Решение № 9416 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2015 г.

Жалбата е подадената в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съкращаването на длъжността заемана от жалбоподателя според приетото от административния орган е в резултат на структурни промени във ведомството. Длъжностите, утвърдени със съответната длъжностна характеристика, като брой, йерархия и взаимодействие помежду им, установяват от една страна параметрите на персоналното участие, като отговорности и функции на всеки служител и от друга - реда на организацията в системата. Тези два елемента са взаимосвързани и доколкото основна водеща цел е дейността, за чието осъществяване са подчинени усилията на всички служители, в която и да е функционираща единица, структурата на нейното осъществяване обособява статуквото на служителя. Дейността се ръководи от съответния орган, в случая - министърът на здравеопазването. При спазване на законните изисквания, в рамките на правомощията му той утвърждава длъжностно разписание, което влиза в сила от 2.04.2015 г. според което за новата дирекция, длъжността директор отново е предвидена, независимо от различията във функционалното и съдържание. При направения сравнителен анализ на числеността на персонала в специализираната администрация на министерството преди и след изменението на нормативния акт се установява увеличение на щатните бройки, следователно структурната промяна, на която се позовава органа по назначаване не води до намаляване на броя длъжности в тази администрация. А сравнението на длъжностните разписания преди и след съкращението от своя страна разкриват и наличие на вакантни длъжности в новото разписание.

От друга страна, заключението на вещото лице е категорично относно значителността до степен на идентичност в припокриването на функциите, изискванията и задълженията, характерни за длъжността, изпълнявана от Т. Н. до съкращението с новоутвърдената длъжност началник отдел "Международни дейности, европейски въпроси и протокол", което според вещото лице е повече от 50 %.

В съдебната практика по прилагане на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл се приема, че за да е налице "съкращаване на длъжността" е необходимо кумулативно да са налице двете предпоставки: първо: длъжността да отпада като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията и, или тяхното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност. Това обикновено се постига при изваждане от длъжността на част от досегашните функции, задачи и задължения и комбинирането им с други, или пък допълване на характеристиките на досегашната длъжност, но във всички случаи следва да е постигнато качествено ново съдържание на длъжността. Второ- при намаляване на обема на дейността в съответната администрация, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл.

В разглеждания случай не е налице нито една от предпоставките за съкращаване на длъжността на служителя.

Действително определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Но защитата на правата на служителя от произвола на назначаващия орган е основен акцент в уреждащите правоотношенията помежду им нормативни актове. Колизията в интересите им е предпоставена от позициите, които заемат, органът има интерес от най-ефикасно управление на дейността, служителят от запазване или подобряване на собственото си статукво. При субординативната връзка между тях, подчиненото положение на служителя го поставя в по-уязвима позиция. ЗДСл гарантира правата му, като поставя категорични условия при прекратяване на правоотношението с него, както и запазването му при определени обстоятелства. Сравнението на обсъдените длъжности от вещото лице не дава основание да се приеме създадена качествено нова длъжност, различаваща се изцяло или в значителна степен от изпълняваната от жалбоподателя длъжност до прекратяване на служебното правоотношение от една страна, а от друга -не е налице и намаляване на обема на дейността в специализираната администрация, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. Напротив-налице е значително увеличение, включително и в новосъздадената дирекция, чиято структура е увеличена при запазване на основните функции и цели на постигане.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение с държавния служител е извършено в нарушение на материалния закон - чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, тъй като не са налице елементите на фактическото състояние - "съкращаване на длъжността". Нарушена е и целта на закона- длъжностите, утвърдени със съответната характеристика, като брой, йерархия и взаимодействие помежду им да подпомагат дейността на органа. Ето защо, утвърждаването на длъжности, включително идентични по съдържание със съкратената и обявени за вакантни не кореспондират на законовата цел - съкращението на длъжности и преструктурирането на административното звено да служат на оптимизацията на дейността, ръководена от министъра на здравеопазването.

По изложените съображения оспорената заповед като произнесена в нарушение на материалния закон и на целта му (чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК) следва да бъде отменена. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от Т. Н. за настоящата инстанция, настоящият състав на ВАС намира, че същото не е прекомерно и не се налага редуциране на размера му.

Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на касационния жалбоподател направените за настоящата инстанция доказани разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева изплатен адвокатски хонорар и депозит за съдебна експертиза в размер на 250 (двеста и петдесет) лева.