и документи - както официални, така и частни. Такива актове и документи, например, са посочени в чл. 112, чл. 114 и чл. 115 от Закона за собствеността (глава IХ "Вписвания"), в наредбата по чл. 29, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационния контрол, чл. 607 от Гражданския процесуален кодекс и т. н. Други нормативни актове изискват да бъдат вписани конкретни съществени данни - напр. чл. 39 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, чл. 131а и чл. 132 от Закона за здравето и др. Трети пък изискват вписване в специални регистри като правопораждащ юридически факт - напр. чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за медиацията, чл. 27, ал. 1 и 3, чл. 53 и др. от Закона за виното и спиртните напитки и т. н.

Вписването в ревизионната книга по чл. 408, ал. 1 КТ несъмнено няма характеристиката на правопораждащ юридически факт.

Тогава същественият въпрос, на който Великотърновският административен съд следва да даде отговор е: вписването на предписанията на контролните органи в ревизионната книга равнозначно ли е на издаване на индивидуален административен акт във формата и със съдържанието по чл. 59 АПК или това вписване е въведено от законодателя с цел да се съобщят по този начин предписанията на техния адресат и въобще чрез това вписване да се даде гласност на задължителните предписания.

1. Един от съществените елементи от формата на индивидуалния административен акт са мотивите към него, които се състоят в посочване на фактическото и правно основание за неговото издаване. Константна е съдебната практика (чието начало е поставено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС), че мотивите могат да бъдат изложени отделно от акта.

Намиращите се по делото заверени преписи от вписани в ревизионната книга на "Хлебозавод Велико Търново" АД задължителни предписания очевидно не съдържат мотиви. Подробно описание на фактите и направените въз основа на тях изводи се съдържат в писмените бележки на Дирекция "Инспекция по труда" (л. 114 и сл. от делото на ВТАС), изготвени от ст. юрисконсулт Анета Тодорова, посочена и като издател на оспорените от "Хлебозавод Велико Търново" АД задължителни предписания. Ако се приеме, че това са мотивите (фактическо и правно основание) за издаване на задължителните предписания, то тогава следва да бъдат дадени отговори на въпросите:

• има ли в случая промяна на работодателя по смисъла на чл. 123 или чл. 123а КТ и на кое от изброените там основания;

• приложима ли е и в случая константната практика на Върховния касационен съд, според която "запазването на трудовите правоотношения с работниците и служителите при промяна на работодателя по чл. 123 и чл. 123а от КТ става по силата на самия закон (ex lege), като за това не е необходимо волеизявление, нито от страна на работника или служителя, нито от страна на новия работодател" (реш. № 99 от 26.03.2013 г. по гр. д. № 631 от 2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и др.).

1. Отговорът на последния въпрос е от съществено значение за отговора на въпроса, ако промяната на работодателя по чл. 123 и чл. 123а КТ настъпва по силата на закона и за това не е необходимо никакво волеизявление, допустимо ли е въпреки това работодателят да бъде задължен с предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ да направи изрично и в определен срок такова волеизявление.

1. При новото разглеждане на делото съдът отново следва да даде указания на Дирекция "Инспекция по труда", че според чл. 170, ал. 1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Дирекция "Инспекция по труда" трябва да отстрани някои фактически неточности, които се съдържат в посочените по-горе (т. 2, абзац 2) писмени бележки, освен ако не изложи с нов акт липсващите в ревизионната книга мотиви към оспорените от "Хлебозавод Велико Търново" АД задължителни предписания. Така например, приетото в тези писмени бележки, че ""Хлебозавод Велико Търново" ООД с ЕИК 107546750 (...) е един от собствениците на "ВЕЛТТЕД ИНВЕСТ" ООД с ЕИК 107555781", не съответства на данни в търговския регистър за последното дружество. Съществени въпроси поражда и изразеното в тези писмени бележки становище, че недвижимите обекти, описани в приложения по делото "Договор за наем от 16.01.2012 г. (...)" са активи и пасиви на "Хлебозавод Велико Търново" ООД.

1. Приетото Великотърновския административен съд, че търговското дружество "Хлебозавод Велико Търново" АД е вписано в търговския регистър на 24.01.2012 г. също така не съответства на данните в този регистър. Най-вероятно съдебният състав, изразил това становище, е допуснал объркване на търговската регистрация с регистрацията по ЗДДС.

1. При новото разглеждане на делото Великотърновският административен съд следва да обсъди и въпроса дали лицето, по чиято инициатива (и най-вероятно в защита на чиито права) са издадени процесните задължителни предписания не е лице, за което тези предписания са благоприятстващ административен акт и поради това заинтересована страна по делото (арг. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 15 АПК).

1. Мотивите към новото решение по делото трябва да съдържат обсъждане на доводите, инвокирани от процесуалните представители на "Хлебозавод Велико Търново" АД с оспорването и в хода на цялостното съдебно производство.

1. Съдът следва да се произнесе и по сега направените от жалбоподателя разноски за водене на делото във Върховния административен съд - чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,