Решение № 10940 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2018 г.

Решение № 10940 от 12.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7691/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А., чрез адв. В. Дундов, срещу Решение № 124 от 12.04.2018 г., постановено по адм. д. № 340 по описа на Административен съд – П. (АС - П.) за 2017 г. С него е отхвърлен предявеният от Атанасова иск срещу Администрацията на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за присъждане на обезщетение в размер на 10000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 22.05.2012 г. до 07.07.2017 г., причинени от незаконосъобразни актове на Администрацията на МС на РБ, представляващи точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВПМС) и точка 46 от Приложение № 4 към т. 3. 1. от Протокол № 5 от 29.10.2015 г. на МКВПМС, които са отменени с влезли в сила съдебни решения, съответно Решение № 334 от 11.10.2013 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на АС – П. за 2013 г. и Решение № 136 от 04.04.2016 г., постановено по адм. д. № 19 по описа на АС - П. за 2016 г., както и евентуалният иск на Атанасова, предявен срещу Администрацията на МС на РБ за присъждане на обезщетение в размер на 10 000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 22.05.2012 г. до 07.07.2017 г., причинени от бездействие на Администрацията на МС на РБ, изразяващо се в липсата на произнасяне със законосъобразен акт по искане за обезщетяване вредите по имота на Атанасова. В касационната жалба се твърди постановяване на решението, предмет на контрол при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно приел, че Атанасова не доказала претърпените вреди като елемент от фактическия състав на претендираните права. Поддържа се становище, че съдът достигнал до изводите си след повърхностно и неправилно тълкуване и оценяване на събрания доказателствен материал, след разочароваща и поставяща под съмнение обективността процесуална дейност и след некоректно прилагане на материалния закон. Излагат се конкретни и подробни съображения за обосноваване на доводите за наличие на всяко едно от касационните основания при постановяване на съдебния акт, предмет на контрол. Съдът явно толерирал ответната в първоинстанционното производство страна, нарушил принципа за равенство на страните, не допуснал своевременно поискан оглед на веществено доказателство, извършил едностранчиво и неубедително изследване на събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел относно претърпените от настоящата касационна жалбоподателка морални страдания били обсъдени самоцелно, изолирано от останалия доказателствен материал, в недостатъчна дълбочина, едностранчиво и тенденциозно. Допуснатите от съда процесуални нарушения, според Атанасова, довели до постановяването на необосновано и неправилно в материалноправен смисъл съдебно решение. В допълнение се сочи, че постановилият го съдебен състав бил предубеден, но немотивирано не уважил направения от Атанасова отвод. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – П. или уважаване на предявения главен или евентуален иск. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от името на Атанасова поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът – Администрацията на МС на РБ оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното решение да остане в сила. В съдебното заседание не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, свързани с допустимостта на съдебното решение. Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд въз основа на приобщените по делото писмени доказателства е безспорна. В касационната жалба Атанасова възразява срещу приетото от първоинстанционния съд на основание дадените от разпитания по делото свидетел Ц. М. показания във връзка с претърпените от нея вреди. Съдът приел, че от ангажираните гласни доказателства не се установяват релевантните за спора факти, за които е допуснат до разпит този свидетел, а именно: че в периода от 22.05.2012 г. до 07.07.2017 г. Атанасова е претърпяла неимуществените вреди, които са намерили проявление в първоначален страх и несигурност от това дали държавата ще й помогне в бедствието; тревога за сигурността на близките й; разочарование от липсата на загриженост от публичните организации на обществото; гняв и отчаяние, че дори и съдът не е в състояние да принуди административния орган да изпълни задълженията си, които вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменените актове на МКВПМС или от бездействието й да се произнесе със законосъобразен акт. Съдът кредитирал показанията на свидетеля Михайлов, че Атанасова е подавала молба за отпускане на някаква сума за обезщетение на вредите от земетресението през 2012 г., но не е удовлетворена и не е съгласна с определената й сума, но не дал вяра на казаното от свидетеля в останалата част, тъй като той преразказвал пред съда наученото от Атанасова и не излагал собствените си възприятия за релевантните за спора факти. Съдът не обсъдил показанията в другата им част, тъй като те нямали доказателствена стойност, доколкото свидетелят възпроизвеждал наученото от ищцата ("... Тя е споделяла с мен...;... Споделяла ми е, че има безсънни нощи, че лошо се храни, а също и че има здравословни проблеми. Това знам от нея...;.... Поне година и нещо има откакто ми е споделила... "), а не негови възприятия за тези факти. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът приел, че предявените при условията на евентуалност обективно съединени два иска, с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), са процесуално допустими, тъй като се твърдят претърпени от Атанасова неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни актове и бездействия на служители на Администрацията на МС. П., че в случая се претендират вреди в резултат на отменени с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразни решения, издадени от негови длъжностни лица, както и от бездействия на негови служители. Доколкото исковата претенция е насочена срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът, за който са изложени твърдения за постановени незаконосъобразни актове и бездействие, от които са причинени вредите на Атанасова, и е в съответствие с изискванията на чл. 205 от АПК, съдът направил извод, че исковата молба е предявена срещу легитимиран ответник. По предявения главен иск съдът приел от правна страна, че е осъществена първата от сочените в чл. 204, ал. 1 АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност - незаконосъобразните актове на МКВПМС: по точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 г. и по т. 46 от Приложение № 4 към т. 3. 1. от Протокол № 5 от 29.10.2015 г. на МКВПМС, които са отменени с влезли в сила съдебни решения, съответно Решение № 334 от 11.10.2013 г., постановено по адм. дело № 480/2013 г. и Решение № 136 от 04.04.2016 г., постановено по адм. дело № 19/2016 г. и двете на АС - П.. Съдът се основал на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), за да обоснове, че в тежест на Атанасова е било да проведе главно и пълно доказване на релевантните за правото на обезщетение факти, вкл. и на настъпилите неимуществени вреди, както и връзката им с отменените актове на администрацията. Посочил също така, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но това не освобождава Атанасова от събиране и представяне на всички доказателства, за да установи, че е претърпяла твърдените вреди, като във всички случаи вредите трябва да са действително настъпили и да се докажат от нея. Направил извод, че Атанасова не провела пълно и главно доказване на претърпените неимуществени вреди, тоест такова доказване, което да обоснове единствено възможния извод, че вредите са настъпили. Наред с това, съдът направил извод, че не било успешно проведено и доказването на пряката и непосредствена връзка на твърдените вреди с отменените актове на МКВПМС. В заключение посочил, че от събраните в съдебното производство доказателства не може да се обоснове извод, че неимуществените вреди са настъпили реално и са претърпени от Атанасова в периода от 22.05.2012 г. до 07.07.2017 г., както и че те са в резултат от посочените, отменени като незаконосъобразни актове. С оглед на това и като съобразил неблагоприятните последици за Атанасова от недоказаните изгодни за нея факти и връзката между тези факти, съдът приел, че главният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Поради неоснователността на главния иск, съдът се произнесъл и по предявения евентуален иск, с който Атанасова поискала да бъде осъдена Администрацията на МС да й заплати сумата от 10000, 00 лв., представляваща обезщетение на претърпените неимуществени вреди в периода от 22.05.2012 г. до датата на предявяване на исковата молба - 07.07.2017 г. поради бездействие, изразяващо се в липсата на произнасяне със законосъобразен акт по искане за обезщетяване на вредите по имота й. Съдът приел, че евентуалният иск е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. Приел за установено по делото, че действително е налице допуснато противоправно бездействие от административния орган, който през процесния период не се е произнесъл със законосъобразен акт по искането на ищцата за обезщетяване вредите по имота й. Посочил обаче, че само това незаконосъобразно бездействие не е достатъчно условие за ангажиране на отговорността на Администрацията на МС по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като недоказани останали твърдените от Атанасова за претърпени неимуществени вреди, както и връзка на вредите с бездействието. Такава връзка не се презюмира от закона, поради което подлежи на доказване от Атанасова, която я твърди. Ето защо съдът приел, че и евентуалният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. Решението е валидно, но е недопустимо. На първо място следва да се посочи, че според настоящия състав на Върховния административен съд, неоснователни са оплакванията на Атанасова, че съдът, въпреки проявената, според нея, предубеденост не се отвел, както тя поискала. Искането за отвод, направено от Атанасова с молбата й от 22.01.2018 г. не държи сметка, че след съдебното заседание, провело се на 09.11.2017 г. делото е преразпределено на друг съдия – докладчик с нарочен протокол за избор от 20.11.2017 г. Така след преразпределение на делото, новоразпределеният съдия – докладчик, в съдебното заседание на 07.12.2017 г. е констатирал необходимост от прецизиране на петитума на исковата молба, като на основание чл. 129, ал. 4, във вр. с ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 127, ал. 1 и ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е дал указания за изпълнение. Указанията му са били уместни и необходими, предвид това, че нередовността на исковата молба не е била констатирана по – рано. Като установил, че указанията не били изпълнени в цялост, с Разпореждане от 14.12.2017 г. съдът дал допълнителна възможност за това на Атанасова. Така предприетите от съдебния състав, постановил обжалваното решение процесуални действия не водят на извод за "нежелание" да разгледа делото и реши спора. Ето защо, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и е отказал да се отведе, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Неоснователни са и възраженията на касационната жалбоподателка, че първоинстанционният съд толерирал ответника в първоинстанционното производство като му дал възможност след настъпила процесуална преклузия да взима становище по направени искания и да формулира свои такива, с което нарушил принципа на равенство между страните в процеса. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете, предявени на посоченото основание, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуални правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в глава 11, дял III от АПК. Безспорно АПК не предвижда преклузивни срокове за извършване на процесуални действия от страните. За неуредените случаи е допустимо само субсидиарно приложение на ГПК, предвид чл. 144 АПК. Субсидиарното приложение обаче допуска такова само за неуредени въпроси, при отчитане спецификата на процеса по АПК. При съобразяване на направеното от Атанасова уточнение в първоинстанционното производство с молбите от 14.12.2017 г. и от 22.01.2018 г. в изпълнение на указанията на съда, следва да се приеме, че предявеният от нея иск срещу Администрацията на МС е за обезщетяване на вредите, които е претърпяла във връзка с отменените като незаконосъобразни актове на МКВПМС (по точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 г. и по точка 46 от Приложение № 4 към т. 3. 1. от Протокол № 5 от 29.10.2015 г. и двата на МКВПМС, отменени с влезли в сила съдебни решения, съответно Решение № 334 от 11.10.2013 г., постановено по адм. д. № 480 по описа на АС – П. за 2013 г. и Решение № 136 от 04.04.2016 г., постановено по адм. д. № 19 по описа на АС - П. за 2016 г.) и във връзка с бездействието на тази комисия да приключи правоотношението, което се е развило между нея и Атанасова по подаденото от последната заявление в разумен, с оглед ситуацията, срок. Тъй като не е отчел това, съдът недопустимо е подходил към разглеждането на два иска при условията на евентуалност. С това е препятствал извършването на преценка по същество досежно твърдения кумулативен ефект от вредоносните фактори, на които Атанасова се позовава. Съдът е следвало да разгледа иска, така както той е бил уточнен с посочените нейни молби, представени в съответствие с дадените й нарочни указания. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК, решението да бъде обезсилено като недопустимо. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - П., при което съдът следва да разгледа предявения иск съгласно направените от Атанасова изявления в молбата й от 14.12.2017 г. и в тази от 22.01.2018 г. (по т. I. 1. и I. 2.) и посоченото по - горе в настоящото решение. При това по същество на претенцията съдът следва да съобрази кога е подадено искането за възстановителна помощ в контекста на исковия период както е заявен. Наред с това, съдът следва да има предвид, че при разглеждане на делото има процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 АПК да напъти страните в случай, че за някои обстоятелства, във връзка със съществени техни фактически твърдения не сочат доказателства. От значение е, че исковата защита по реда на чл. 1 ЗОДОВ, макар и да се развива по реда на исковото производство не освобождава съда от задълженията по посочената разпоредба от АПК. При осъществяване на процесуалната си дейност в случая, свързана със събирането на доказателства, първоинстанционният съд има задължение да съдейства на страните и да им даде указания, ако счита че не сочат доказателства за някои обстоятелства от значение за делото. Изпълнението на това задължение е независимо от даването на указания по разпределението на доказателствената тежест. Освен това по делото следва да бъдат приобщени отменените като незаконосъобразни актове на МКВПМС - по точка 750 от Приложение № 2, т. 5 към Протокол № 1 от 11.02.2013 г. и по точка 46 от Приложение № 4 към т. 3. 1. от Протокол № 5 от 29.10.2015 г. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение