Решение № 1815 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2019 г.

Решение № 1815 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК против решение № 24 от 6.03.2019 г. на Административен съд Шумен по адм. дело № 251/2017 г. С него се отменя по жалба на Комплексен онкологичен център- Шумен ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен писмена покана изх. № 29-02-21/3.08.2017 г., издадена от директора на РЗОК Шумен за възстановяване на суми в общ размер на 15079. 06 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, "Комплексен онкологичен център Шумен" ЕООД не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството, в качеството му на изпълнител по силата на договор от 26.05.2016 г. с НЗОК с предмет оказване на здравно осигурени лица и на лицата по § 8, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. на медицински дейности по приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 12 амбулаторни дейности, срещу писмена покана от 3.08.2017 г. на директора на РЗОК Шумен за въстановяване на неоснователно получени суми в общ размер на 15079. 06 лева, при извършване на медицински дейности по отношение на четири здравно осигурени лица. Възраженията са били за незаконосъобразност на писмената покана с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна и отменил писмената покана изцяло. От доказателствата по приложената административна преписка, съдържаща медицинска документация и заключение на две единични експертизи, които приел като компетентни и убедителни и неоспорени от страните е установил, че при при приложените процедури по отношение на посочените в административното производство четири здравно осигурени лица са осъществени медицински дейности в съответствие с изискванията на медицинската технология, документацията е правилно водена и попълнена и извършените дейности са в съответствие с алгоритъма на лечението във връзка с доказаните заболявания на тези четири здравно осигурени лица. При установеното от фактическа страна съдът е извел извод, че при издаване на поканата фактическите констатации не отговарят на установеното в хода на административното производство, поради което като последица е нарушен материалния закон - основание за отмяна по чл. 146, т. 4 АПК и отменил писмената покана. Решението е правилно. При постановяване на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, представени с административната преписка, като от заключенията на назначените по делото съдебно медицински експертизи е установил съществените факти от значение за правилното разрешаване на спора. Мотивите са подробни и се отнасят за всеки от описаните в писмената покана случай на ЗОЛ за които административният орган неправилно е приел, че следва да се възстановяват суми по лечението им. Поради това е изведен верен правен извод, че изплатените суми от бюджета на НЗОК по отношение на тези суми са основателно получени. По делото са приети заключения на съдебно медицински експертизи на които съдът е основал фактическите изводи. Заключенията на тези експертизи не са оспорени от страните. Съдържанието на касационната жалба е свързано с медицинска терминология от технологията на здравеопазването. Това е предмета на обсъждане от вещите лица в заключенията им, поради което тези доводи не могат да бъдат ценени самостоятелно като касационни доводи в настоящето производство. Тези въпроси е следвало да бъдат поставяни и обсъждани от назначените експерти по делото и при несъгласие с тях с констативно съобразителната част на експертизата или със заключението страната има правната възможност да иска назначаване на друга или повторна експертиза. Видно от протоколите от съдебните заседания заключенията са приети без възражения от страните, не са оспорени и правилно съдът е основал фактическите изводи на тях. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение