Решение № 10189 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2008 г.

Решение № 10189 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14299/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби от Димитрина Вескова Стефанова от гр. София и от Данка Кирилова Радева от гр. Добрич, против решение № 89 от 1.07.2008 год., постановено от Ловешкия административен съд, VI-и състав, по адм. дело № 25/2008 год., с което е отменена заповед № ДК-10-01/02.01.2008 год. на Началника на РДНСК-Ловеч, с която, на основание чл. 216, ал. 5, вр. § 184, ал. 10 ЗУТ, е отхвърлена жалбата срещу мотивиран отказ на Главния архитект на община Ловеч № УТ-394/29.11.2007 год. и решението за поправката му, за узаконяване на строеж "едноетажна сграда - допълващо застрояване", находящ се в УПИ III-514, кв. 31 по плана на зона "България" гр. Ловеч и вместо това е отменен отказът и решението за поправката му, а РДНСК-Ловеч е осъдена да заплати разноски по делото. Така постановеното решение се счита неправилно, претендира се отмяната му, по касационните основания на чл. 209, т. 2 и 3 АПК. В първата касационна жалба се иска връщане на преписката за решаване от административния орган и провеждане на цялостно производство по претенцията за узаконяване, а втората изтъква законосъобразност на отказа и оставилото го в сила решение. Стефанова поддържа, че неправилно АС-Ловеч е приел в мотивите си, че Главният архитект се е произнесъл без да е налице императивна предпоставка за започване на административно производство, не е отчетено обстоятелството, че част от материалите на административната преписка са загубени, че процедурата е започнала преди влизането на ЗУТ в сила и следва да продължи по реда на ЗТСУ, а волята за узаконяване на незаконния строеж ясно е изразена и с искането за изменение на ЗРП. Несъобразените по закон действия на административния орган са довели до нарушаване на правата на страните в производството, инициирано от заинтересованите с искане за узаконяване, на които, съобразно правомощията си по чл. 162, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е дадено становище, че незаконният строеж може да бъде узаконен, след представяне на съответни документи, в указан срок. Радева сочи, че дадените указания не са изпълнени, изтекли са и всички срокове, затова и мотивираният отказ и потвърждаващата го заповед са законосъобразни и неправилно са били отменени с решението. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. Ответните страни - Донка Минкова Стефанова, Мина Вескова Стефанова, Началника на РДНСК - Ловеч, Кмет на община - Ловеч, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, процесуално са допустими. По съществото си са неоснователни, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е направил подробен точен обзор на приложимата за случая правна уредба, изяснил е релевантните за предмета на спора факти, обсъдил ги е поотделно и в съвкупност, в резултат на което е изградил обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е нужно преповтарянето им. За да отмени мотивирания отказ, съдът е изложил съображения, че същият не отговаря на изискванията за форма - конкретизирани са пороците, в него липсва разпоредителна част, постановен е при липса на валидно сезиране, а решението за поправка не премахва недостатъците. По отношение на заповедта е изложено, че Началникът на РДНСК е извършил правилни фактически констатации, но не се споделят изводите, изведени от тях - не е съобразено неосъществяването на основни императивни законови предпоставки - не са подавани декларации и искане за узаконяване в сроковете по § 27, ал. 1 ПРЗ на ЗТСУ (отм.), по чл. 226 ЗУТ , или по § 184 ПРЗ на ЗИДЗУТ , изводът за висящо производство не се подкрепя от данните по делото, а произнасянето е извършено с една заповед по две жалби, което е отчетено като нарушение на процесуалните правила. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Действително Главният архитект на Община Ловеч се е произнесъл, без да е налице отправено искане за узаконяване от собственик или притежател на право на строеж - касае се за абсолютна процесуална законова предпоставка за започване на производството, която следва да е надлежно установена, а не да се извежда или тълкува. Възражението е правено и пред решаващия съд и съответно - обсъдено, както по отношение на данните (от експерта), за липсваща част от преписката, така и във връзка с отменената заповед за изменението на плана. Заинтересованите от узаконяването лица не представят копие от заявлението, или по друг начин да опровергават извода за неподаването му, а и фактът, че незаконният строеж не е деклариран своевременно, е категорично доказан. От друга страна, дори да се приеме, под хипотезата на изгубена част от преписката, че заявление е съществувало, съдът е установил липсата на предпоставките за узаконяване - не е деклариран строежа и не е представен договор по чл. 183 ЗУТ и до настоящия момент. Това и др. неизпълнени указания, са обосновали потвърдения мотивиран отказ. Нещо повече - противопоставянето на съсобствениците Данка Радева и Лиляна Нанкова е изрично, видно от данните по делото на л. 37 и л. 52, заявено е дори и във втората от касационните жалби. Затова правилно съдът е приел, че издадените административни актове са постановени в нарушение на административните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗУТ. С оглед изложеното, за съдебното решение не се обективира наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209, т. 3 от АПК, обратното, първата от касационните жалби оспорва "така постановените мотиви на съдебния акт", преграждащи възможността за произнасяне по същество на поставения пред административния орган въпрос за узаконяването на строежа, а по отношение на втората, с основание би могъл да се постави въпросът за липсата на правен интерес от оспорването - касае се за отменен отказ за извършване на определено действие, отказ, който не е породил никакви правни последици, а повторно искане, с оглед отдавна преклудираните срокове, не би могло да се направи. Единственият констатиран порок, за който съдът следи служебно, е правилното конституиране на страните в производството - в случая общината няма правен интерес за участие и по отношение на нея решението следва да бъде обезсилено. Предметът на съдебния контрол се простира върху законосъобразността на заповедта на Началника на РДНСК, който се произнася в качеството си на контролен (по закон) орган. Защото административното производство е предназначено за разрешаване на спорове между засегнати граждани и юридически лица и администрацията, а не на такива между административни органи. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,