Решение № 683 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2008 г.

Решение № 683 от 19.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2102/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн., ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. П. В. П. и И. А. П. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 150 от 19.02.2008 г. по гр. д. № 1* от 2007 г. Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответницата М. П. Б. е подала писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.), в който изразява становище, че въззивното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Останалите ответници не са изразили становище в касационното производство. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: П. В. П. и И. А. П. са поискали на основание чл. 109 ЗС да бъдат осъдени ответниците М. П. Б., М. М. М. и Д. С. М. да премахнат водопроводната инсталация и канализацията, преминаващи през собственото на ищците избено помещение № 3, а М. П. Б.: 1. да възстанови целостта и нивото на пода на избено помещение № 2; 2. да премахне незаконно изграденото антре на стълбищната площадка на втория етаж - обща част на сградата; 3. да възстанови предишното предназначение на общото помещение - тоалетна на третия, тавански етаж от сградата. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 2* от 02.07.2007 г. по гр. д. № 4299/2005 г., с което исковете са отхвърлени. Въззивният съд е приел за установено по първото искане въз основа на констатациите на вещите лица, че водопроводната инсталация и канализацията, преминаващи през мазето на ищците обслужват санитарни помещения в жилищната сграда, разположени по вертикала над това помещение и представляват обща част от сградата, в която чрез извършване на делба е учредена етажна собственост. Съществуването на общи части по естеството си е задължително в сгради в режим на етажна собственост, тъй като те са необходими за нормалната им експлоатация и упражняване правото на собственост в пълен обем върху отделните обекти. Всеки от етажните собственици е длъжен да търпи ограниченията на собствеността, произтичащи от преминаването на общите инсталации през отделните имоти. В случай на повреди в тези части или изхабяване вследствие на нормална експлоатация, собствениците през чиито помещения преминават могат да претендират обезщетение за претърпените вреди, но не и да искат премахването на общите инсталации. Възможността някои общи инсталации да бъдат прекарани така, че да не минават през определен обект, който не обслужват не може да обоснове извод за смущаване правото на собственост и не може да се иска преместването им по реда на чл. 109 ЗС. Отделно от това по настоящото дело не е доказано твърдението на ищците за постоянен конденз и навлажняване вследствие преминаването на инсталациите, което да води до неизползваемост на избеното помещение. Ето защо изводът на въззивния съд, че искането на основание чл. 109 ЗС да бъдат премахнати са законосъобразни и в тази част не са налице основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК за отмяна на решението. По втората претенция за възстановяване нивото на пода в мазето на М. Б. решението е постановено в нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Твърденията в исковата молба са, че в резултат на увеличаване дълбочината на избата на ответницата с около 1 метър са оголени основите на сградата, което причинява навлизане на влага от основите в целия избен етаж, наводняване на мазите и намаляване стабилността на сградата. По делото е изяснено и е прието от въззивния съд, че нивото на пода на избеното помещение, собственост на М. Б. е по-ниско от това на останалите, но вещите лица не са отговорили дали тази денивелация намаляват здравината на сградата. Тъй като решаването на спора изисква специални технически знания, задължение на съда е било да формулира конкретна задача на вещите лица не само да установят дали нивото на пода е по-ниско от това на останалите помещения, но и да дадат заключение нарушава ли сегашното състояние конструктивни елементи на сградата и нейната устойчивост и дали разликата в нивата не е резултат на допълнително укрепване на сградата, каквито данни се съдържат в показанията на свидетелите. Допуснато е и нарушение на чл. 189, ал. 2 ГПК (отм.), тъй като изводът на съда, че не е доказано да е извършена промяна в нивото на пода от ответницата не е мотивиран и не се основава на преценка на доказателствата по делото, освен това е и незаконосъобразен, защото чл. 109 ЗС не съдържа изискване негаторния иск да бъда насочен срещу лицето, което със своите действия е създало предпоставки за нарушаване на правото на собственост на трети лица, то може да се състои и в пасивно поведение, с което се поддържа създадено вече състояние, с което се застрашава обекта на собствеността. Ето защо е основателен доводът на касаторите, че в тази част решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. (отм.) В нарушение на процесуалните правила е и изводът на въззивния съд, че не е нарушено правото на собственост на ищците поради ограничаване на достъпа до таванското помещение. Съдът е посочил, че преграждането на външното стълбище не препятства преминаването, а то само се затруднява при пренасяне на обемисти предмети /мебели/. Тази констатация на въззивния съд не изградена на анализ на доказателствата и установените от тях релевантни за спора факти. Съдът е изместил предмета на спора като е преценявал единствено дали изграденото антре препятства достъпа на ищците до таванския етаж и не е дал отговор на твърденията в исковата молба и уточнението от 23.11.2005 г., че антрето е изградено в обща част и пречи на ползването й, както и че отварянето на вратата навън пречи на преминаването по стълбището. За изясняването на тези въпроси съдът в рамките на правомощията си по чл. 157 ГПК (отм.) е следвало по свой почин да постави задача на вещите лица да отговорят дали антрето е изградено в обща част и затруднява ли в някаква степен ползването на стълбището към таванския етаж. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е свързано с фактическото изясняване на спора и налага решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане и в тази част. По иска за възстановяване на предишното положение на тоалетната в таванския етаж решението е правилно. По делото са изслушани еднолична и тричленни експертизи, които са дали заключение, че изграденият санитарен възел с баня не заема общи части, защото до необозначеното на скицата на вещото лице помещение, въз основа на която е извършена делбата, няма достъп от други помещения, освен от таван № 2. По тези констатации въззивният съд основателно е отказал да изслуша допълнителна техническа експертиза за съпоставяне на квадратурите на помещенията, тъй като те не са съществен индивидуализиращ признак на застроените недвижими имоти, освен това квадратурата не е от значение за определяне характеристиката на помещението като обща част. Обоснован е и в съответствие със събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че макар да не е изпълнен предвиденият по проект втори тухлен зид, преустройството на помещението не създава неудобства при ползването на съседното помещение на ищците, което също е санитарно. С оглед на изложеното в тази част решението е обосновано, постановено е при спазване на процесуалните правила и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, I г. о.