Решение № 3420 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14693/2019 г.

Решение № 3420 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14693/2019 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 8 Изборния кодекс (ИК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Атанасов, кандидат за общински съветник и водач на листата за общински съветници на Политическа партия "С." (ПП "С."), против решение № 1997 от 20.11.2019 г. постановено по адм. дело № 2633/2019 г. на Административен съд Б., с което е потвърдено решение № 268- МИ/28.10.2019 г. на ОИК гр. Б.. Ответната страна - Общинска избирателна комисия Б., чрез председателя Д. Средков, в открито заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна – ПП "С.", чрез представляващия партията В. Симеонов изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответните страни - Т. А., А. Иванова, А. Душепеев, Б. Георгиев, Б. А., В. Пренеров, В. Илиева, Г. Маринчев, Г. Дракалиев, Д. Грудев, Е. Михалева, И. Колев, И. Гаврилов, К. Петкова, К. Луков, К. Маркович, Н. Стоянов, П. Мечков, П. Статев, С. Т., С. С., Т. Йосифов, Т. Минасян, Ю. Кулев, Ю. Георгиев, Г. Спасов, Ж. Господинов, Й. Георгиев, П. Маринов, С. К., Х. Панайотов, Ч. Мирчев, Г. Събев, К. Начев, К. Бачийски, К. Тодоров, Х. Секлемова, Ж. Табаков, К. Андонов, М. Тодоров, С. Г., Б. Дяков, М. Ненчев, В. Павлов, Д. Георгиев, Г. Митев, С. А., Д. Найденов, И. Баев, Б. Бенчев, С. К., Ш. Мехмед – не изразяват становище по касационната жалба. Ответните страни - ПП "Национален фронт за спасение на България", Движение "България на гражданите", "С. Е. класа", ПП "Герб", ПП "Възраждане", "Движение за права и свобода", "БСП за България", ПП "Съюз на демократичните сили", "Д. Б. О. - Д. Б., ДСБ, З. Д." и "Местна коалиция ние гражданите - ДРП Българската пролет, БЗНС, РДП, Земеделски съюз А. С." – не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и прилагане на Изборния кодекс. Посочва, че при липсата на оспорване на истинността на протоколите на секционните избирателни комисии, съдът правилно е счел, че няма основание да приеме за недостоверен начина на отчитане на подадените бюлетини, броят им отразен в протоколите и броят на действителни и недействителни такива. В заключение посочва, че за обжалваното съдебно решение не се обективира наличие на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 9 ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от настоящия касационен жалбоподателя против решение № 268-МИ/28.10.2019 г. на ОИК гр. Б., в частта на определяне на неговия избор като кандидат за общински съветник. Жалбоподателят е твърдял допуснати нарушения на изборния кодекс в 47 избирателни секции, които пряко са повлияли на неговия резултат персонално, в качеството му на водач на листата за общински съветници. Посочил е три вида нарушения - дописване на избирателни списъци с недействителни удостоверения, попълване на празни бюлетини с цел повишаване на избирателната активност и изчисляване на по-висока квота за общински съветници и неправилно квалифициране на недействителните бюлетини в посочените секции. В оспореното решение e посочено, че в процесните списъци, няма дописани лица въз основа на удостоверения за пребиваване или удостоверяващи самоличност, а дописването е извършвано само в хипотезата на чл. 264, ал. 4 и чл. 233 от ИК. С оглед на изложеното, съдът е приел, че соченото от жалбоподателя нарушение за дописване на лица с недействителни удостоверения, е останало доказано. Приел и това, че липсват каквито и да е доказателства лицата, които са били дописани в избирателните списъци, да не са имали право да гласуват. За недоказано е прието и твърдението за попълване на празни бюлетини с цел повишаване на избирателната активност и изчисляване на по-висока квота за общински съветници. На първо място, в решението е посочено, че броят на останалите след приключване на изборния ден бюлетини, както и броят на подадените действителни и недействителни такива, са отбелязани в протоколите на секционните избирателни комисии. На следващо място е посочено, че всичките 47 протокола са подписани от членовете на съответните СИК без възражения и особени мнения, липсват поправки извършени не по установения от закона ред, липсват зачертавания и неясноти. В заключение, съдът е приел, че не са представени доказателства, които да индикират извършването на твърдените действия. По отношение на възражението за неправилно квалифициране на недействителните бюлетини, съдът е посочил, че същото е общо и неясно, тъй като липсва конкретизиране в какво се изразява неправилното отчитане на недействителните бюлетини. Във връзка с уточнителна молба вх. № 11404/6.11.2019 г., с която жалбоподателят разширява обхвата на номерата и броя на посочените секции и секционни протоколи, съдът е посочил, че на разглеждане подлежат само обстоятелствата, посочени в жалбата подадена в срока, регламентиран с нормата на чл. 459, ал. 1 от ИК – конкретно заявени три вида нарушения, в 47 избирателни секции, така както разпорежда чл. 459, ал. 7 от ИК. Така мотивиран съдът е потвърдил решение № 268-МИ/28.10.2019 г. на ОИК гр. Б.. Решението е правилно, обосновано и постановено при изрично спазване на съдопроизводствените правила съгласно изискванията на Изборния кодекс. Противно на наведените в касационната жалба твърдения, съдът е събрал и обсъдил всички относими към релевантните за спора твърдения на страните, обсъдил е доказателствата по делото, при което е направил обосновани и правилни изводи. Приетото за установено от фактическа страна кореспондира изцяло с данните от приобщения по делото доказателствен материал и спрямо него съдът е приложил правилно материалния закон. Касационните оплаквания в жалбата пред настоящата инстанция се свеждат основно до твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 предложение второ от АПК. Настоящият състав, след като се запозна с изложените в жалбата кратки и неподкрепени с доказателства твърдения, приема същите за неоснователни. Първоинстанционният съд е провел последователна и законосъобразна съдебна процедура, която отговаря на изискванията на АПК и Изборния кодекс. Според променените правила на ИК, видно от разпоредбата на чл. 459, ал. 7 от ИК, съдът следва да се произнася само по наведените обстоятелства в жалбата до него. Тя определя параметрите на съдебният процес. И. на ал. 7 от чл. 459 ИК съществено променя обхвата на съдебния контрол. Ето защо, когато една част от възраженията на жалбоподателя са направени не в подадената в 7-дневния срок жалба, а допълнително, вече не се касае за уточнение или конкретизация, а за допълване на жалбата с нови оплаквания в хода на процеса. Недопустимо е тяхното разглеждане. Въведеното ограничение дава възможност на съда да приключи съдебното дирене в ограниченото от закона време, както и дава възможност на много повече експедитивен, нормативно определен начин да се пристъпи към формиране на местната власт. Следва да се посочи и това, че оплакванията и твърденията следва да се конкретни, а не насочващи към повторение на изборния процес. В случая, нито в първоинстанционната жалба, нито в касационната жалба са направени конкретни оплаквания, които да наложат повторното преброяване, поискано от жалбоподателя. В първоинстанционното производство, жалбоподателят е посочил три вида нарушения - дописване на избирателни списъци с недействителни удостоверения, попълване на празни бюлетини с цел повишаване на избирателната активност и изчисляване на по-висока квота за общински съветници, неправилно квалифициране на недействителните бюлетини в посочените секции. Правилно първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на касатора по съществото на спора. Изводите на АС Б. се споделят изцяло от настоящата инстанция, същите са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства като е съобразена спецификата на проведените избори и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон. Съдът правилно е приел, че в избирателните списъци на всичките 47 избирателни секции, за дописаните лица в избирателните списъци е била отразена съответна забележка и всички са били индивидуализирани с три имена, адрес на пребиваване, ЕГН, номер на документ за самоличност и подпис. П. делото е установено, че за оспорените 47 избирателни секции дописаните под черта лица са общо 235 на брой. Правилно е посочено в оспореното решение, че разпоредбата на чл. 264, ал. 4 от Изборния кодекс дава възможност избирателния списък да бъде дописван от секционната избирателна комисия ако избирателя има право да гласува, но не е бил вписан в списъка. По делото е останало недоказано твърдението, че в избирателните списъци е извършено дописване на лица с недействителни удостоверения и лица, които не са имали право да гласуват. Не е установено да е извършено попълване на празни бюлетини, с цел повишаване на избирателната активност и изчисляване на по-висока квота за общински съветници. Правилно е посочено в оспореното решение, че всичките 47 протокола са били подписани от членовете на съответните секционни избирателни комисии без забележки, възражения и особени мнения. При липсата на оспорване на истинността на протоколите на секционните избирателни комисии, съдът обосновано е приел, че няма основание да приеме за недостоверен начина на отчитане на подадените бюлетини, както и броят им, отразен в протоколите и броя на действителни и недействителни такива. Изложените в писмени бележки от 10.02.2020 г. твърдения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила отново са бланкетни и неподкрепени с доказателства, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевирани с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,