Решение № 1440 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2016 г.

Решение № 1440 от 3.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4769/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. К., гражданин на Мианмар, подадена чрез процесуален представител адв. Г. В., против решение № 1073/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 574/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като посочва, че същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, материалния закон и при несъобразяване с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Твърди, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства от личната бежанска история на чужденеца, не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход, в резултат на което е постановил решение в противоречие с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. С., в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил доказателствата по делото, възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. В настоящият случай се касае за последваща жалба за предоставяне на закрила, но чужденецът не навежда нови обстоятелства. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Н. К., гражданин на Мианмар, против решение № 9013/26.11.2015 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ, е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Н. К. по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Мианмар, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Приел е, че за чужденеца е съществувала възможността да се установи в Бангладеш, чието гражданство твърди, че притежава и където е живял. Той не заявява да е имал каквито и да било проблеми в страната си по произход. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е изложил обосновани изводи липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Н. К., гражданин на Мианмар, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход Мианмар. Предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Н. К. по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Мианмар или в трета сигурна за него страна - Бангладеш. Предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Н. К. да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, както и данните, съдържащи се в справките на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, от която е видно, че ситуацията в страната на произход на чужденеца Мианмар не може да се определи като международен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементите, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за прилагането на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила; на второ място - съществеността на тези обстоятелства, относно личното му положение или държавата на произход, и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед факта, че Н. К. не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материалния закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно, респ. че същият е законосъобразен. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,